Метаданни
Данни
- Серия
- Великите цивилизации (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La civilisation greque a l’epoque archaique et classique, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Слава Михайлова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Франсоа Шаму
Заглавие: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха
Преводач: Слава Михайлова
Година на превод: 1978
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Издателство „Български художник“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1979
Националност: френска
Печатница: Държавна печатница „Георги Димитров“
Излязла от печат: 25. IV. 1979 г.
Редактор: Никола Георгиев
Редактор на издателството: Екатерина Коларска
Художествен редактор: Тома Томов
Технически редактор: Спас Спасов
Художник: Иван Марков
Коректор: Лидия Станчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14573
История
- — Добавяне
Заключение
Бих искал предходните страници да са помогнали на читателя поне донякъде да почувствува сложността и богатството на една цивилизация, чиито черти обикновено сме склонни твърде много да опростяваме. Както гръцкият свят не се свежда единствено до града Атина, така и елинизмът не би могъл да бъде ограничен в рамките на Перикловия век, „век“, който в същност е траял тридесет години. От микенските поети, предшественици на Омир, до Платон и Демостен, от Дедал, митичния предтеча на скулпторите, до Праксител и Скопас, от атическите грънчари на XIII в. до керамиците на „стила Керч“ пътят е дълъг и разнообразен: десет века на усилия и опити, търсения и борби, съперничество и съревнование. Десет века, в течение, на които един, малък наред, едновременно един и различен, е съумял търпеливо да развие, въпреки вътрешните разногласия и външните заплахи, самобитна, нова и завършена култура, в която основните аспекти на човешкото битие са получили едновременно мястото си: религиозната вяра и доверието в човека, съзнанието за космическата загадка и стремежът да се разбере природата, идеята за йерархия и идеята за равенство, уважението към социалната група и интересът към отделната личност. Не е изненадващо, че тези противоречиви изисквания са предизвиквали непрестанни конфликти както в съзнанието, така и в държавите. Но самите тези конфликти неведнъж са били двигатели и носители на прогрес.
Тук отново се връщаме към мисълта на Хераклит за войната майка на всички неща. В духовната област, както и в областта на отношенията между хората, архаична и класическа Гърция е обрисувана вярно в думите на един наш поет: „Живеят истински онези, които се борят.“ Наистина, за гърците най-важното качество на човека не е интелигентността, така развита у тях, а смелостта, която дума на гръцки, аретѐ, както и вѝртус на латински, е добила общото значение, за добродетел. Техни любими герои са Ахил, най-храбрият измежду хората, и Одисей, чийто находчив и остър ум не би струвал нищо без неустрашимото му сърце. В изкуството, както и в живота, гърците поставяли над всичко твърдостта на духа; за това свидетелствуват Прометей на Есхил и Антигона на Софокъл, Леонид и Фокион, Сократ и Демостен. В този смисъл Гърция на Плутарх, въпреки морализаторския му тон, е по-близко до историческата истина, отколкото предполагаме. Това, което Херодот е написал в увода към своята „История“, са го споделяли всичките му съвременници: „Не бива да изпаднат в забвение чудните подвизи, извършени от гърци и варвари“. Без съмнение към тези подвизи той е причислявал и шедьоврите на изкуството и постиженията на техниката. Но той поставя още по-високо достойнствата на войника и на политическия водач, които имат работа вече не с материята, а с хората. Затова, когато Ренан в „Молитва на Акропола“ пише тъй хубаво: „После ще отидат в Спарта да прокълнат тази господарка на мрачни заблуди и да я поругаят, защото тя вече не съществува“, той проявява пълно неразбиране на античния дух: за древните гърци, за да остане жив споменът за някой благороден пример, не е било необходимо той да бъде въплътен в паметник, и славата за проявена добродетел, предавана от поколение на поколение в стиховете на Симонид или Тиртей, надживявала вековете. Богиня Атина, войнствената девица, имала покрит с бронзови плочи храм в Лакедемон; тя не би могла да разбере как е възможно да се презрат Спарта и нейните войници.
