Десислав Начков
В Пирин

Тръгнахме с началото на изгрева,

заредени с трепетно очакване,

че ще видим гледките невиждани,

своето откриване дочакали.

 

Запълзяхме бавно по пътеката,

виеща се нейде в неизвестното,

борехме се с жилавите клекове

от копнежа по върха унесени.

 

И когато за почивка спирахме,

пак нагоре сочеха очите ни,

час по-скоро жадни да достигнат образа,

създаден във мечтите ни.

 

Времето бе спряло и ни гледаше,

вятъра танцуваше подканващо,

сякаш искаше да сподели победата

дето там, най-горе ни причакваше.

 

Уморени, слисани и вярващи,

стигнахме — прозрели изначалното;

сутринта ни изгрева изпращаше,

а сега посрещаше ни залеза.