Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (12)

Единадесета глава

— Искам и аз да опитам от това, което даваш на Равиндър напоследък, Фил — продължи да фъфли Брейди. — Искам да ми дадеш шанс да ти покажа какво ти е липсвало без мен.

— Нищо не ми е липсвало, Брейди, и двамата го знаем — отвърна тихо Филомена. Ръката й бе на телефона.

— Желаеш ме. Знам, че ме желаеш. Все още ме желаеш. Напуснах Глория заради теб. Трябва да ме желаеш. — Той удари с юмрук облегалката на стола и се намръщи. Натрапчивият агресивен мъжки гняв се стопи, заменен от гняв, самосъжаление и разочарование.

— Глория те желае, Брейди. Така е още откакто беше на деветнайсет и нищо не се е променило досега. Ако имаш ум в главата, ще се върнеш при нея.

— Не я искам. — Думите му прозвучаха по детски капризни.

— Едно време я искаше, Брейди. И то много. Достатъчно, че да спиш с нея, докато беше сгоден за мен.

— Тя ме прелъсти!

Филомена поклати глава.

— Не ми пробутвай подобни извинения. Беше по-стар от нея. Беше завършил колеж. Тя бе завършила гимназия само преди година, също като мен. Трябва да поемеш отговорността за всичко, което се е случило между вас. Само че теб никак не те бива да поемаш отговорности, нали, Брейди? Винаги си предпочитал да мине всичко по-лесно. Поел си по този път и сега ще го следваш.

— Обичах теб, Фил. През всичкото време желаех теб.

— Обичал си ме — отвърна остро тя. — Ти изобщо не знаеш значението на тази дума. Затова по-добре не я използвай, особено пред мен. Познавам те прекалено добре, Брейди.

— Вече я напуснах, Фил, нима не разбираш? Напуснах Глория.

— Това си е твой проблем, не мой. — Филомена започна да набира номер, който винаги стоеше до телефона. Насили се да говори с категоричен глас, за да достигнат думите й до замъгления му от алкохола ум. — Ще ти повикам такси. Когато дойде, ще се качиш в него и ще се махнеш от мен.

— Няма!

— Тогава ще се обадя в полицията.

Той скочи от стола, докато тя набираше поръчка на таксита. Филомена инстинктивно отскочи назад, но столът й попречи да се дръпне. Препъна се в него и падна на колене, тъкмо когато Брейди се опитваше да я прегърне. След секунда той се стовари върху нея. Тежкото му тяло я притисна болезнено.

Не за пръв път й се случваше да проклина факта, че голяма част от хората, особено мъжете, бяха значително по-едри от нея. Опита се да го изблъска с всички сили, ала така и не успя да го помръдне.

— Махни се от мен — извика тя и го блъсна в ребрата.

— Ау! Фил, моля те, позволи ми да ти покажа колко хубаво може да ни бъде. Трябва да те целуна…

— Опитай и ще повикам ченгетата вместо такси. — Филомена престана да се опитва да го избута и реши да се измъкне постепенно. Не бе чак толкова трудно. Брейди бе едър и тежък, но не бе особено предвидлив. Тя използва юмруците си отново и когато той изпъшка и се помести, успя да му се изплъзне.

— По дяволите, Фил! — Брейди се преобърна по гръб и отпусна ръка върху очите си, обзет от отчаяние. — Защо не ни дадеш шанс…

Задъхана от усилието, Филомена не му обърна никакво внимание и се изправи на колене. Оправи дрехите си и отново посегна към телефона. Монотонното бръмчене по линията й подсказа, че диспечерът отдавна бе затворил. Тъкмо се канеше да набере отново, когато усети, че двамата с Брейди не бяха сами в стаята.

Тя стреснато се извърна към вратата. Там бе застанал Трент, подпрял се с едната ръка на касата, докато спокойно оглеждаше смачканите й дрехи и проснатия на пода Брейди. Филомена замръзна на място. По-зле от това не можеше да бъде, каза си тя и се почувства безпомощна. Остана коленичила, загледана в него, докато се чудеше защо бе била толкова глупава, че да се бори с него заради някакъв имот. Ако бе отстъпила, сега той нямаше да си извади погрешното заключение.

