Джейн Ан Кренц
Красавицата и драконът (4)

Четвърта глава

Табита отлично знаеше какво не беше наред. В един критичен момент изгуби контрол над себе си. А Дев бе срамежлив и нерешителен. Не пое инициативата и тя изтърва удобния случай! По дяволите!

Сега се чудеше какво щеше да стане, ако бе превърнала масажа в любовна игра. Беше почти сигурна, че той нямаше да я отблъсне. Нали почувства как тялото му, вместо да се отпуска, се стяга, а за това имаше само една причина — бе го възбудила. Сигурно се е чудил на намеренията й!

Всъщност какви бяха те? Тя не искаше да прелъстява Дев Колтър тази вечер. Беше загрижена единствено за натъртените му ребра и болния крак! Но все пак, случилото се беше факт. Как можа да изпусне подходящия момент?!

Откритието за взаимното им привличане я разтърси дълбоко. Нали веднъж вече бе омъжена! Уроците на съпруга й, който я намираше отегчителна и досадна, я бяха наранили толкова дълбоко, че не беше лесно да ги забрави. Беше й трудно да повярва, че най-после се е намерил мъж, който я намираше за интересна.

Таби и Дев си приличаха в много отношения. Той дори бе по-срамежлив и нерешителен от нея. Освен несполучливия брак, беше пострадал и в пътна катастрофа. През първите дни на пътуването тя се бе убедила колко е сдържан Девлин. Той не търсеше компанията на други хора.

Наистина беше по-притеснителен от нея. А това означаваше, че положението е в нейни ръце. С други думи, ако хранеше надежда между двама им да се получи нещо, инициативата следваше да поеме тя и да го съблазни. Той беше прекалено нерешителен, за да го направи сам.

Да прелъсти преднамерено един мъж! Тя, която никога не го бе правила? Тя, чийто съпруг й беше дал недвусмислено да разбере, че е в леглото е кръгла нула?!

Но Дев Колтър не й беше съпруг. Той бе пълна противоположност на Грег. Дев не би очаквал акробатка в леглото. И въпреки физическата му сила Табита имаше усещането, че ще бъде нежен и внимателен любовник. Може би щеше да я остави да открие себе си, ако заложи на най-чувствената страна от нейната природа — фантазията.

„Не се заблуждавай, момиче — каза си Табита пред огледалото. — Ти си влюбена в него. А разправяше, че никога няма да се забъркаш в любовна авантюра на кораба!“

Но можеше ли да остави този чудесен мъж да изчезне от живота й, без да направи някакво усилие да го задържи? Какво ли би се случило, ако се бе подчинила на порива си тази вечер? Ако бе направила опит да го целуне? Дали щеше да й отговори? Да се занимаваш със срамежливи мъже имаше своите предимства, но и недостатъци. Поставяше я в положението да вземе окончателното решение сама.

Оставаше й съвсем малко време, само няколко дни. Ако нещо щеше да става, то трябваше да се случи скоро. По дяволите, беше се влюбила за първи път през живота си! И то — истински. Нима щеше да позволи вродената й срамежливост и колебливост да разрушат единствения й шанс?

Но да съблазни мъж съвсем умишлено?

С въздишка на отчаяние Табита седна на леглото. Подпря брадичката си с ръка и се замисли върху това, което искаше да направи. Отгоре на всичко я измъчваше и ужасният страх, че може би тълкува погрешно нещата. Може би Дев изобщо не се интересува от нея! О, Господи! Би било ужасно, ако го постави в неудобно положение, като се опитва да го съблазни. Какво унижение!

Можеше да се върне в Порт Таунсенд и да си работи в книжарничката, без изобщо да се опита да разбере истината за неговите чувства. Но знаеше, че никога не би си простила подобна страхливост. Прелъстяването на дракони беше опасно. Тя се отпусна върху възглавниците, загледана в тавана. Заспа с мисълта за неизбежното решение, което се налагаше да вземе. Всъщност никога досега, дори когато започна бизнеса си, не се беше чувствала толкова убедена какво трябва да направи!

На другата сутрин й трябваше много кураж, за да облече ефирната шарена блуза без сутиен. Застана нетърпеливо пред огледалото и огледа ефекта. Не беше ли твърде пълна и стара, за да ходи без сутиен? В същото време дрехата бе толкова свободна, че Дев едва ли ще забележи възбуждащата закръгленост на гърдите й. Стоеше и се колебаеше. В края на краищата, всички жени на борда ходеха къде-къде по-разголени от нея. Реши да остане без сутиен.

Обзета от чувство за свобода и невероятна дързост, Табита прекара гребена през косата си и потърси сандалите под леглото. И така — напред! Първо — закуска без сутиен.

Чу почукване на вратата точно когато закопчаваше сандалите си. Пое дълбоко дъх и отвори с непринудена усмивка.

— Добро утро, Таби. Идвам да видя дали вече си готова.

Сивите очи се плъзнаха по блузата. Сякаш знаеше какво бе умувала преди десетина минути!

