Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите цивилизации (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La civilisation greque a l’epoque archaique et classique, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Франсоа Шаму

Заглавие: Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха

Преводач: Слава Михайлова

Година на превод: 1978

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Издателство „Български художник“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1979

Националност: френска

Печатница: Държавна печатница „Георги Димитров“

Излязла от печат: 25. IV. 1979 г.

Редактор: Никола Георгиев

Редактор на издателството: Екатерина Коларска

Художествен редактор: Тома Томов

Технически редактор: Спас Спасов

Художник: Иван Марков

Коректор: Лидия Станчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14573

История

  1. — Добавяне

Заключение

Бих искал предходните страници да са помогнали на читателя поне донякъде да почувствува сложността и богатството на една цивилизация, чиито черти обикновено сме склонни твърде много да опростяваме. Както гръцкият свят не се свежда единствено до града Атина, така и елинизмът не би могъл да бъде ограничен в рамките на Перикловия век, „век“, който в същност е траял тридесет години. От микенските поети, предшественици на Омир, до Платон и Демостен, от Дедал, митичния предтеча на скулпторите, до Праксител и Скопас, от атическите грънчари на XIII в. до керамиците на „стила Керч“ пътят е дълъг и разнообразен: десет века на усилия и опити, търсения и борби, съперничество и съревнование. Десет века, в течение, на които един, малък наред, едновременно един и различен, е съумял търпеливо да развие, въпреки вътрешните разногласия и външните заплахи, самобитна, нова и завършена култура, в която основните аспекти на човешкото битие са получили едновременно мястото си: религиозната вяра и доверието в човека, съзнанието за космическата загадка и стремежът да се разбере природата, идеята за йерархия и идеята за равенство, уважението към социалната група и интересът към отделната личност. Не е изненадващо, че тези противоречиви изисквания са предизвиквали непрестанни конфликти както в съзнанието, така и в държавите. Но самите тези конфликти неведнъж са били двигатели и носители на прогрес.

Тук отново се връщаме към мисълта на Хераклит за войната майка на всички неща. В духовната област, както и в областта на отношенията между хората, архаична и класическа Гърция е обрисувана вярно в думите на един наш поет: „Живеят истински онези, които се борят.“ Наистина, за гърците най-важното качество на човека не е интелигентността, така развита у тях, а смелостта, която дума на гръцки, аретѐ, както и вѝртус на латински, е добила общото значение, за добродетел. Техни любими герои са Ахил, най-храбрият измежду хората, и Одисей, чийто находчив и остър ум не би струвал нищо без неустрашимото му сърце. В изкуството, както и в живота, гърците поставяли над всичко твърдостта на духа; за това свидетелствуват Прометей на Есхил и Антигона на Софокъл, Леонид и Фокион, Сократ и Демостен. В този смисъл Гърция на Плутарх, въпреки морализаторския му тон, е по-близко до историческата истина, отколкото предполагаме. Това, което Херодот е написал в увода към своята „История“, са го споделяли всичките му съвременници: „Не бива да изпаднат в забвение чудните подвизи, извършени от гърци и варвари“. Без съмнение към тези подвизи той е причислявал и шедьоврите на изкуството и постиженията на техниката. Но той поставя още по-високо достойнствата на войника и на политическия водач, които имат работа вече не с материята, а с хората. Затова, когато Ренан в „Молитва на Акропола“ пише тъй хубаво: „После ще отидат в Спарта да прокълнат тази господарка на мрачни заблуди и да я поругаят, защото тя вече не съществува“, той проявява пълно неразбиране на античния дух: за древните гърци, за да остане жив споменът за някой благороден пример, не е било необходимо той да бъде въплътен в паметник, и славата за проявена добродетел, предавана от поколение на поколение в стиховете на Симонид или Тиртей, надживявала вековете. Богиня Атина, войнствената девица, имала покрит с бронзови плочи храм в Лакедемон; тя не би могла да разбере как е възможно да се презрат Спарта и нейните войници.

