Гладният койот ^[0]

Coyote the Hungry

I

Тъй като койотът бил вечно гладен, а и страхлив при това, той все се прокрадвал из полето и гората да търси нещо за ядене. Един ден, както вървял покрай някакъв поток, дочул звук откъм едно персимоново дърво. Погледнал нагоре, а там един опосум ядял персимони^[1].

Койотът го помолил да му хвърли малко плодове, но опосумът само се засмял и продължил да яде персимони. Той късал персимони, изяждал ги със сумтене и после замерял койота със семките. И нямал намерение да спре.

Скоро койотът се ядосал, но това само разсмяло още повече опосума. Той изпълзял на един клон и се отпуснал, сякаш че ще падне в устата на койота. И точно когато койотът понечил да го захапе със зъби, опосумът, вместо да падне, увил опашка около клона и се изтеглил нагоре. После направил това отново и отново.

Койотът все повече и повече се ядосвал и тогава опосумът се изкатерил на един изсъхнал клон и извикал:

— Внимавай! Ето, този път идвам! Хвани ме!

И разбира се, клонът внезапно се счупил и опосумът паднал на земята. Тогава койотът го пребил от бой, а после си отишъл и го оставил да умре.

Но на опосума нищо му нямало, а само се преструвал. Щом койотът се отдалечил малко, опосумът скочил и пак се покатерил на персимоновото дърво. Койотът се обърнал да види дали опосумът е умрял и гледа — седи си опосумът на дървото, яде персимони, хвърля долу семките и се смее.

II

Понеже койотът бил много гладен, той продължил по-нататък, като търсел нещо за ядене. Скоро чул шум, сякаш много хора се забавлявали. Той тръгнал към шума и видял няколко млади пуйки да играят на склона на един хълм. Те влизали в една торба и се бутали едни други надолу по хълма.

Койотът си помислил:

— Сега ми е паднало да се наям хубаво!

Той помолил пуйките да му позволят да влезе в торбата и да се спусне и той по хълма. Понеже птиците били добродушни, те го сложили в торбата и го спуснали два-три пъти по склона.

Тогава койотът им казал, че ако всички те влязат в торбата наведнъж, той ще ги бутне да се пързалят надолу по хълма. Те се вмъкнали вътре всичките, а койотът в миг завързал здраво торбата, за да не могат да излязат. После метнал торбата на гърба си и си отишъл у дома.

Четиримата сина на койота го видели, че идва, и се втурнали да го посрещнат.

— Виждате ли тази торба? — казал той. — Пълна е с пуйки, млади и крехки. Напалете ми хубав огън и ще си направим пиршество.

Те запалили огън, но нямало достатъчно дърва, та трябвало койотът да отиде до гората да донесе. Преди да тръгне, той им казал:

— Внимавайте да не отворите торбата, докато ме няма.

Само че най-малкият син бил много любопитен и едва бащата се скрил от погледа им, на малкия койот му се приискало да види какво правят пуйките. Той развързал връвта и пуйките всички до една изскочили навън и с крякане отлетели.

Когато койотът се върнал с дървата, видял, че всички пуйки са избягали, и макар че напердашил най-малкия си син, те си останали без пуешка вечеря този ден.

III

Една друга сутрин койотът отишъл в гората да потърси храна. Скоро видял дива пуйка да седи на едно дърво. Пуйката била тлъста и койотът се облизал и си рекъл:

— Тази хубава птица трябва да я имам за вечеря.

И тъй като койотът бил голям лъжец, както бил и страхливец, той заговорил на пуйката и й казал:

— Ако не слезеш от това дърво, ще се кача горе и ще те убия. Но ако полетиш над прерията, там нищо не мога да ти сторя.

Пуйката му повярвала и полетяла към прерията, а койотът се затичал след нея. Отначало пуйката летяла нависоко, но скоро започнала да се изморява, а там нямало дърво, на което да кацне. Тя започнала да лети все по-ниско и по-ниско, докато достигнала земята и тогава койотът се хвърлил върху нея и я изял.

Обаче, докато койотът облизвал костите на пуйката, той се обърнал да види дали някой не го наблюдава и му се сторило, че вижда човек, който стои точно зад него с голяма тояга и се готви да го удари.

Койотът ужасно се изплашил и побягнал с всички сили, като от време на време се обръщал назад да види дали човекът го гони. Всеки път, когато поглеждал, му се струвало, че вижда човека близо зад себе си, готов да го удари. И той хуквал още по-бързо, мислейки, че е дошъл краят му, докато и сетните му сили се изчерпали. Тогава решил да заблуди човека и започнал да бяга на зигзаг, докато се изморил така, че повече не можел да тича. Търкулнал се на тревата, обърнал се по гръб и горещо се замолил да не го убиват.