Затова нека не пренасяме в това далечно минало нашите представи и илюзии! Френските учени, които, описвайки Пелопонеската война, се увличат от симпатиите си към Атина, която погрешно отъждествяват със съвременните демокрации, правят не по-малка грешка от немските учени на Третия райх, които виждаха в Спарта някакъв първообраз на фашизма. Други времена, други нрави; тук Ренан би ни напомнил основателно, че „истинското възхищение е историческото“. И все пак дори обществата да се менят, човекът си остава човек. Ето защо примерът на Гърция не е толкова политически, колкото нравствен. Пример на скромност и трезва мисъл, която поставя човека на полагаемото му място: способен да разбира много, но знаещ също, че не знае; обичащ живота, но съзнаващ, че животът е нетраен; използуващ ума си с наслаждение, но без да забравя, че бъдещето е в ръцете на боговете, богове, които той е създал по свой образ и подобие и чрез които човешката мярка в своята идеална форма дава върховна представа за всемира. Този грък изпитва човешки страсти и чувства. Той знае, че нищо не се постига без борба, но, съзнавайки собствената си слабост, не презира противника. Докато в релефите, ознаменуващи техните победи, източните монарси са представени как смазват с колесниците си сломени и треперещи тълпи, гръцкото изкуство показва големите исторически събития и героичните подвизи от епоса като борба между равни — били те кентаври и лапити, гърци и троянци, атиняни и амазонки. Неприятелят невинаги пада повален и ако това се случи, поражението му не го лишава от право на милост. Неслучайно троянците Приам, Хектор и Андромаха са най-вълнуващите образи в „Илиада“. Разказвали, че Ахил се влюбил в амазонката Пентезилея* в момента, когато й нанесъл смъртния удар на бойното поле. Този епизод, илюстриран върху хубава атическа червенофигурна купа, има дълбок смисъл: и най-храбрият е играчка в ръцете на Съдбата.
За да се определи гръцкият мисловен строй, често се употребява думата хуманизъм и се цитира с пълно право прочутият хор на тиванските старци в „Антигона“ от Софокъл: „Колко чудеса има по света, но никое не е по-чудесно от човека!“ Да си спомним все пак, че за този хуманизъм човекът е изходна точка и необходима мярка, а не граница или край. Но всяка твърде обобщаваща теория си остава донякъде умозрителна: наследството на архаична и класическа Гърция може да се оцени най-добре чрез непосредствено общуване с творбите. Те са толкова богати и толкова прекрасни, че всеки от нас при срещата си с тях открива, освен вечните черти на човека и онзи дял от наследството, който намира съкровен отзвук у него.
Хронологически таблици
Тъй като хронологията на гръцката история е още твърде неуточнена в подробности, особено що се отнася до ранната епоха, долните таблици имат за задача да дадат просто някои ориентировъчни данни, подбрани измежду най-сигурните или поне измежду най-вероятните. Така или иначе много от посочените дати си остават спорни. Малкият брой посочвания при историята на изкуството се обяснява с това, че все още разполагаме с твърде малко точни данни в тази област; тук хронологията се гради главно върху развитието на стиловете, преценката, за които е винаги донякъде субективна.
