Добри Жотев
Пияната маймуна на изповед

Не знам какво за мене мислите,

пресвети отче,

но аз съм много лоша.

 

Не бих признала туй, но днеска

набарах питие!

Едно такова питие —

развърза ми езика.

Не, отче праведни, не мога

със нищо да се защитя —

маймуна съм и толкоз!

 

Например глупавия навик

на другите да подражавам?

Какво ще кажеш, а? Не бива?

И аз така си викам, отче,

и пак го правя.

 

Да беше само туй бедата ми,

ще кажа, хайде, нищо!

А то… една и две ли са?

 

Например тая смешна склонност

в гърдите да се бия?

Дотук, да кажем, пак се ядва.

Гърдите ми ги бива.

И думкат хубаво.

Но задника ми, ето виж,

обърна ли се — лъсва!

 

Ами проклетата ми наглост

да се почесвам там, където

не ме сърби?

До си покрадвам туй-онуй?

Да се нахвърлям изотзад?

Да се преструвам? Да хитрувам?

Да бъда отмъстителна?

Злопаметна? Жестока?

 

Пресвети отче, а не може ли,

така, надве-натри,

да ме превърнеш във човек?

(Нали приказват, че от мен

човеците са произлезли?)

 

Дотегна ми да съм маймуна!