Добри Жотев
Човекът, който кукурига

По улицата вчера

видях чудат човек.

 

Пред тоз, пред оня спре,

с ръце-крила изплеска,

опъне тънка шия

и викне — кукуригу.

 

Ама че смехория.

Навярно си е сръбнал.

Огледах го внимателно.

Не мяза на пиян.

Тогава го попитах!

„Какво е туй от тебе?“

А той ми отговори:

„Какво — не се е съмнало!“

 

Усмихнах се насила:

„Но как не се е съмнало?

Я виж, доброто слънце

е вече на зенита!

Отивай да обядваш!“

 

Не ме изслуша даже.

Изтича, спря пред друг,

с ръце-крила изплеска,

опъна смешно шия

и както вече знаете,

проточи — кукуригу.

 

Попитах минувачи:

„Какъв е оня там?“

Един от тях прокашля

и ми отвърна пътем:

„Какъв — изкукуригал!“