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
2700 | към 2700–2100. Стара бронзова епоха в Крит | ||
2500 | към 2500–1900. Стара бронзова епоха | към 2500. Построяване на първата пирамида в Египет | |
2100 | 2100–1700. Първи критски дворци | ||
1900 | към 1900–1600. Средна бронзова епоха. Появата на първите гърци в Гърция | към 1900. Поява на хетите в Мала Азия | |
1730 | към 1730. Нахлуване на хиксосите в Египет | ||
1600 | към 1600–1100. Късна бронзова епоха | към 1600–1400. Вторите критски дворци | |
1450 | към 1450. Превземане на Кносос от микенците | към 1450–1400. Първи документи на Линеар Б | |
1400 | към 1400–1200. Апогей на Микена | към 1400–1200. Дворците в Микена, Тиринт и Пилос | |
1365 | към 1365. Египет: Религиозната реформа на Ехнатон | ||
1350 | Лъвската врата в Микена. Съкровищницата на Атрей в Микена | ||
1298 | 1298–1232. Царуване на Рамзес II | ||
1295 | 1295. Битка при Кадеш | ||
1250 | към 1250. Египет: Храмът на Рамзес II в Абу-Симбел | ||
1230 | към 1230. Нападения на морските народи в Източното Средиземноморие | ||
1200 | към 1200–900. Край на микенската цивилизация | ||
1183 | 1183. Традиционна дата за превземането на Троя според хронологията на Ератостен | ||
1180 | 1180. Унищожаване на хетитската империя от морските народи | ||
1150 | към 1150–950. Дорийско нашествие | ||
1100 | към 1100. Начало на протогеометричния стил | ||
900 | към 900–700. Геометрична керамика |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
800 | към 800. Спартанците завършват завладяването на Лакония | към 800. Създаването на гръцката азбука | към 800. Основаване на Картаген |
776 | VIII в. Дипилонски вази. 776. Първи Олимпийски игри | ||
757 | 757. Куме: Колония, основана от Халкида | ||
753 | 753. Традиционна дата за основаването на Рим | ||
750 | към 750. Атина: Синойкизъм. Край на монархията. Архонтат | 750–700. „Илиада“ и „Одисея“ | |
747 | към 747–657. Коринт: Управление на Бакхиадите | ||
740 | към 740–720. Спарта: Първа месенска война | ||
733 | към 733. Сиракуза: Колония, основана от Коринт | ||
Краят на VIII в. Хезиод | |||
708 | 708. Тарент: Колония, основана от лаконците | ||
700 | 700. Колонизиране на Халкидическия п-в от евбейците. Лелантийска война (между Халкида и Еретрия) | ||
680 | към 680. Лидия: Първи монети | ||
676 | 676. Кизик: Колония, основана от Мегара | ||
668 | 668–626. Асирия: Царуване на Ашурбанипал | ||
663 | 663. Египет: Възцаряване на Псаметих I; основаване на XXVI династия (саитска) | ||
660 | към. 660: Византион: Колония, основана от Мегара | ||
657 | 657–586. Коринт: Тирания на Кипсел и Периандър (традиционни дати) | ||
650 | от 650. Първите гръцки монети (Егина, Атина, след това Коринт) | към 650. Архилох от Парос |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
650 | към 650–620. Спарта: Втора месенска война | към 650–600. Разцвет на „дедалическото“ изкуство. Дамата от Оксер (Франция), храмът на Приниас в Крит. Бронзови ксоана от Дрерос, Дипойнос и Скилис, скулптори-ученици на Дедал | |
632 | 632. Атина: Мегакъл избива привържениците на Килон | ||
631 | към 631. Пътуване на самосеца Колайос до Тартесос (Испания) 631. Кирена: Колония, основана от Тера | ||
621 | към 621. Атина: Реформи на Дракон | ||
620 | към 620–540. Коринтска керамика | ||
612 | 612. Атина отнема Саламин от Мегара | 612. Разрушаване на Ниневия от вавилоняните | |
610 | 610–600. Куроси от Сунион. Курос от Дипилон (глава и ръка) | ||
605 | 605–562. Навуходоносор | ||
600 | към 600. Масалия (Марсалия): Колония, основана от Фокея | към 600–550. Лаконските купи | |
към 600. Начало на атическата чернофигурна керамика | |||
600–590. Делфи: Първа свещена война | към 600. Построяване на Херайона в Олимпия | ||