Затова нека не пренасяме в това далечно минало нашите представи и илюзии! Френските учени, които, описвайки Пелопонеската война, се увличат от симпатиите си към Атина, която погрешно отъждествяват със съвременните демокрации, правят не по-малка грешка от немските учени на Третия райх, които виждаха в Спарта някакъв първообраз на фашизма. Други времена, други нрави; тук Ренан би ни напомнил основателно, че „истинското възхищение е историческото“. И все пак дори обществата да се менят, човекът си остава човек. Ето защо примерът на Гърция не е толкова политически, колкото нравствен. Пример на скромност и трезва мисъл, която поставя човека на полагаемото му място: способен да разбира много, но знаещ също, че не знае; обичащ живота, но съзнаващ, че животът е нетраен; използуващ ума си с наслаждение, но без да забравя, че бъдещето е в ръцете на боговете, богове, които той е създал по свой образ и подобие и чрез които човешката мярка в своята идеална форма дава върховна представа за всемира. Този грък изпитва човешки страсти и чувства. Той знае, че нищо не се постига без борба, но, съзнавайки собствената си слабост, не презира противника. Докато в релефите, ознаменуващи техните победи, източните монарси са представени как смазват с колесниците си сломени и треперещи тълпи, гръцкото изкуство показва големите исторически събития и героичните подвизи от епоса като борба между равни — били те кентаври и лапити, гърци и троянци, атиняни и амазонки. Неприятелят невинаги пада повален и ако това се случи, поражението му не го лишава от право на милост. Неслучайно троянците Приам, Хектор и Андромаха са най-вълнуващите образи в „Илиада“. Разказвали, че Ахил се влюбил в амазонката Пентезилея* в момента, когато й нанесъл смъртния удар на бойното поле. Този епизод, илюстриран върху хубава атическа червенофигурна купа, има дълбок смисъл: и най-храбрият е играчка в ръцете на Съдбата.

За да се определи гръцкият мисловен строй, често се употребява думата хуманизъм и се цитира с пълно право прочутият хор на тиванските старци в „Антигона“ от Софокъл: „Колко чудеса има по света, но никое не е по-чудесно от човека!“ Да си спомним все пак, че за този хуманизъм човекът е изходна точка и необходима мярка, а не граница или край. Но всяка твърде обобщаваща теория си остава донякъде умозрителна: наследството на архаична и класическа Гърция може да се оцени най-добре чрез непосредствено общуване с творбите. Те са толкова богати и толкова прекрасни, че всеки от нас при срещата си с тях открива, освен вечните черти на човека и онзи дял от наследството, който намира съкровен отзвук у него.

Хронологически таблици

Тъй като хронологията на гръцката история е още твърде неуточнена в подробности, особено що се отнася до ранната епоха, долните таблици имат за задача да дадат просто някои ориентировъчни данни, подбрани измежду най-сигурните или поне измежду най-вероятните. Така или иначе много от посочените дати си остават спорни. Малкият брой посочвания при историята на изкуството се обяснява с това, че все още разполагаме с твърде малко точни данни в тази област; тук хронологията се гради главно върху развитието на стиловете, преценката, за които е винаги донякъде субективна.

Хронологически таблици (2700–900 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
2700 към 2700–2100. Стара бронзова епоха в Крит
2500 към 2500–1900. Стара бронзова епоха към 2500. Построяване на първата пирамида в Египет
2100 2100–1700. Първи критски дворци
1900 към 1900–1600. Средна бронзова епоха. Появата на първите гърци в Гърция към 1900. Поява на хетите в Мала Азия
1730 към 1730. Нахлуване на хиксосите в Египет
1600 към 1600–1100. Късна бронзова епоха към 1600–1400. Вторите критски дворци
1450 към 1450. Превземане на Кносос от микенците към 1450–1400. Първи документи на Линеар Б
1400 към 1400–1200. Апогей на Микена към 1400–1200. Дворците в Микена, Тиринт и Пилос
1365 към 1365. Египет: Религиозната реформа на Ехнатон
1350 Лъвската врата в Микена. Съкровищницата на Атрей в Микена
1298 1298–1232. Царуване на Рамзес II
1295 1295. Битка при Кадеш
1250 към 1250. Египет: Храмът на Рамзес II в Абу-Симбел
1230 към 1230. Нападения на морските народи в Източното Средиземноморие
1200 към 1200–900. Край на микенската цивилизация
1183 1183. Традиционна дата за превземането на Троя според хронологията на Ератостен
1180 1180. Унищожаване на хетитската империя от морските народи
1150 към 1150–950. Дорийско нашествие
1100 към 1100. Начало на протогеометричния стил
900 към 900–700. Геометрична керамика

 

 

