Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Мария Петрова Щерева (2021 г.)
Форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Добри Жотев

Заглавие: От Дявола до Кибернета

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: стихосбирка

Националност: българска

Печатница: ДП „Георги Димитров“

Излязла от печат: 15.10.1968

Редактор: Александър Миланов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Стоян Дуков

Коректор: Маргарита Маркова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14581

История

  1. — Добавяне

Не знам защо в иконите е старец

с брада до пояса му чак,

навлечен в някакъв чувал

и слаб като каторжник.

Напротив — господ бе на средна възраст,

обръснат гладко,

облечен модно

и при това доволно затлъстял.

 

Когато го видях съвсем действителен,

възкликнах без да искам:

„О, господи, това си ти, воистина?“

А Господ-бог усмихна се лукаво

и като каза, рече:

„Не крия вече и защо да крия?

Сами разбрахте всичко.

Просвредлихте с машина небесата

и ме изгонихте от тях.

От моите икони ме изгонихте,

от моите олтари.

И вече сте спокойни, че ме няма.

Наивници!

А как ще ме изгоните от себе си?

Защото за беда,

не аз съм ви създавал

по свой божествен образ,

а вие ме създадохте

по свой човешки образ и подобие!“

 

„Последното е доста вярно, боже“ —

признах си аз, а Господ подчерта:

„И още как! —

Да ви припомням ли?

Под бурната Синайска планина

най-сложните въпроси и въпросчета

побрах във десет заповеди божи.

Така ли беше? В десет само!

 

Един ли път и вие като мене

побирали сте в заповеди божи

(понякога в по-малко и от десет)

най-сложните

проблеми и проблемчета?

 

Не съм ли тоя, който ви е учил

и още ще ви учи

сами да се вковавате в окови

и без окови да не можете?

И съм творец! И съм велик творец!

Защото мойто опростителство

умея да наричам яснота!“

 

Смутих се и отвърнах като ехо:

„Така е, прав си, прави боже!“

А бог избърса якия си врат

и заядливо продължи:

„Да, аз бях тоя, който всичко знае

и който гневно ви изгони

от райските селения,

задето вкусихте от оня плод,

плодът на забраненото познание.

 

Един ли път и вие като мене

решавахте, че вече всичко знаехте

и гонехте с божествена свирепост

омразните ви грешници, които

не са съгласни с вас,

защото искат повечко да знаят?

 

Не съм ли тоя, който ви е учил

и още ще ви учи

да се боите от тревогата

на вечното познание?

И съм мъдрец! И съм голям мъдрец!

Защото мойто хитроумие

умея да наричам — ум!

А моето насилничество… — сила!“

 

Мълчах.

А Господ-бог надигна глас:

„Да, аз бях тоя, който ви заплаши

със страшния си съд,

със страшния си ад!

Разбира се, защото съм добър!

За вашето добро!

 

Не съм ли тоя, който ви е учил

и още ще ви учи

как от позицията но доброто

се върши зло!

И съм добър! И справедлив!

И много, много милосърден!

Защото аз умея да наричам

жестокостта си — доброта,

мъстта си — справедливост,

насладата от мъките човешки,

които сам съм сторил — милосърдие!

 

Е, как ще ме изгоните от себе си?“

 

Усетих, че ме стяга вратовръзката:

„Не ми е ясно, ясни боже!“

Но бог изчезна.

Край