Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Melancholy Baby, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Богдан Русев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2021)
- Допълнителна корекция
- NMereva (2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Тъжното момиче
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2005 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-083-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884
История
- — Добавяне
25
Ленърд беше с много тъмна кожа и остри скули. Беше облечен с костюм на тънко райе, бяла риза с остра яка и бяла копринена вратовръзка. Главата му беше обръсната. Имаше мустаци и брадичка и ухаеше на много добър одеколон.
Вече бях обяснила на Сара каква ще бъде ролята на Ленърд. Когато ги запознах, тя, изглежда, доста се развълнува. Роузи също дойде и го подуши по глезените. Ленърд сведе поглед към нея, но изражението му не се промени. После отиде до масата и седна.
— Кафе? — попита.
— Току-що направих — отвърнах. — Сара ще ти налее.
Той кимна. Сара му наля кафе. Аз клекнах, за да целуна Роузи за довиждане. После се изправих, взех си чантата и проверих дали всичко е вътре. Ключовете от колата? Пистолетът? Мобилният телефон? Тъмните очила „Оукли“?
— Никой да не влиза и да не излиза — обясних на Ленърд. — Ще се върна след няколко часа.
— Ами ако не се върнеш? — попита Сара.
— Ленърд ще остане при теб, докато се върна.
— Не, имам предвид, ако се случи нещо? — попита тя.
Надрасках името „Фил Рандъл“ и един номер в бележника до телефона.
— Това е баща ми — обясних. — Беше ченге. Той ще знае какво да направи.
Ленърд пиеше кафе от една от моите големи бели чаши като в заведенията за бързо хранене. Държеше чашата внимателно, с две ръце.
— Имаш ли пистолет? — попита го Сара.
Ленърд я погледна над ръба на чашата и кимна.
— Не вдигай телефона — казах аз.
После се усмихнах на Роузи, казах „довиждане“ на всички, излязох навън и се спуснах по стълбите към колата си.