Само че Филомена не се бе предала и сега Трент щеше да си помисли най-лошото.

— Здравей, Трент — каза тя агресивно, въпреки че съвсем не се чувстваше така. — Сигурно се чудиш какво става тук, нали?

— Това е моята Филомена — отвърна нежно той, влезе и пристъпи към Брейди. — Умна и дръзка до последния момент. Не мога да отрека, че си много смела в тази ситуация. Но пък на теб смелост никога не ти е липсвала. — Той застана до Брейди и го погледна така, сякаш в краката му бе някаква буболечка. — За сведение на всички, не се чудя какво става тук. Знам отлично какво става. Глория ми се обади. Беше така любезна да ми обясни.

— Тази кучка… — Брейди свали ръка от очите си, бавно се надигна и погледна вбесен Трент. — Няма никакво право да ти звъни.

— Пакстън — подзе Трент, наведе се и изтегли Брейди на крака, като го стискаше за ревера, — започна да ставаш прекалено досаден.

Брейди бе обхванат от паника и използва единствения логичен изход. Кимна към Филомена.

— Тя е виновна. Обвинявай напудрената си годеница. Тя ме покани тук. Искаше да ме прелъсти.

Филомена не смееше да помръдне и сдържаше дъха си. Трент бавно отпусна реверите на Брейди.

— Така ли е? — попита той развеселен. — И защо й е да го прави?

Брейди отстъпи назад и се помъчи да си оправи ризата. Погледна ядосан Трент.

— А ти как мислиш? Беше влюбена в мен, а сега иска да се съберем отново.

Трент се усмихна бавно и страшно.

— Пакстън, тъпак такъв, ако вярваш на това, значи си много по-глупав, отколкото мислех в началото, а аз никога не съм имал много високо мнение за теб.

— Истина е!

Трент поклати глава.

— Знам, че една жена може много да повлияе на самочувствието на мъжа, но в случая се страхувам, че си се объркал. Тя не иска да има нищо общо с теб, Пакстън.

На Брейди му дойде много.

— Откъде си толкова сигурен? — изкрещя той, силно разочарован.

— Защото е сгодена за мен — отвърна тихо Трент. — А Филомена никога не би се забъркала с друг мъж зад гърба на годеника си, дори и за отмъщение. — Той се обърна към любимата си. — На кого се опитваше да звъниш?

— На такситата — едва успя да каже тя. — За Брейди.

— Какво чакаш? Звъни! — Филомена изви вежди при тази команда, ала реши, че сега не бе моментът да спорят за склонността му да раздава заповеди на всички и набра номера на диспечерите. — Ела с мен, Пакстън — подкани го Трент, докато тя даваше адреса. — Искам да се уверя, че си слязъл, без да паднеш някъде по стълбите или в шахтата на асансьора.

Брейди погледна Трент с открит страх.

— Чакай малко — започна притеснено той.

— Всичко е наред, Брейди — обади се Филомена и премести поглед от телефона. — Трент ще се увери да не паднеш случайно, нали така, Трент…

— Имай ми доверие — каза Трент и се усмихна злокобно. Побутна Брейди към вратата. Побутването не беше много силно, но Брейди прелетя през прага и изскочи в коридора. Блъсна се в отсрещната стена и сграбчи сака, който Трент му подхвърли.

След миг вратата се затвори зад двамата мъже. Филомена затвори телефона и се загледа в празния си хол. Имаше нещо много странно в цялата ситуация.

Трябваше Трент да бълва огън и жупел. Вместо това той се оказа леко раздразнен от сцената, която завари. А и показа на Брейди, че познава Филомена добре и знае, че тя няма да му изневери с друг мъж.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше в едно. Трент може и да се инатеше заради земята, ала вярваше в нея, когато ставаше дума за важни неща.

Филомена въздъхна облекчено и се изправи.

Когато след няколко минути Трент отвори вратата и влезе, тя го чакаше с огромна халба бира.

Той остави сакото си на близкия стол и пое халбата от нея.

