Гийом Аполинер
Историята и приключенията на барон ДʼОрмезан (3)

3. Романтичната пура

— Това се случи преди няколко години — ми каза барон ДʼОрмезан. — Един приятел ми подари кутия хавански пури и ми ги препоръча, като твърдеше, че били от качеството на онези, без които не можел покойният крал на Англия.

Когато вечерта вдигнах капака, уханието, излъчвано от превъзходните пури, много ме зарадва. Сравних ги с добре подредени торпили в арсенал. Миротворен арсенал! Торпили, изобретени от мечтата, за да воюват със скуката! После, след като нежно взех една от пурите, намерих, че сравнението ми с торпили е неточно. Тя приличаше по-скоро на негърски пръст и станиоловата халка подхранваше илюзията, на която ме навеждаше хубавият кафяв цвят. Внимателно рязнах пурата, запалих я и засмуках блажено уханния дим.

След няколко мига усетих в устата си само неприятен вкус и ми се стори, че димът на пурата мирише на обгоряла хартия.

„Като че ли кралят на Англия е имал по-малко изискан вкус за тютюни, отколкото бих предположил — рекох си аз. — В края на краищата възможно е тъй разпространеното в наши дни измамничество да не е пощадило дори устата и гърлото на Едуард VII. Всичко си отива. Вече няма начин дори да изпушиш хубава пура.“

Сбърчвайки лице, престанах да пуша моята, която определено миришеше на опърлен картон. Разгледах я за миг, като си мислех:

„Откакто американците владеят Куба, благосъстоянието на острова може да е нараснало, но пурите вече не ги бива. Тези янки несъмнено са приложили в тютюневите плантации методите на съвременното земеделие, а работничките, които свиват ръчно цигарите, навярно са били заместени с машини. Всичко това може би е икономично и бързо, но е за сметка на пурите. А пурата, която сега се опитах да изпуша, ми дава пълно основание да вярвам, че в тази работа имат пръст подправячи и че стари вестници, потопени в никотин, заместват понастоящем тютюневите листа в хаванските фабрики.“

Бях стигнал дотук в разсъжденията си и разгънах пурата, за да разгледам съставките, от които бе направена. Не останах особено изненадан, когато открих в нея книжно свитъче, разположено така, че да не пречи на пурата да гори. Побързах да го развия. То съдържаше лист хартия, обвиващ, сякаш за да го предпази, затворено пликче със следния адрес на испански:

Сеньор Дон Хосе Уртадо и Барал

Улица Де лос Анхелес

Хавана

Върху листчето, чийто горен ръб бе леко обгорял, аз смаяно прочетох няколко реда, написани с женски почерк на испански. Ето ги в превод:

„Затворена против волята си в манастира «Мерсед», моля добрия християнин, комуто хрумне да провери от какво е направена тази лоша пура, да изпрати на адреса приложеното тук писмо.“

Изненадан и силно развълнуван, взех шапката си, подписах се като подател на гърба на плика, за да се върне пратката, в случай че не стигне до предназначението си, и отидох да пусна писмото. После се върнах у дома и запалих втора пура. Беше превъзходна, както и всички останали. Приятелят ми не се бе излъгал. Кралят на Англия бе добър познавач на хаванските тютюни.

Пет-шест месеца по-късно вече бях забравил за това романтично произшествие, когато един ден ми известиха за посещението на негър и негърка, твърде добре облечени, които настоятелно ме молеха да ги приема, добавяйки, че не ги познавам и името им навярно нищо няма да ми говори.

И така, твърде озадачен влязох в салона, където бяха въвели екзотичната двойка.

Чернокожият господин непринудено се представи, изразявайки се на съвсем разбираем френски:

— Аз съм — каза ми той — Дон Хосе Уртадо и Барал…

— Как? Нима сте вие? — провикнах се аз силно изненадан, припомняйки си внезапно историята с пурата.

Трябва обаче да призная, че никога не би ми хрумнало, че хаванският Ромео и неговата Жулиета биха могли да бъдат негри.

Дон Хосе Уртадо и Барал любезно отвърна:

— Аз съм.

И представяйки ми своята спътница, добави:

— Това е жена ми. Зае това място в живота ми благодарение на вашата любезност, защото безмилостни родители я бяха затворили в манастир, където монахините по цял ден свиват пури, предназначени предимно за папския и английския дворец.

Не можех да се начудя. Уртадо и Барал продължи:

— И двамата принадлежим към богати чернокожи семейства. В Куба има доста такива. Но ще повярвате ли, расовите предразсъдъци съществуват и при негрите, както при белите. Родителите на моята Долорес желаеха тя на всяка цена да се омъжи за бял. Искаха за зет някой янки и отчаяни от твърдото й решение да се омъжи за мен, уредиха да бъде затворена при най-строга тайна в манастира „Мерсед“.

Не знаех как да открия Долорес, бях обезсърчен и готов да се самоубия, когато писмото, което вие сте имали добрината да изпратите по пощата, ми възвърна смелостта. Отвлякох годеницата си и впоследствие тя стана моя жена…

При това, господине, ние положително щяхме да се покажем твърде непризнателни, ако не бяхме избрали за цел на сватбеното си пътешествие Париж, където наш дълг бе да дойдем и да ви поблагодарим.

Аз ръководя една от най-големите фабрики за пури в Хавана и в желанието си да ви обезщетя за лошата пура, която сте изпушили по наша вина, два пъти годишно ще ви изпращам запас от първокласни пури и изчаквах единствено да проуча вашите вкусове, за да ви изпратя първия колет.

Дон Хосе бе научил френски в Ню Орлеан, а жена му говореше без акцент, тъй като бе отраснала във Франция…

След известно време младите герои на това романтично приключение се завърнаха в Хавана. Трябва да добавя, че дали от неблагодарност, дали защото скоро се бе разочаровал от брака си, Дон Хосе Уртадо и Барал така и не ми достави обещаните пури…