Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Мария Петрова Щерева (2021 г.)
- Форматиране
- cattiva2511 (2021 г.)
Издание:
Автор: Добри Жотев
Заглавие: От Дявола до Кибернета
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — Издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1968
Тип: стихосбирка
Националност: българска
Печатница: ДП „Георги Димитров“
Излязла от печат: 15.10.1968
Редактор: Александър Миланов
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Катя Бижева
Художник: Стоян Дуков
Коректор: Маргарита Маркова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14581
История
- — Добавяне
Скептиците твърдят, че даже днес,
сред тоя век на техника,
Лъжата шествала тук-там.
Не вярвам на скептиците, но рекох,
за себе си да проверя.
Озърнах се внимателно.
Но от Лъжата нито вест, ни кост.
Наканих се да ида при скептиците
и да им нося много здраве.
Обаче чух — Лъжата се закиска
встрани от мен.
Я, как не съм я зърнал?
Досетих се, че имам късогледство.
Ами сега?
Но техниката днес не е шега!
От магазина стар за стари вещи
си купих силни очила.
(Не питах за диоптрите.)
Та с тия мои силни очила
потърсих аз Лъжата при безгрешните.
Намерих я.
Потърсих я при всепризнатите.
Намерих я и там.
открих я при добряците, при дръзките,
при скромните, при оптимистите.
Навсякъде разрових.
„Това е, рекох си. Изглежда вече
намерих всичките й скритости.
Скептиците са малко нещо прави.“
Обаче не довършил мисълта си,
дочух, Лъжата киска се пред мен.
Учудих се, че съм такъв слепец.
Отпреде ми и пак да я не видя?
Вторачих силните си очила.
Не я открих.
Ами сега?
Но техниката днес не е шега!
Чрез взлом се вмъкнах посред нощ
в един научен институт,
най-добрия микроскоп задигнах.
(Занесох го след туй.)
Та с тоя мой свръхмощен микроскоп
затърсих аз Лъжата.
И ето че я зърнах изведнъж.
Тя беше там, където непрестанно
говореха, че вече са намерили
единствената истина.
Отдъхнах си и рекох: „Вишни боже,
открих навсякъде Лъжата!
Скептиците са всъщност доста прави.“
Обаче не довършил мисълта си,
и тя започна да се киска пак.
Зад мене — не!
Пред мене — също не!
Ослушах се.
Това е просто невъзможно!
В самия мен?!
Послужих си със моя микроскоп.
Не я намерих.
Ами сега?
Но техниката днес не е шега!
Промъкнах се сега пък
в кварталната ни поликлиника
и се добрах до най-добрия рентген.
(Дежурният дълбоко спеше.)
Та ето тоя, най-добрият рентген,
прониза със всевиждащи лъчи
човешката ми плът, душата ми.
Но нищо не видях.
А пък скептиците твърдят —
Лъжата шествала тук-там.
Скептиците ще имат много здраве!
На техниката вярвам аз!
Да! Да! — Лъжата лъже, че е в мен!
Тя иначе не би била Лъжа!