— Има ли други обожатели под леглото или в гардероба?

— Няма, Трент.

— Добре, мисля, че се наситихме на Пакстън. Ако го открия тук още веднъж, наистина ще го хвърля в асансьорната шахта.

— Съжалявам, че го завари тук — отвърна Филомена. — Не съм го канила.

Той я погледна.

— И аз така си помислих.

— Радвам се — отвърна тя и изведнъж усети как й олеква. Очите й се навлажниха. — Благодаря ти, че ми имаше доверие, Трент. Не всеки мъж би проявил подобно разбиране. Знам, че сигурно ти се е сторило ужасно.

— А на теб?

— И на мен. Кой знае какво си помислил, когато ти се е обадила Глория. Когато те видях на вратата, бях ужасена, че ще си помислиш най-лошото.

— Признавам, че започна да ми омръзва да те отървавам от Брейди Пакстън.

Филомена се намръщи.

— Кажи ми честно, нали не вярваш, че съм го поканила тук?

— Знам, че не си.

Убедеността, с която говореше, я притесни.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото не би ми причинила подобно нещо — отвърна простичко той. — Ти си малко дива, прекалено независима, имаш склонност към необмислени постъпки и на моменти си досадна, но се биеш честно, елфическа кралице.

— Благодаря. Мисля, че си прав.

— Пак заповядай.

— Трент, ако си мислиш, че съм примамила Брейди тук, за да си отмъстя, защо дойде да ме спасиш?

— Не съм си помислял, че си поканила Пакстън. Ала не се и усъмних, когато Глория ми каза, че той сигурно е тръгнал към теб. Знам, че ще ти прозвучи старомодно и много мъжкарски, но реших, че имаш нужда някой да ти се притече на помощ. Много си малка и нежна, елфическа кралице. Пакстън тежи поне двайсет и пет — трийсет килограма повече от теб. Навивал се е седмици наред и се е чудил какво е пропуснал, като те е зарязал.

— Ти си се притеснявал за мен?

— Да знаеш само как ме беше подразнила. Ако не беше такъв инат през последните седмици, изобщо нямаше да се стигне до това положение. Вече щеше да си женена за мен.

Тя се усмихна.

— Ти наистина ли искаш да се ожениш за мен? След всички неприятности, които ти причиних?

— Не знам по какъв друг начин ще се почувствам спокоен. — Трент вдигна халбата към устата си. — Добра е — отвърна доволен той след първата дълга глътка. — Истинска е, не е някоя лека глезотия.

— Опитвам се да ти доставя удоволствие — измърмори Филомена и си спомни, че веднъж Трент й бе казал същите думи.

— Въпросът е колко сериозно се опитваш.

Тя се усмихна неуверено.

— Не знам. Ти ми кажи. Между другото, забрави за разправията във връзка с подаръка от леля и чичо. Никога не ме е интересувала. Въпросът беше принципен, но мисля, че вече не е важно. Отказвам се, ти спечели. Предавам се.

Той остана да я гледа дълго със замислено изражение.

— Прекалено късно, аз се отказах пръв.

Очите й се разшириха.

— Моля?

— Нали ме чу. Запази земята, продай я или отглеждай коледни елхи на нея. Не ме интересува какво ще правиш с имота.

— Наистина ли? — попита Филомена, неспособна да повярва на думите му.

— Наистина.

— Трент, не можеш да ми причиниш това. Аз бях намислила да те впечатля — обади се тя през смях, очите й пълни със сълзи на облекчение. Той не се интересуваше от земята.

— Знам — отвърна сухо Трент. — Много те бива да правиш впечатление, нали? Само че този път аз те надминах. — Той отпи нова глътка бира и остави халбата на близката масичка. — Крайно време беше някой да го направи.

За част от секундата Филомена се поколеба, след това се хвърли в ръцете му.

— Трент, ти сериозно ли говориш? Наистина ли имотът не те интересува?

Той я прегърна и зарови лице в косата й.

