Добри Жотев
Среднощна разходка с приятеля ми

Излязохме с моя приятел

в среднощ на разходка.

Пред нас — опустялата улица.

Над нас — небеса и звезди.

 

Повзрях се в трептящата вис

и рекох възбуден:

„Да можем да бъдем сега

в сърцето на космоса!

Да, да, представи си за миг:

Юпитер, обвит от мъгли,

се носи сред бездната.

 

Гигантски горящи слънца

изстрелват от себе си пламъци,

планета с планета се сблъскват

и стават на прах.

Но никъде никакъв шум.

И своите набези,

и своите сблъсъци,

и всичко безкрайният космос

твори в тишината.

Пък ние шумим!

Муха да убием — шумим!

Дърва да нацепим — шумим!“

 

Ослушани, стихнахме.

А моят приятел продума

наглед сериозно:

Да, космоса стъпва на пръсти

от страх да не би да попречи

на нашите, да, грандиозни дела!