Добри Жотев
Среща с Кибернета

Изправи се срещу ми Кибернета

и най-безстрастно поздрави:

„Салуте, аз съм твойто бъдеще!“

 

Ръкувахме се — бъдеще и минало —

и бъдещето разговор подхвана:

„Известно ми е, че си ме направил

с човешкия си ум.

Нали и ти си като мене —

една прекрасна мислеща машина?“

 

Реших да съм възпитан и отвърнах:

„Естествено, любезни, само че

не само мислеща машина,

и чувстваща съм аз,

защото имам чувство!“

 

Безкрайно се учуди Кибернета.

Изправиха се трите му антени

и станаха на чуденки:

„Какво е чувство?!“

„Какво е чувство?!! Боже мой,

но то е чувство, просто чувство!

Разбираш ли ме, Бъдеще?“

 

В железните гърди на Кибернета

засвяткаха студени лампички.

Химически реакции и плаки

подхванаха изречената дума:

„Чувство!

Но що е то? — Не го улавям!

Чув-ство! Чув-ство!

Такова нещо няма!

Остава в сферата на нищото!“

 

Ядосах се и викнах възмутен:

„Но как да няма?

Във мен е то, в сърцето, ето тук,

допри дланта си и ще сетиш!

И аз не съм машина, а човек,

разбираш ли, машино?“

 

Ръката си протегна мойто бъдеще

и тъй притисна с тежка длан гърдите ми,

че аз от болка и обида

не сетих как се просълзих:

„Ами това какво е?“

„Сълзи, какво — отвърнах троснато,

една от видимостите на чувството!“

 

Засвяткаха отново лампички:

„Съл-зи!

Но що е то? — А, да, улавям!

Да! Ясно! Ясно — H₂O.“