— Когато Глория ми се обади, за да ми съобщи, че Брейди се е отправил на север към Сиатъл, разбрах, че наистина този имот не ме интересува. И за мен въпросът беше принципен. Дълбоко в себе си се интересувах единствено как да те обвържа със себе си законно, емоционално и завинаги. Имам ти доверие, Филомена, сладката ми елфическа кралица. Сигурно ще ме побъркаш през следващите шейсет години, и въпреки това ти имам доверие.

— О, Трент, обичам те толкова много. Когато влезе тук одеве и завари Брейди, се страхувах какво ще си помислиш. Бях готова да го убия, че се появи по този начин.

— И на мен ми мина тази мисъл, докато го придружавах до входа — призна Трент.

— Че ще убия Брейди ли?

— Не, че аз ще го убия. После реших, че не си струва.

— И аз стигнах до този извод малко след като ги заварих двамата с Глория в леглото — призна Филомена.

— Не е ли чудесно да се омъжиш за човек, с когото имате толкова много общи неща? — Той повдигна брадичката й и я целуна с толкова жар, че не остана място за съмнения.

 

 

Две седмици по-късно Трент се отпусна на възглавниците в огромното хотелско легло и погледна нетърпеливо към часовника, оставен на нощното шкафче. Бяха изминали десет минути, откакто погледна за последен път. Филомена още не бе излязла от банята. Стоеше там вече четирийсет и пет минути.

Трент затвори очи и си наложи да прояви търпение. Това бе първата брачна нощ на Филомена. Имаше право да остане сама, за да се приготви. Само защото той усещаше тъпа приятна болка в слабините не означаваше, че има право да нахлуе в банята и да доведе булката си в леглото. Тя щеше сама да избере момента.

Моментът на елфическата кралица.

Пръстите му барабаняха забързано по леглото до него. Отвори очи и отново погледна към часовника. Това бе смешно. Отново се опита да бъде търпелив и се помъчи да си припомни как само преди няколко часа Филомена пристъпваше към него по пътеката в църквата. Вълшебен спомен, щеше да го пази до края на живота си.

Малката сватба се състоя тази сутрин. Присъстваха щастливото семейство на съпругата му и очарованите служители във вилата. Трент се усмихна широко и си спомни облекчението, което забеляза в топлите усмивки по лицата на присъстващите. Като накара Филомена да се оженят, сякаш смъкна огромен товар от плещите на всички, и на Еймъри и Мег Кромуел, както и на леля Агнес и чичо Джордж. Шари и Джим се бяха приближили тайнствено до Трент по време на тържеството след церемонията и му бяха пожелали не само късмет, но и много смелост.

— Не забравяй, че продажбата е окончателна — заяви весело Еймъри. — Никакво рекламации не приемаме.

Трент знаеше, че не един и двама в малкия параклис очакваха с притаен дъх появата на Филомена, за да видят какво бе облякла за собствената си сватба. Това бе тайна, в която бе посветена единствено Шари. Мег Кромуел въздъхна дълбоко, когато голямата й дъщеря пристъпи на пътеката в скромна рокля като на балерина, дълга до прасците, която подчертаваше колко бе фина и приличаше на елфическа кралица, облечена за таен среднощен танц. Червената й коса се стелеше по гърба под булото и стилната малка шапка. Трент бе забелязал смеха в очите й, когато го погледна изпод периферията на шапката, и благодари на щастливата си звезда, че не бе избрала огненочервено или черно. Елфите бяха непредсказуеми.

Течащата в банята вода изтръгна Трент от спомените му. Отново погледна часовника си. Водата спря, ала вратата на банята остана затворена. Отново настъпи тишина.

Той изчака нови петнайсет минути и усети, че търпението му бе на изчерпване. Да я остави за малко на спокойствие преди първата им брачна нощ бе едно, а продължилото необяснимо дълго отсъствие на елфическата кралица от брачното ложе бе съвсем друго. Трент пресече стаята гол, обут само в слипове, и почука на вратата на банята.

— Филомена? Какво става там, мила?

— Нищо.

Той присви очи.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна.

— Добре ли си?

— Разбира се.

Трент замълча за момент.

— Да не би да имаш намерение да прекараш цялата ни първа брачна нощ в банята?