После той се претърколил по лице и докато се обръщал, чул как нещо изхрущяло в устата му. Помислил си, че е един от зъбите му. Но не било зъб! Това било едно дълго пуешко перо, което се било заклещило между два от горните му зъби и стърчало зад лявото му око.

Когато койотът видял това, разбрал заблудата си, защото зад него изобщо нямало човек. Той се опитвал да избяга от едно пуешко перо!

Оттогава койотът има див и уплашен поглед и когато тича, винаги се обръща назад, за да види дали някой не го гони.

Илюстрация: Фредерик Ричардсън (Frederick Richardson, 1917)

I

Now Coyote was always hungry, and as he was a coward, he used to sneak about the fields and timber searching for something to eat. One day, as he was walking by the side of a brook, he heard something in a Persimmon Tree. He looked up, and there was Opossum eating Persimmons.

Coyote begged him to throw down some of the fruit, but Opossum only laughed and ate more Persimmons. He picked Persimmons, ate them with grunts, and then threw down the seeds at Coyote. This he kept on doing.

By and by Coyote grew angry, but Opossum only laughed the more. He crawled out on a branch and dropped down as though he were going to fall into Coyote’s mouth. And just when Coyote made a snap at him with his teeth, Opossum, instead of falling, wrapped his tail around the branch and drew himself up. This he did again and again.

Well, Coyote grew more and more angry, then Opossum climbed out on a dry limb, and shouted: “Look out! Here I come this time! Catch me!”

And sure enough, the limb suddenly broke, and down tumbled Opossum to the ground. Then Coyote gave him a hard beating, and, leaving him to die, walked away.

But Opossum was only fooling, for he was not hurt at all. As soon as Coyote had gone a little distance, up jumped Opossum and climbed into the Persimmon Tree. Coyote turned around to see if Opossum was dead, and there he sat in the tree eating Persimmons, and throwing down the seeds, and laughing.

II

Well, as Coyote was very hungry, he went on farther looking for something to eat. By and by he heard a noise as though a lot of people were having fun. He went toward the noise and saw a number of young Turkeys playing on a hillside. They were climbing into a bag, and rolling each other downhill.

Coyote thought to himself, “Now is my chance to have a good dinner!” So he begged the Turkeys to let him get into the bag and roll downhill too. As the birds were good-natured, they put him in the bag, and rolled him down two or three times.

Then Coyote told them that if they would all get in at once, he would roll them down hill. So every one crawled in, and Coyote, quick as a wink, tied the mouth of the bag tight, so they could not get out. Then he slung the bag on his back, and went home.

His four Coyote sons saw him coming, and ran to meet him.

“You see this bag?” said he. “It is full of Turkeys, young and tender. Build me a hot fire, and we will have a feast.”

They built a fire, but there was not enough wood, so Coyote had to go to the timber to fetch some. Before he went, he said, “Be sure not to open the bag while I am gone.”

Well, the youngest son was very curious, and as soon as Coyote was out of sight, the youngster thought he would like to see what the Turkeys were doing. So he untied the string, and out jumped the Turkeys one and all, and flew gobbling away.

When Coyote came back with the wood, he found all the Turkeys gone, and though he beat his youngest son, they had no Turkey dinner that day.

III

On another morning, Coyote set out for the timber to get some food. He soon saw a wild Turkey sitting on a tree. Now the Turkey was fat, and Coyote licked his chops and said to himself, “I must have that fine bird for dinner.”

And as Coyote was a great liar, as well as a coward, he spoke to the Turkey, and said: “If you do not come down from that tree I will climb up and kill you. But if you will fly over the prairie I cannot hurt you there.”

The Turkey believed him, and flew toward the prairie, and Coyote ran after him. The Turkey flew high at first, but by and by he began to get tired, and there was no tree to light on. So he flew lower and lower, until he reached the ground, and then Coyote pounced upon him, and ate him.

Now, while Coyote was licking the Turkey’s bones, he looked back to see if anybody was watching, and he thought he saw a man standing just behind him with a big stick ready to strike him.

Coyote was terribly frightened, and away he ran as fast as he could go, every now and then turning around to see if the man was following. And each time he looked, he thought he saw the man close behind, ready to strike. So Coyote ran faster and faster, thinking he must die; until at last his strength gave out. Then he thought he would fool the man, and he began to dodge from left to right, and right to left, until he was so tired that he could not run any more. So he rolled on the grass and turned over on his back, begging hard not to be killed.

After that he rolled over on his face, and as he did so he heard something crack in his head. He thought it was one of his teeth. But, no indeed, it was not a tooth! It was a long Turkey feather that had stuck between two of his upper teeth, and stood up behind his left eye.

And when Coyote saw this, he knew that he had been fooled; for there had been no man behind him at all. He had been trying to run away from a Turkey feather!

Ever since that day, Coyote has been afraid, and his eyes are wild; and when he runs he always looks back to see if anybody is following.