— Умирам от глад — каза Табита и бързо излезе в коридора. О, Господи! Той бе забелязал! — Как се чувстваш тази сутрин? — сети се да го попита тя.

— Съвсем бодър съм — отговори провлечено той и хвана ръката й с жест, който изглеждаше доста интимен. Нима опакото на ръката му и друг път се бе допирало до гръдта й по този начин? Или сега го чувстваше поради липсата на бариера между тях? — Винаги спя добре, след като ти си ме завила.

Той сякаш очаква нещо. Таби усети колебанието му и изведнъж разбра. Чудеше се дали да я целуне за добро утро. И понеже беше уверена поради взетото преди малко решение, тя се усмихна и го прегърна през рамо. Сетне докосна леко устните му.

— Радвам се.

— Задето спя добре, когато ме сложиш в леглото ли? И аз. — Дев се наведе и й върна целувката. Този път тя бе по-дълга и топлината остана на устните й доста време след това.

Така започна денят. Часовете се изнизваха, а с тях растеше и чувството на интимност между двама им. Дев е готов да го водя навсякъде, дори на края на света, мислеше Табита, когато се изтегна до него край басейна. Може би той наистина бе срамежлив, но в никакъв случай не беше безразличен към нея!

— Ще поплуваш ли днес, Дев?

Беше свалил бинтовете и тя се хвана, че проследява с поглед тъмната линия на косъмчетата на гърдите му, водеща към банските.

— Да. Как изглеждат белезите ми?

— Много по-добре — отвърна тя. Боже мой, беше силен, строен и с чудесна кожа! Прииска й се да го докосне. — Все още има синини, но те определено изчезват. — Прокара пръсти по удареното му ребро. Кожата бе топла от слънцето.

Без да продума, Дев покри ръката й, притисна я към гърдите си и тя забрави да я отдръпне.

— Последният ще плати пиенето тази вечер! — предложи неочаквано той и стана. Направи няколко крачки край басейна без помощта на бастуна. Накуцваше едва забележимо.

— Хей! — извика Табита, като осъзна за какво става дума. — Не е честно. Не бях предупредена навреме. — Скочи във водата няколко секунди след него и изплува след миг, за да го открие до себе си. — За ранен човек с травма се движиш ужасно бързо!

— Един мъж може да направи много, когато си заслужава. Ти пък доста добре се погаждаш с водата, като се има предвид котешката ти природа.

— Все пак мисля, че състезанието трябва да се повтори. Ще ми дадеш ли реванш, като се има предвид пола ми?

— Така значи! Хем се борите за равноправие, хем се правите на слабия пол! Женската природа е противоречива!

— Сега ще те убедя, че действително е така! — Успя да го натисне във водата.

Той се потопи с удоволствие. Но обхвана кръста й и тя го последва. За миг светът се трансформира в абсолютно тихо приказно място. Табита не можа да устои на изкушението. Събра смелост, затвори очи и целуна твърдата извивка на брадичката му. Ръцете му обвиха главата й и я притиснаха към себе си, а краката й се преплетоха с неговите. Беше чуден миг, пълен с магнетично привличане и трепет. Магията си отиде заедно с въздуха от дробовете й. Като осъзна, че след миг ще започне да гълта вода, тя се освободи и изплува на повърхността. Автоматично потърси лицата на околните.

— Притесняваш се, че някой те е видял ли? — попита Дев, след като изплува до нея. — Не се кахъри. Ще те помислят за русалка.

Табита избърса водата от очите си.

— Русалките са опасни същества — успя да отвърне и загреба към стълбичката на басейна. Надяваше се никой да не е забелязал малката сцена под водата. Но кой знае?

— И защо да са опасни?

— Като чуели омайните им песни, моряците скачали в морето и никога не се завръщали. Омагьосвали мъжете до смърт.

— Мислех си, че съществата, омагьосвали някога мъжете, са се наричали сирени — протестира през смях той.

Харесва ми смехът му, помисли си Табита.

— В различните книги наистина съществува объркване по отношение на сирените и русалките. Не можем да обвиняваме разказвачите за това. Но всички са единодушни, че човек трябва много да внимава с тези същества. Всъщност има безброй предупреждения. Дори изображенията на жени върху монети са били смятани за опасни. Или поне през Средновековието са мислели така.

— Знаеш какво е отношението на мъжете към историята. Имат лошия навик да забравят уроците на миналото независимо колко пъти са се повтаряли.

— Искаш да кажеш, че ще останеш глух към предупрежденията относно русалките, сирените и харпиите?

— Искам да кажа, че няма защо да се страхувам от котка с тигрова шарка — поправи я той, а сивите му очи блестяха на слънцето. — Нямам работа със сирена или русалка, нали?

Тя го погледна, объркана от простото обяснение.

— Не. Но ти сам каза, че ако един мъж никога не е виждал тигрова котка, тя може да му се стори необикновена.

— Точно така. Котката е необикновена, чаровна и много привлекателна.