Хронологически таблици (800–650 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
800 към 800. Спартанците завършват завладяването на Лакония към 800. Създаването на гръцката азбука към 800. Основаване на Картаген
776 VIII в. Дипилонски вази. 776. Първи Олимпийски игри
757 757. Куме: Колония, основана от Халкида
753 753. Традиционна дата за основаването на Рим
750 към 750. Атина: Синойкизъм. Край на монархията. Архонтат 750–700. „Илиада“ и „Одисея“
747 към 747–657. Коринт: Управление на Бакхиадите
740 към 740–720. Спарта: Първа месенска война
733 към 733. Сиракуза: Колония, основана от Коринт
Краят на VIII в. Хезиод
708 708. Тарент: Колония, основана от лаконците
700 700. Колонизиране на Халкидическия п-в от евбейците. Лелантийска война (между Халкида и Еретрия)
680 към 680. Лидия: Първи монети
676 676. Кизик: Колония, основана от Мегара
668 668–626. Асирия: Царуване на Ашурбанипал
663 663. Египет: Възцаряване на Псаметих I; основаване на XXVI династия (саитска)
660 към. 660: Византион: Колония, основана от Мегара
657 657–586. Коринт: Тирания на Кипсел и Периандър (традиционни дати)
650 от 650. Първите гръцки монети (Егина, Атина, след това Коринт) към 650. Архилох от Парос

 

 

Хронологически таблици (650–582 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
650 към 650–620. Спарта: Втора месенска война към 650–600. Разцвет на „дедалическото“ изкуство. Дамата от Оксер (Франция), храмът на Приниас в Крит. Бронзови ксоана от Дрерос, Дипойнос и Скилис, скулптори-ученици на Дедал
632 632. Атина: Мегакъл избива привържениците на Килон
631 към 631. Пътуване на самосеца Колайос до Тартесос (Испания) 631. Кирена: Колония, основана от Тера
621 към 621. Атина: Реформи на Дракон
620 към 620–540. Коринтска керамика
612 612. Атина отнема Саламин от Мегара 612. Разрушаване на Ниневия от вавилоняните
610 610–600. Куроси от Сунион. Курос от Дипилон (глава и ръка)
605 605–562. Навуходоносор
600 към 600. Масалия (Марсалия): Колония, основана от Фокея към 600–550. Лаконските купи
към 600. Начало на атическата чернофигурна керамика
600–590. Делфи: Първа свещена война към 600. Построяване на Херайона в Олимпия
начало на VI в.: Алкей и Сафо
594 594–593. Архонтат и реформи на Солон
588 588–568. Египет: Царуване на Априес
586 586. Коринт: Премахване на тиранията 586–529. Плен на евреите във Вавилон
585 585. Слънчево затъмнение, предсказано от Талес
582 582. Делфи: Първи Питийски игри

 

 

Хронологически таблици (580–520 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
580 към 580. Агригент: Колония, основана от Гела към 580. Корфу: Фронтоните от храма на Артемида
573 573. Учредяване на Немейските игри
568 568–525. Египет: Царуване на фараона Амазис (развитие на Навкратис)
566 566. Атина: Организиране на Големите Панатенеи
561 561–560. Атина: Пизистрат става тиран
560 560–546. Крез, цар на Лидия
557 557–522. Кир II Стари, цар на персите
550 550–525. Атина: Дейност на керамиците Екзекий и Амазис
549 549. Кир, цар на мидийците и персите
548 548. Опожаряване на храма в Делфи
546 546. Завладяване на Лидия от Кир
545 Фокейците, изгонени от персите, се установяват в Алалия (Корсика) Втората половина на VI в.: Анакреон от Теос
540 540. Битката при Алалия. Картагенците прогонват гърците от Корсика към 540–530. Коринт: Храмът на Аполон
539 539. Превземане на Вавилон от Кир
534 534. Атина: Първо драматично състезание за трагедия по време на Дионисиите
533 Поликрат, тиран на Самос
530 530. Атина: Начало на червенофигурната керамика 530–522. Камбиз, цар на персите
527 527. Атина: Пизистрат умира, Хипий и Хипарх тирани 525. Делфи: Съкровищницата на Сифнос
525 към 526–456. Есхил 525. Завладяване на Египет от Камбиз
522 522–486. Дарий, цар на персите
520 към 520. Рим: Построяването на първия капитатолийски храм

 

 

Хронологически таблици (518–486 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
518 към 518–438 Пиндар
516 516. Завладяване на Самос от персите. Смъртта на Поликарт
514 514. Атина: Убийството на Хипарх
511 511. Персите покоряват гърците в Егейска Тракия
510 510. Атина: Премахване на тиранията краят на VI в. Скулпторът Антенор (Атина) 510–500. Аполон от Вейи
509 509. Рим: Премахване на монархията
след 508. Атина: Реформи на Клистен
506 506. Първи военни колонии (клерухии) на Атина (в Евбея)
505 към 505–500. Съкровищницата на атиняните в Делфи
500 към 500. Дворецът в Персеполис
499 499. Йонийско въстание
498 498. Първата ода на Пиндар (Х. Питийска)
496 496–406. Софокъл
495 към 495–480. Храмът на Афайя в Егина
494 494. Поражение на йонийската флота при Ладе. Завладяване на Милет от персите
493 493. Атина: Фриних. „Превземането на Милет“
491 491–478. Сицилия: Гелон, тиран на Гела, след това на Сиракуза
491–490. Първа гръко-персийска война
490 490. септември. Победата при Маратон
488 488. Първо прилагане на остракизма в Атина
486 486–465. Ксеркс, цар на персите