начало на VI в.: Алкей и Сафо | |||
594 | 594–593. Архонтат и реформи на Солон | ||
588 | 588–568. Египет: Царуване на Априес | ||
586 | 586. Коринт: Премахване на тиранията | 586–529. Плен на евреите във Вавилон | |
585 | 585. Слънчево затъмнение, предсказано от Талес | ||
582 | 582. Делфи: Първи Питийски игри |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
580 | към 580. Агригент: Колония, основана от Гела | към 580. Корфу: Фронтоните от храма на Артемида | |
573 | 573. Учредяване на Немейските игри | ||
568 | 568–525. Египет: Царуване на фараона Амазис (развитие на Навкратис) | ||
566 | 566. Атина: Организиране на Големите Панатенеи | ||
561 | 561–560. Атина: Пизистрат става тиран | ||
560 | 560–546. Крез, цар на Лидия | ||
557 | 557–522. Кир II Стари, цар на персите | ||
550 | 550–525. Атина: Дейност на керамиците Екзекий и Амазис | ||
549 | 549. Кир, цар на мидийците и персите | ||
548 | 548. Опожаряване на храма в Делфи | ||
546 | 546. Завладяване на Лидия от Кир | ||
545 | Фокейците, изгонени от персите, се установяват в Алалия (Корсика) | Втората половина на VI в.: Анакреон от Теос | |
540 | 540. Битката при Алалия. Картагенците прогонват гърците от Корсика | към 540–530. Коринт: Храмът на Аполон | |
539 | 539. Превземане на Вавилон от Кир | ||
534 | 534. Атина: Първо драматично състезание за трагедия по време на Дионисиите | ||
533 | Поликрат, тиран на Самос | ||
530 | 530. Атина: Начало на червенофигурната керамика | 530–522. Камбиз, цар на персите | |
527 | 527. Атина: Пизистрат умира, Хипий и Хипарх тирани | 525. Делфи: Съкровищницата на Сифнос | |
525 | към 526–456. Есхил | 525. Завладяване на Египет от Камбиз | |
522 | 522–486. Дарий, цар на персите | ||
520 | към 520. Рим: Построяването на първия капитатолийски храм |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
518 | към 518–438 Пиндар | ||
516 | 516. Завладяване на Самос от персите. Смъртта на Поликарт | ||
514 | 514. Атина: Убийството на Хипарх | ||
511 | 511. Персите покоряват гърците в Егейска Тракия | ||
510 | 510. Атина: Премахване на тиранията | краят на VI в. Скулпторът Антенор (Атина) | 510–500. Аполон от Вейи |
509 | 509. Рим: Премахване на монархията | ||
след 508. Атина: Реформи на Клистен | |||
506 | 506. Първи военни колонии (клерухии) на Атина (в Евбея) | ||
505 | към 505–500. Съкровищницата на атиняните в Делфи | ||
500 | към 500. Дворецът в Персеполис | ||
499 | 499. Йонийско въстание | ||
498 | 498. Първата ода на Пиндар (Х. Питийска) | ||
496 | 496–406. Софокъл | ||
495 | към 495–480. Храмът на Афайя в Егина | ||
494 | 494. Поражение на йонийската флота при Ладе. Завладяване на Милет от персите | ||
493 | 493. Атина: Фриних. „Превземането на Милет“ | ||
491 | 491–478. Сицилия: Гелон, тиран на Гела, след това на Сиракуза | ||
491–490. Първа гръко-персийска война | |||
490 | 490. септември. Победата при Маратон | ||
488 | 488. Първо прилагане на остракизма в Атина | ||
486 | 486–465. Ксеркс, цар на персите |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят | |
---|---|---|---|---|
485 | към 485. Сицилия: Гелон, тиран на Гела, завзема Сиракуза | към 485. Първо драматично състезание за комедия в Атина | ||
484 | 484. Есхил получава първа награда в състезанието за трагедия | |||
483 | Атина: Темистокъл построява военна флота. Аристид остракизиран | |||
481 | 481–478. Втора гръко-персийска война | |||
480 | 480, септември. Победа при Саламин | 480–406. Еврипид | ||
Победа на Гелон над картагенците при Химера | ||||
479 | Победа при Платея | |||
478 | 478–466 Сицилия: Хиерон става тиран на Сиракуза | 478 или 474. Делфи: „Колесничарят“ | ||
478–477 Основаване на Делоския съюз | ||||
477 | 477–476. Статуи на „Тираноктоните“ от Критий | |||
