Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Our Little Athenian Cousin of Long Ago, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Десислава Паскалева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- Silverkata (2021)
Издание:
Автор: Джулия Дароу Коулс
Заглавие: Нашият малък атинянски братовчед
Преводач: Десислава Паскалева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Читанка
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Художник: John Goss
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3677
История
- — Добавяне
Глава 15
Началото на войната
— Татко — каза един ден Хиерон, след като се върна от училище — момчетата в училище тези дни не говорят за нищо друго освен за война. Но защо? Нали Перикъл беше обявил мир за тридесет години. От подписването на договора са изминали само половината.
— Наистина съществува такъв мирен договор — отговори Хермипий, — въпреки че те понякога биват нарушавани. Вярвам, че това няма да се случи с този, но Атина трябва да защити честта си.
— Не можем да стоим и да гледаме как атиняните биват обиждани — продължи Хермипий, — но войната е ужасно нещо. Където и да отиде, тя винаги носи тъга и гибел.
— Преди си мислех, че ще бъде добре да сме във война — каза бавно Хиерон. — В училище ни учат да почитаме всички, които са смели и благородни, и да бъдем готови да пазим града и страната си с цената на собствените си животи.
— Това е така — отвърна искрено Хермипий. — Ние трябва да почитаме всички смели и благородни хора и да се опитаме да бъдем храбри. Не трябва да се страхуваме от смъртта; всички мъже презират страхливците.
Но въпреки че войната често е наложителна и че смелите мъже трябва да бъдат готови да защитят честта на родината си, не позволявай вълнението или украсите, с които я даряват да те карат да забравиш факта, че самата тя е ужасна.
Не искам да си страхливец, сине — заключи Хермипий, — но искам да бъдеш мислещ, справедлив и миролюбив, когато миролюбието не носи със себе си безчестие.
Но на надеждата на Хермипий за мир не й бе писано да се изпълни. Само няколко дни по-късно пристигна вест в Атина, че мирът вече е бил нарушен и че кралят на Спарта заедно със своята армия е тръгнал към Атина.
Последва забързано свикване на войниците. Перикъл изпрати посланици из цялата област, като молеше фермерите да напуснат полетата и културите си и да побързат да дойдат за безопасност в града.
— Стените на Атина са високи и здрави и стигат чак до брега — обяви Перикъл. — Никоя армия не може да мине през тях. Нашите кораби могат да носят провизии от Пирея, така че всички зад тези стени ще са в безопасност.
От цялата околност идваха фермери заедно със семействата. Те лагеруваха на откритите площи в града или между стените, които водеха към Пирея.
Скоро спартанския крал пристигна с хилядите си войници, които далеч надвишаваха броя на атиняните. Те преминаха през страната, подпалвайки сградите и струпаното зърно в изоставените ферми.
От другата страна на стените народа се молеше на боговете си и плачеше, докато наблюдаваше издигащия се дим от порутените си домове.
— Колко странен изглежда градът — каза Хиерон докато вървеше надолу по улицата с Хермипий. — Никак не си прилича с този, из който аз и Дурис тичахме заедно.
Те подминаха една група, която очевидно се състоеше от фермерско семейство. Мъжът крачеше насам-натам със скръстени ръце. Жена му пищеше, а някои от скупчените около нея деца плачеха и гледаха към черния стълб от дим.
— Виж! — извика мъжът щом спря и се обърна към Хермипий. — Онази сграда ето там, която гори, е моята ферма. А ето ни нас тук, скупчени като плъхове докато спартанската армия унищожава домовете ни. Защо не можем да излезем навън и да се бием като мъже?
— Уви — каза Хермипий, — твърде малко сме, за да се изправим срещу такава армия. Ако Перикъл отвори портите на града всички ще бъдем заловени или посечени. Зад стените сме в безопасност. Трудно е, знам — добави той, — но помисли за жена си и за децата.
Тази нощ Хермипий се върна у дома с новини.
— Перикъл е решил да изпрати една флота от кораби. Ще се бием на брега.
— Ние! — извика Хармония. — И ти ли отиваш?
— Да — отвърна Хермипий. — Отивам.
След няколко дни флотата отплава. Хармония беше смела жена, но тя плака докато изпращаше Хермипий. Хелън и Хлорида се вкопчиха в ръцете му, сякаш нямаше да го пуснат да си отиде.
Хиерон усещаше странна буца в гърлото си, но се гордееше от баща си. Спомни си думите му:
Храбрите мъже трябва да защитават честта на страната си, но войната е ужасно нещо.
Хиерон започваше да разбира.
Всеки един ден откакто отплава флотата, той отиваше на пазара, за да научи какви новини може да са стигнали до там, а после се връщаше при Хармония и сестрите си.
— Спартанската армия няма да остане за още дълго — съобщи той след едно подобно посещение. — Виждат, че можем завинаги да стоим зад стените на Атина и че не могат да ни докоснат. Вече започват да се изморяват от този вид воюване.
— Ще си отидат ли? Татко ще се върне ли обратно? — попита Хлорида докато наблюдаваше майка си.
— Надявам се — отговори Хармония.
Няколко дни по-късно Хиерон се завърна с още по-хубави новини.
— Спартанската армия се подготвя да си отиде — извика той. — Свалят шатрите си и се вижда една напускаща група в далечината.
— Надявам се, че това ще бъде краят на войната — каза искрено Хармония.
Но следващия път щом Хиерон се връщаше от пазара той вървеше бавно. Щом Хармония видя лицето му, тя възкликна:
— Какво има, Хиерон? Какви на новините?
Той й каза, че флотата, която Перикъл изпратил, била победена в една от битките и много от войниците били убити.
— Това ли е всичко, което научи? — попита Хармония. Хиерон отвърна положително.
В края на годината се проведе официално шествие, тъй като гражданите на Атина щяха публично да погребат умрелите в битката и да ги почетат.
Сред тях беше и Хиерон, който вървеше гордо, но със сведена глава, той като баща му бе един от тези, дали животите си за своята страна.
Народът се събра тихо и почтително около паметниците на атинянските герои. На не много голямо разстояние от тук се намираше акропола и великата статуя на Атина, която държеше в една ръка копието и щита си, а в другата Крилатата Победа.
Хиерон по-късно можа да си спомни само малко от жертвите и церемониите, но щом Перикъл заговори с почит за хероите, Хиерон внимателно го слушаше. Част от думите запомни през целия си живот.
— Нека ние, които останахме — каза Перикъл, — да следваме техния пример. Вижте този славен град, помислете за великата му империя. Позволете любовта и красотата му да се вкоренят дълбоко в душите ви и щом помислите за неговото величие, помнете, че благодарение на дръзките дела на своите граждани, извършени в името на дълга и честта, той е бил издигнат до тази величествена височина.
Хиерон издигна очите си към Акропола. Статуята на баща му се намираше в най-прекрасния му храм: животът на баща му бе даден за Атина.
Той се прибра гордо при Хармония. Сърцето му беше изпълнено с тъга, но утешено.