 

 

Хронологически таблици (485–464 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
485 към 485. Сицилия: Гелон, тиран на Гела, завзема Сиракуза към 485. Първо драматично състезание за комедия в Атина
484 484. Есхил получава първа награда в състезанието за трагедия
483 Атина: Темистокъл построява военна флота. Аристид остракизиран
481 481–478. Втора гръко-персийска война
480 480, септември. Победа при Саламин 480–406. Еврипид
Победа на Гелон над картагенците при Химера
479 Победа при Платея
478 478–466 Сицилия: Хиерон става тиран на Сиракуза 478 или 474. Делфи: „Колесничарят“
478–477 Основаване на Делоския съюз
477 477–476. Статуи на „Тираноктоните“ от Критий
474 474. Хиерон побеждава етруските при Куме
472 472. Атина: Темистокъл остракизиран. Надмощие на Кимон, син на Милтиад 472. Есхил: „Перси“
470 470. Начало на дейността на Фидий
470–460. Известност на художника Полигнот от Тасос
469 469–460. Спарта: Трета месенска война 469–399. Сократ
468 468–456. Олимпия: Храмът на Зевс (фронтони на Пайоний)
467 467. Победа на Кимон над персите при устието на Евримедон
465 465–462. Атина потушава бунта на Тасос 465. Убийството на Ксеркс и възцаряване на Артаксеркс (465–424)
464 464. Земетресение в Спарта, въстание на илотите

 

 

Хронологически таблици (462–437 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
462 462. Египет: Бунт на Инарос, ибийски вожд, срещу персите
461 461. Атина: Реформа на Ефиалт за ограничаване правата на Ареопага
Остракизиране на Кимон
460 към 460. Атическа керамика: начало на свободния стил
458 458. Есхил: „Орестия“
457 457–456. Победа на Атина над Егина. Поражение при Танагра
455 455. Първите трагедии на Еврипид
454 454. Катастрофа с атинската експедиция в Египет. Съкровището на Делоския съюз е пренесено в Атина
450 450. Рим: Децемвирите
449 449–448. Калиев мир между Атина и Персия
449–447. Делфи: Втора свещена война
447 447–438. Атина: Построяване на Партенона
446 446. Поражение на атиняните при Коронея от беотийците
446–445. Мир между Атина и Спарта
443 443. Атиняните основават колонията Турии
443–429. Атина: Перикъл преизбран за стратег всяка година
441 441. „Антигона“ на Софокъл
438 438. „Алкестида“ на Еврипид. „Атина Партенос“ на Фидий
438–432. Атина: Фронтоните на Партенона
437 437–432. Атина: Пропилеите на Акропола

 

 

Хронологически таблици (433–411 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
433 433. Намеса на Атина в конфликта между Коринт и Коркира
432 432. Декрет на Перикъл за забрана на търговията между Мегара и Атинския съюз 432. Процесът и смъртта на Фидий
431 431–421. Първа фаза на Пелопонеската война (431–404), наречена Архидамова война 431. „Медея“ на Еврипид
430 430. Чума в Атина
429 Смъртта на Перикъл. Превземане на Потидея от атиняните
428 428. „Хинолит“ на Еврипид
427 427. Рождение на Платон. Първата комедия на Аристофан
425 425. „Ахарняни“ на Аристофан
424 424. Поражение на атиняните от беотийците при Делион 424. „Конници“ на Аристофан. Тукидид осъден на изгнание
423 423. „Облаци“ на Аристофан 423–404. Дарий II
421 Никиев мир 421. Начало на строежа на Ерехтейона (завършен към 405)
420 420. Атина: Алкивиад избран за стратег към 420. Начало на атическата керамика от цветущия стил
„Хера“ от Поликлет, изработена за Аргос
415 415. Скандалът с изпочупването на хермите
415–413. Експедиция в Сицилия
414 414. „Птици“ на Аристофан
413 413–404. Втора фаза на Пелопонеската война, наречена Декелийска война
сл. 413. Монети на Сиракуза от Кимон и Евайнет
412 412. „Електра“ на Еврипид
411 411. Атина: Олигархически режим на Четиристотинте

