Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Мария Петрова Щерева (2021 г.)
Форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: От Дявола до Кибернета

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 15.10.1968

Редактор: Александър Миланов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Стоян Дуков

Коректор: Маргарита Маркова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14581

История

  1. — Добавяне

Не ми разказвай нищо — виждам сам —

вълната на младежките ти истини

пречупва се в прибоя на живота.

 

Ти вече знаеш що е огорчение

и как от него ражда се гневът,

и как с гнева въстава възражение,

и как в погромите му неброими

страдание кърви.

 

Не се плаши!

Страданието с болка нажежи ли те,

превръщаш се в комета —

и ти изгаряш, но и светиш,

а светиш ли, не си и победен!

 

Не ми разказвай нищо — зная сам —

вълната на голямото страдание

достигне ли прибоя на живота,

и тя ще се загърчи.

В най-тежкия й миг ще те вконтакти

съмнение и острите му щепсели

ще те разтърсят цял.

 

Не се плаши!

Съмнението всякога е сила.

Най-силните със него закаляват

на вярата си живите крила.

А може би свръхмощния му ток

ще овъгли душата ти.

Тогава в почернените ти капиляри

ще потече безверие.

Това ще бъде страшно!

 

Но ти не се плаши!

Безверието винаги е слабост

и както всяка слабост,

все търси някъде да се опре.

А търсиш ли,

не си и победен!

 

Не ми разказвай нищо — зная сам —

вълната на безверието тласне ли се

в прибоя на живота

и простене,

ще те обсеби като гравитация

непоносима безнадеждност.

Това ще бъде много страшно!

 

Но ти не се плаши!

Непоносимата човешка безнадежност

е толкова

непоносима,

че от самата й непоносимост

понякога

нечакани излитат

могъщите ракети на надеждата.

 

Но никога прибоя на живота

не ще се умори.

Пречупва той вълна подир вълна,

вълна подир вълна.

И неусетно стихва примирение

над всяка твоя същност.

 

Не го допускай!

Не, не го допускай!

Защото то е смърт.

А твоя труп прибоя на живота

усети ли на плиткото си дъно,

жестоко ще се гаври.

Ще бъдеш победен!

 

Но ти се натъжи! Но ти заплака!

Защо се радвам ли?

За тебе, че си жив, прекрасен мой,

за тебе!

Край