Добри Жотев
Незначителна случка

Навред мъгла и ситен дъжд,

плюс рядка кал и сажди.

Въобще такъв противен ден,

противно настроение.

 

Не щеш ли, право срещу мене,

от мене по-навъсен,

задава се съседа ми

с един дебел човек.

Какъв ли е сега пък тоя?

Навярно се познаваме?

Не, всъщност само съм го виждал,

бърборко недодялан.

Противно ми е да го гледам.

Доколкото съм схванал,

и аз съм му противен.

 

Не щеш ли, право срещу мене

съседа се усмихва,

подава ми ръка сърдечно

и казва: „Добър ден!“

Не щеш ли, право срещу него

и аз се поусмихвам,

подавам му ръка сърдечно

и казвам: „Добър ден!“

 

Съседа шумно ме представя

на тлъстия си спътник.

Не щеш ли, той ми се покланя:

„Приятно ми е много!“

Не щеш ли, аз му се покланям,

протягам си ръката

и казвам с глас почти щастлив:

„Приятно ми е много!“

 

Но впрочем тъй като ми става

до лудост неприятно,

потупвам весело съседа:

„Е, как си, драги, как си?“

Не щеш ли, но и той ме тупва,

Разсмива се доволно

и казва много поласкан:

„Мерси, добре, а ти?“

 

Не знам какво със мене става,

но ето за почуда

на тримата ни отговарям:

„И аз не съм добре!“