474 | 474. Хиерон побеждава етруските при Куме | |||
472 | 472. Атина: Темистокъл остракизиран. Надмощие на Кимон, син на Милтиад | 472. Есхил: „Перси“ | ||
470 | 470. Начало на дейността на Фидий | |||
470–460. Известност на художника Полигнот от Тасос | ||||
469 | 469–460. Спарта: Трета месенска война | 469–399. Сократ | ||
468 | 468–456. Олимпия: Храмът на Зевс (фронтони на Пайоний) | |||
467 | 467. Победа на Кимон над персите при устието на Евримедон | |||
465 | 465–462. Атина потушава бунта на Тасос | 465. Убийството на Ксеркс и възцаряване на Артаксеркс (465–424) | ||
464 | 464. Земетресение в Спарта, въстание на илотите |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
462 | 462. Египет: Бунт на Инарос, ибийски вожд, срещу персите | ||
461 | 461. Атина: Реформа на Ефиалт за ограничаване правата на Ареопага | ||
Остракизиране на Кимон | |||
460 | към 460. Атическа керамика: начало на свободния стил | ||
458 | 458. Есхил: „Орестия“ | ||
457 | 457–456. Победа на Атина над Егина. Поражение при Танагра | ||
455 | 455. Първите трагедии на Еврипид | ||
454 | 454. Катастрофа с атинската експедиция в Египет. Съкровището на Делоския съюз е пренесено в Атина | ||
450 | 450. Рим: Децемвирите | ||
449 | 449–448. Калиев мир между Атина и Персия | ||
449–447. Делфи: Втора свещена война | |||
447 | 447–438. Атина: Построяване на Партенона | ||
446 | 446. Поражение на атиняните при Коронея от беотийците | ||
446–445. Мир между Атина и Спарта | |||
443 | 443. Атиняните основават колонията Турии | ||
443–429. Атина: Перикъл преизбран за стратег всяка година | |||
441 | 441. „Антигона“ на Софокъл | ||
438 | 438. „Алкестида“ на Еврипид. „Атина Партенос“ на Фидий | ||
438–432. Атина: Фронтоните на Партенона | |||
437 | 437–432. Атина: Пропилеите на Акропола |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
433 | 433. Намеса на Атина в конфликта между Коринт и Коркира | ||
432 | 432. Декрет на Перикъл за забрана на търговията между Мегара и Атинския съюз | 432. Процесът и смъртта на Фидий | |
431 | 431–421. Първа фаза на Пелопонеската война (431–404), наречена Архидамова война | 431. „Медея“ на Еврипид | |
430 | 430. Чума в Атина | ||
429 | Смъртта на Перикъл. Превземане на Потидея от атиняните | ||
428 | 428. „Хинолит“ на Еврипид | ||
427 | 427. Рождение на Платон. Първата комедия на Аристофан | ||
425 | 425. „Ахарняни“ на Аристофан | ||
424 | 424. Поражение на атиняните от беотийците при Делион | 424. „Конници“ на Аристофан. Тукидид осъден на изгнание | |
423 | 423. „Облаци“ на Аристофан | 423–404. Дарий II | |
421 | Никиев мир | 421. Начало на строежа на Ерехтейона (завършен към 405) | |
420 | 420. Атина: Алкивиад избран за стратег | към 420. Начало на атическата керамика от цветущия стил | |
„Хера“ от Поликлет, изработена за Аргос | |||
415 | 415. Скандалът с изпочупването на хермите | ||
415–413. Експедиция в Сицилия | |||
414 | 414. „Птици“ на Аристофан | ||
413 | 413–404. Втора фаза на Пелопонеската война, наречена Декелийска война | ||
сл. 413. Монети на Сиракуза от Кимон и Евайнет | |||
412 | 412. „Електра“ на Еврипид | ||
411 | 411. Атина: Олигархически режим на Четиристотинте |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят | |
---|---|---|---|---|
410 | 410. Сражението при Кизик. Възстановяване на демокрацията в Атина | |||
409 | 409. Превземане и разрушаване на Селинунт от картагенците | |||
408 | 408. „Орест на Еврипид“ | 408. Кир Млади, управител на Мала Азия | ||
406 | 406. Победа на Атина при Аргинузките острови | 406. Смъртта на Софокъл и Еврипид | ||
405 | 405. Морската победа на Лизандър над атиняните при Егоспотами | 405. „Жаби“ на Аристофан | ||
405–367. Дионисий Стари, тиран на Сиракуза | ||||
405–404. Обсада на Атина от Лизандър | ||||
