Добри Жотев
Феномен

От много години ме смайва

един всеизвестен критик.

 

Той вижда с магично умение

строежа на всяка творба.

Разлага я вещо на части.

Надниква в строежа на частите.

Разлага и тях.

Но странно! —

Не може критикът да види

самата творба.

 

Бездруго той бе феномен.

Не бях компетентен и ето

отидох отново при Дявола:

„Приятелю мой, обясни ми,

как може така да съжителстват

критически дар и бездарие?!“

Мефисто бе весел и рече:

„Постой, ще ти сложа очите

на твоя критик.“

И духна в лицето ми.

 

О, чудесия!

 

Но дявола леко ме дръпна:

„Послушай! —

Доведох пред тебе човек.

Кажи ми какви са очите му!

Красиви? Безцветни?

Разплакани? Весели?“

 

Вторачих зеници:

„Аз виждам, че очното дъно“…

 

„Не очното дъно —

очите, очите какви са?“

„Аз виждам, че очният нерв…“

 

„Достатъчно! — каза Мефисто. —

Повзри се добре и кажи

какво е сърцето му!“

„Аз виждам в сърдечната систула

май нещо нередно…“

 

„Достатъчно!

Бих искал сега да узная

глупак ли пред тебе стои

или умен човек?“

 

„Аз виждам в самата кора

на главния мозък…“

„Достатъчно!

Но нека ти върна очите,

че твоят известен критик

от премного чужди теории,

от премного свои теории,

от премного разни премногости

сдобил се е с рентгенов поглед.“

И духна в лицето ми.

 

Погледнах с нормални очи.

На разкрач пред мене стоеше

мадам Бовари.