Добри Жотев
Фантастична истина

След полунощ в града

случайно срещнах Злото.

 

Веднъж ли бях го срещал?

Но тоя път то беше

във своя типизиран

материален вид.

Щом го познах, веднага

извадих пистолета

и се прицелих точно.

(Кварталният ни може

да е съвсем спокоен —

за своя пистолет

аз нямам разрешително!)

 

Пред моето оръжие

потръпна гузно Злото

и рече примирено:

„Но, помисли… куршума,

след като ме прониже,

ще потроши стъклата,

които са зад мен.

Защо да разрушаваме

обществените сгради?

Махни, махни куршума.

Нали е пълна гилзата

догоре със барут!

А аз, ако не знаеш,

ще трябва да узнаеш,

и от барут умирам!“

 

Помислих си: „Така е!“

А Злото услужливо

ми връчи малки клещи.

Измъкнах с тях набързо

железния куршум

и се прицелих пак.

 

Тогава Злото каза:

„Забравих, че барута

ще гръмне доста силно

и ще изплаши спящите.

И даже някой може

от страх да се спомине.

Не е ли по-разумно

да го изсипем, а?

Ще ти остане капсула.

А аз, ако не знаеш,

ще трябва да узнаеш,

от капсул най-умирам!“

 

Изсипах на земята

въпросния барут

и без да се мотая,

отново се прицелих.

И смело се прицелих.

И точно се прицелих.

И плякнах. (Без засечка!)

 

А Злото се изви

и със последни сили

последни думи каза:

„Какъв прекрасен изстрел!

Какъв добър стрелец!

Ох, ето ме — умирам!“

И тежко се стовари

на плочите пред мен.

 

Поех към къщи бавно,

доволен, че ще мога

спокойно да заспя.