404 | 404. Дионисий от Сиракуза признава на картагенците владението на част от Сицилия | 404–358. Артаксеркс II | ||
404–403. Атина: Тирания на Тридесетте | ||||
403 | 403–402 Атина: Архонтат на Евклид и възстановяване на демокрацията | 403. Речта на Лизий „Срещу Ератостен“ | ||
401 | 401–400. Отстъпление на гръцките наемници след Кунакса, наречено отстъплението на Десетте хиляди | 401. Посмъртно представяне на „Едип в Колон“ на Софокъл | 401–400. Бунтът на Кир срещу брат му Артаксеркс II. Смъртта му при Кунакса | |
краят на V в. Известност на художника Паразий от Ефес | ||||
Откриване на значението на сянката от Аполодор от Атина, наречен Скиаграфът | ||||
399 | 399. Атина: Осъждането и смъртта на Сократ | |||
началото на IV в. Известност на художника Зевксис | ||||
394 | 394. Победа на Спарта при Коронея | 394. Надгробният релеф на Дексилеос (Атина) | ||
Морска победа на Конон при Книдос | ||||
392 | 392. Дионисий Стари преговаря с Картаген |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
390 | 390. Обсада на Рим от галите | ||
387 | 387–386. Царският мир | 387. Платон основава Академията | |
384 | 384. Рождение на Аристотел и на Демостен | ||
382 | 382. Завземане на Кадмея от спартанските войски | ||
380 | 380. Речта на Изократ „Панегирик“ | ||
379 | 379. Пелопид освобождава Тива от спартанския гарнизони | ||
377 | 377. Втори атински морски съюз | ||
373 | 373. Делфи: Разрушаване на храма на Аполон | ||
371 | 371. Сражение при Левктра | ||
370 | към 370–340. Атическа керамика от „стила Керч“ | ||
367 | Смъртта на Дионисий Стари | ||
367–357. Дионисий Млади, тиран на Сиракуза | |||
366 | от 366. Делфи: Реконструкция на храма на Аполон | ||
365 | към 365. Бунт на сатрапите в Персия | ||
362 | 362. Битката при Мантинея. Смъртта на Епаминонд | след 364. Пътуване на Праксител в Мала Азия: „Книдоската Афродита“ | 362. Рим: Въвеждане на първите сценични игри |
360 | към 360–350. Храмът на Алея Атина в Тегея (архитект: Скопас). | ||
359 | 359–336. Филип регент, след това цар на Македония | 359–338. Царуване на Артаксеркс III Охос | |
357 | 357–355. Бунт на главните атински съюзници: Византион, Родос, Кос и Хиос | ||
356 | 356. Основаване на Филипи. Трета свещена война | 356. Опожаряване на Артемизиона в Ефес | |
356–325. Животът на Александър Велики |
Дата | Политически и военни събития | Изкуство и духовен живот | Синхронични събития извън гръцкия свят |
---|---|---|---|
354 | 354. Намеса на Филип в Тесалия | ||
Убийството на Дион в Сиракуза | |||
353 | към 353–350. Мавзолеят в Халикарнас (скулптури от Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис) | ||
352 | 352. Филип покорява Тесалия | ||
351 | 351. Атина: „Първа Филипика“ на Демостен | ||
Средата на IV в. Известност на художника Евфранор, автор на батални картини | |||
349 | 349–348. Обсада и превземане на Олинт от Филип | 349–348. Атина: Трите „Олинтийски речи“ на Демостен | |
348 | 348. Рим: Първи Секуларни игри | ||
347 | 347. Смъртта на Платон | ||
346 | 346. Филократов мир. Край на Третата свещена война | ||
346–345. Атина: Праксител, статуя на „Артемида Браурония“ | |||
344 | 344. Пристигане на Тимолеон в Сиракуза | 344. „Втора Филипика“ на Демостен | |
343 | 343. Речта на Демостен „За недобросъвестното пратеничество“ | 343–341, Рим. Първа Самнитска война | |
341 | 341. „Трета“ и „Четвърта Филипика“ на Демостен. Рождение на Епикур | ||
340 | 340. Четвърта свещена война: Филип срещу локрите от Амфиса | 340–337. Бунт и разтуряне на Латинския съюз | |
339 | 339. Филип завзема Елатея | ||
338 | 338 (2 август). Битката при Херонея. Демадов мир | ||
337 | 337. Тимолеон се отказва от властта си в Сиракуза | ||
336 | 336. Убийството на Филип Македонски. Възцаряване на Александър |