Счупеното гърне

The Broken Pot

На едно място живеел брамин на име Свабавакрипана, което означава „родѐн скъперник“. Той събрал известно количество ориз от просия и след като се навечерял с него, напълнил едно гърне с това, което било останало. Окачил гърнето на един клин забит в стената, поставил леглото си отдолу и през цялата нощ се взирал в него и си мислел:

— Ах, това гърне е пълно догоре с ориз. Сега, ако настъпи глад, сигурно ще спечеля сто рупии от него. С тях ще купя две кози. Те ще си имат малки на всеки шест месеца и така ще завъдя цяло стадо кози. След това с козите ще купя крави. Веднага след като те се отелят, ще продам телетата. После с телетата ще купя биволици, а с биволиците кобили. Когато кобилите се ожребят, ще имам много коне и като ги продам, ще имам изобилие от злато. С това злато ще си купя къща с четири крила. И тогава в къщата ми ще дойде един брамин и ще ми даде красивата си дъщеря с голяма зестра. Тя ще ми роди син и ще го нарека Сомасарман. Когато той порасне достатъчно, за да танцува върху коляното на баща си, ще седна с книга в дъното на обора и докато аз чета, момчето ще ме види, ще скочи от скута на майка си и ще се затича към мен да танцува на коляното ми. То ще се приближи твърде много до копитото на коня и аз ще се ядосам и ще извикам на жена си: „Вземи бебето, вземи го!“ — но тя, залисана в някаква домакинска работа, няма да ме чуе. Тогава аз ще стана и ще я сритам ей така.

Докато си мислел това, той ритнал с крак и счупил гърнето. Всичкият ориз се изсипал върху него и той побелял целият.

Затова аз казвам: „Който прави глупави планове за бъдещето, ще побелее целият като бащата на Сомасарман.“

Илюстрация: Джон Д. Батен (John D. Batten, 1892)

There lived in a certain place a Brahman, whose name was Svabhavakripana, which means “a born miser.” He had collected a quantity of rice by begging, and after having dined off it, he filled a pot with what was left over. He hung the pot on a peg on the wall, placed his couch beneath, and looking intently at it all the night, he thought, “Ah, that pot is indeed brimful of rice. Now, if there should be a famine, I should certainly make a hundred rupees by it. With this I shall buy a couple of goats. They will have young ones every six months, and thus I shall have a whole herd of goats. Then, with the goats, I shall buy cows. As soon as they have calved, I shall sell the calves. Then, with the calves, I shall buy buffaloes; with the buffaloes, mares. When the mares have foaled, I shall have plenty of horses; and when I sell them, plenty of gold. With that gold I shall get a house with four wings. And then a Brahman will come to my house, and will give me his beautiful daughter, with a large dowry. She will have a son, and I shall call him Somasarman. When he is old enough to be danced on his father’s knee, I shall sit with a book at the back of the stable, and while I am reading, the boy will see me, jump from his mother’s lap, and run towards me to be danced on my knee. He will come too near the horse’s hoof, and, full of anger, I shall call to my wife, ‘Take the baby; take him!’ But she, distracted by some domestic work, does not hear me. Then I get up, and give her such a kick with my foot.” While he thought this, he gave a kick with his foot, and broke the pot. All the rice fell over him, and made him quite white. Therefore, I say, “He who makes foolish plans for the future will be white all over, like the father of Somasarman.”