Десислав Начков
Утринна просъница

Във двора ми, сред храсти и цветя,

забулена от гъстите треви,

издига вейки мъничка лоза

и бавно към високото пълзи.

Когато ставам с утринния хлад

усещам как опипващо трепти,

и сякаш чувам бебешкия плач

на виното от бъдещите дни.

Тогава се прехласвам — упоен

от изненадващия аромат,

със който млади образи у мен

извиква многоръката лоза;

и се унасям — втори път живял,

и втори път усетил утринта,

успокоен от лозовия валс,

във двора ми, сред храсти и цветя.