 

 

Хронологически таблици (410–392 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
410 410. Сражението при Кизик. Възстановяване на демокрацията в Атина
409 409. Превземане и разрушаване на Селинунт от картагенците
408 408. „Орест на Еврипид“ 408. Кир Млади, управител на Мала Азия
406 406. Победа на Атина при Аргинузките острови 406. Смъртта на Софокъл и Еврипид
405 405. Морската победа на Лизандър над атиняните при Егоспотами 405. „Жаби“ на Аристофан
405–367. Дионисий Стари, тиран на Сиракуза
405–404. Обсада на Атина от Лизандър
404 404. Дионисий от Сиракуза признава на картагенците владението на част от Сицилия 404–358. Артаксеркс II
404–403. Атина: Тирания на Тридесетте
403 403–402 Атина: Архонтат на Евклид и възстановяване на демокрацията 403. Речта на Лизий „Срещу Ератостен“
401 401–400. Отстъпление на гръцките наемници след Кунакса, наречено отстъплението на Десетте хиляди 401. Посмъртно представяне на „Едип в Колон“ на Софокъл 401–400. Бунтът на Кир срещу брат му Артаксеркс II. Смъртта му при Кунакса
краят на V в. Известност на художника Паразий от Ефес
Откриване на значението на сянката от Аполодор от Атина, наречен Скиаграфът
399 399. Атина: Осъждането и смъртта на Сократ
началото на IV в. Известност на художника Зевксис
394 394. Победа на Спарта при Коронея 394. Надгробният релеф на Дексилеос (Атина)
Морска победа на Конон при Книдос
392 392. Дионисий Стари преговаря с Картаген

 

 

Хронологически таблици (390–356 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
390 390. Обсада на Рим от галите
387 387–386. Царският мир 387. Платон основава Академията
384 384. Рождение на Аристотел и на Демостен
382 382. Завземане на Кадмея от спартанските войски
380 380. Речта на Изократ „Панегирик“
379 379. Пелопид освобождава Тива от спартанския гарнизони
377 377. Втори атински морски съюз
373 373. Делфи: Разрушаване на храма на Аполон
371 371. Сражение при Левктра
370 към 370–340. Атическа керамика от „стила Керч“
367 Смъртта на Дионисий Стари
367–357. Дионисий Млади, тиран на Сиракуза
366 от 366. Делфи: Реконструкция на храма на Аполон
365 към 365. Бунт на сатрапите в Персия
362 362. Битката при Мантинея. Смъртта на Епаминонд след 364. Пътуване на Праксител в Мала Азия: „Книдоската Афродита“ 362. Рим: Въвеждане на първите сценични игри
360 към 360–350. Храмът на Алея Атина в Тегея (архитект: Скопас).
359 359–336. Филип регент, след това цар на Македония 359–338. Царуване на Артаксеркс III Охос
357 357–355. Бунт на главните атински съюзници: Византион, Родос, Кос и Хиос
356 356. Основаване на Филипи. Трета свещена война 356. Опожаряване на Артемизиона в Ефес
356–325. Животът на Александър Велики

 

 

Хронологически таблици (354–336 г. пр.н.ера)
Дата Политически и военни събития Изкуство и духовен живот Синхронични събития извън гръцкия свят
354 354. Намеса на Филип в Тесалия
Убийството на Дион в Сиракуза
353 към 353–350. Мавзолеят в Халикарнас (скулптури от Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис)
352 352. Филип покорява Тесалия
351 351. Атина: „Първа Филипика“ на Демостен
Средата на IV в. Известност на художника Евфранор, автор на батални картини
349 349–348. Обсада и превземане на Олинт от Филип 349–348. Атина: Трите „Олинтийски речи“ на Демостен
348 348. Рим: Първи Секуларни игри
347 347. Смъртта на Платон
346 346. Филократов мир. Край на Третата свещена война
346–345. Атина: Праксител, статуя на „Артемида Браурония“
344 344. Пристигане на Тимолеон в Сиракуза 344. „Втора Филипика“ на Демостен
343 343. Речта на Демостен „За недобросъвестното пратеничество“ 343–341, Рим. Първа Самнитска война
341 341. „Трета“ и „Четвърта Филипика“ на Демостен. Рождение на Епикур
340 340. Четвърта свещена война: Филип срещу локрите от Амфиса 340–337. Бунт и разтуряне на Латинския съюз
339 339. Филип завзема Елатея
338 338 (2 август). Битката при Херонея. Демадов мир
337 337. Тимолеон се отказва от властта си в Сиракуза
336 336. Убийството на Филип Македонски. Възцаряване на Александър