— Не.

Ново мълчание. Значи имаше друго обяснение. Той продължи с въпросите.

— Защо се бавиш толкова?

— Обличам се.

— Филомена, това е първата ти брачна нощ. Би трябвало да се събличаш — рече най-сетне Трент, изпълнен с отчаяние.

— Булките обличат пеньоари. Може би никога повече няма да имам извинение да облека пеньоар, така че искам да се насладя на усещането.

По гласа й позна, че се забавлява и реши, че това бе вече прекалено. Ако имаше намерение да го тормози, поне да бъде в леглото. Трент постави ръка на дръжката и натисна. Не беше заключено.

Вратата се отвори и той видя застаналата в средата Филомена пред високо огледало. Лицето й бе скрито зад облак прасковенорозова коприна, която тя тъкмо обличаше. На пода в краката й имаше още няколко захвърлени копринени пеньоара. Имаше и нощници, от ярко изумруденозелено до блестящо сребърно, покрили като килим пода на банята.

— Трент! — Когато чу, че вратата се отваря, Филомена се опита бързо да се отърве от прасковеното творение. — Какво правиш тук? Приготвям се за леглото.

Той скръсти ръце и се облегна на стената. Видя как двете й зърна се скриха зад прасковената дреха. След това нежната тъкан прикри и останалата част от тялото й.

— Не се приготвяш за леглото — реши Трент. — Опитваш се да правиш модно ревю.

Тя се усмихна мило.

— Не можех да реша коя да взема, затова сложих всички в багажа. Опитвам ги една след друга, за да реша коя ми стои най-добре.

Той пристъпи напред и се протегна към булката си, преди тя да успее да отстъпи и да го избегне.

— Учудваш ме, елфическа кралице — заяви нежно Трент. — Не очаквах да се притесниш от първата си брачна нощ.

— Не съм притеснена — заяви надменно Филомена, когато ръцете му се отпуснаха на раменете й. Погледна го, без да усеща, че в очите й се крие безпокойство.

Той се усмихна.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Ами ако ти призная, че аз съм малко нервен?

Очите й се разшириха.

— Наистина ли? — Тя посегна към лицето му, пръстите й нежни и меки на кожата му.

— Не, но си казах, че няма да е зле, ако ти призная, че не си единствената, която се притеснява. — Трент се засмя и я пое на ръце.

— Трент, пусни ме — писна Филомена, гласът й пълен със смях, докато той я понесе към леглото под ръка. — Оставаха ми само още три.

— Ако си мислиш, че ще прекарам първата си брачна нощ, като гледам модно ревю, имаш още много да учиш за мен, любима. — Трент я изправи на крака и стисна прасковената дреха. Свали я с едно-единствено движение и я пусна на килима. — Така е по-добре. — Ръцете му се плъзнаха към голия й кръст и той я привлече към гърдите си. — Много по-добре.

Тя въздъхна и обви врата му с ръце.

— Тогава ще пробвам нощниците някой друг път.

— Да, да… — Вече не мислеше за нищо, обзет от силно желание. Усещаше малките й гърди, притиснати до него, и веднага бе обзет от възбуда. — Не мога да повярвам, че най-сетне си моя, елфическа кралице. Къде беше през целия ми живот?

— Чаках те — отвърна простичко Филомена. Притисна устни към гърдите му и го дари с топли целувки по сгорещената кожа.

Трент вмъкна бедра между краката й, за да я подготви за докосването си, и усети надигащата се у нея жар, която накара кръвта да закипи във вените му.

Филомена прошепна името му и устните й продължиха да се движат по кожата му, докато се притискаше в него. Отвори очи и го погледна с обич и копнеж, когато той я повдигна и настани на леглото.

За момент погледите им се срещнаха с разбиране и преданост.

— Обичам те — каза най-сетне Трент, гласът му дрезгав от желание.

— Обичам те… — Тя докосна рамото му и се намести под него. Кракът й се обви около мускулестото му бедро.

— Знам, любима, знам… — Той сведе глава и пое устните й, сигурен, че магията вече бе намерила място в неговия свят.