— Но безопасна, така ли?

— Все още не съм сигурен.

Табита стъпи на дъното и изгледа Дев. Безопасна значи, хм! Хвана нежно хлъзгавите му рамене и се приближи към него. Той не помръдна. Вероятно си мислеше, че ще го целуне. Беше сигурна, че му харесва. Тя наведе глава и захапа рамото му.

— Оу! — Отстъпи изненадан.

— Не ми харесва определението „безопасна“.

— Виждам. Повече, ох, няма да правя подобни грешки.

— Правилно. — Пусна го и стигна до стълбичката на басейна. — Гладен ли си? Време е за чай с кифлички.

Е, сега вече наистина го обърках, реши весело тя. Дори го бе заинтригувала. Нали видя пламъчето, което проблесна, макар и за миг, в очите му. Явно прелъстяването беше сложна игра. Трябваше да внимава, за да не се отиде твърде далеч и да не изплаши жертвата. Същевременно не биваше да изпитва колебание. Иначе нищо нямаше да стане!

На вечеря Табита се сети за двете основни правила при съблазняване: алкохол и двусмислени намеци.

Дотук нещата се развиваха много добре, реши тя — усещаше ръката на Дев на гърба си. Цяла вечер той си намираше едно или друго извинение, за да я докосва, а тя го окуражаваше. Роклята й бе малко ефирно чудо от тънък памук в кораловочервено. Отново не бе сложила сутиен. Беше й приятно да усеща как морският бриз прилепва тънката материя към тялото й.

Ефектът бе по-голям, отколкото очакваше. Видя очите му да се плъзгат по бюста й. За щастие влязоха в коктейлбара, където бе тъмно и докато търсеха маса, Табита възстанови спокойствието си. Значи така, алкохол и намеци. Силни напитки и разговори за секс…

Налагаше се да го понапие. Толкова, колкото да преодолее той бариерите на възпитанието и нерешителността си. А сетне Таби щеше да говори за секс…

— Не забравяй, че аз плащам тази вечер — обяви жизнерадостно Табита, когато седнаха. — Макар че имам определени възражения относно състезанието, все пак загубих. Да не кажеш, че съм непочтена! — Обърна се към сервитьора и поръча: — Два джина с тоник. Двойни. — А сега възбуждащите разговори! Пое дълбоко дъх и започна: — Казвала ли съм ти колко са се интересували монасите от… любовните навици на различните животни?

— Не, не си. Предметът представлява голям интерес, така ли?

Ето че се започна! Сега по-добре да не се колебае! Докато чакаха питиетата, тя започна да обяснява за сексуалните навици на древните животни.

— Слоновете били много скромни. Толкова целомъдрени, че една слонска двойка трябвало да дъвче мандрагора, за да преодолее естествения си срам от секса.

— Мандрагора ли?

— Да. Смятали я за афродизиак.

— Така както хората днес пийват по няколко питиета, преди да се заемат със… същественото?

Тя го изгледа стреснато. Не можеше да е отгатнал намеренията й!

— Ами да, добро сравнение. Освен това са мислели, че потентността на коня се повишава, ако му се подреже гривата.

— Ще го запомня, когато отида следващия път на бръснар.

Табита се намръщи. Чудеше се дали се шегува, или е сериозен.

— В книгите не се споменава нищо за мъжете — съобщи за всеки случай тя.

— Ясно. Какви други интересни факти си прочела в твоите „зверилници“? — Дев отпи от питието си, като я гледаше с очакване.

— Ами, лешоядите изобщо не правят секс.

— Никакъв ли?

— Пише, че женските снасят когато и където им хрумне. — Това май не звучеше съвсем секси. Какво друго да се сети? — А пък усойниците имали особено буен метод за размножаване. След съвкупление женската усойница ухапвала главата на мъжкия.

— Имаш ли нещо против да си поръчам още едно питие? Този разговор е доста страшен!

— Аз ще ти поръчам. Все още плащам загубата си, не помниш ли? Ще вземем още две.

— Отново ли двойни?

— Да. Докъде бях стигнала?

— Женската усойница изяде главата на мъжката — напомни й Дев.

— А, да. Монасите не са одобрявали подобна активност. Те са извлекли няколко строги поуки от това и са ги препоръчали… на жените.

— Какви поуки?

Табита изпита неудобство, което преодоля, като отпи от питието си. Сетне се наведе и сниши глас:

— Съветвали са жените да не отказват на съпрузите си.

— С други думи, да не се извиняват с главоболие, например?

Тя кимна.

— Заповядай, питието ти, Дев.

Той отпи голяма глътка и зачака тя да продължи.

— Яребиците го правят изключително често. Изобщо птиците са много агресивни в сексуално отношение и непрекъснато правят любов. Толкова често, че се разкъсват, бедните.

— Забележително!

— Лъвовете пък били на почит, защото са лоялни към лъвиците. Няма обаче никаква информация относно любовните навици на драконите и еднорозите.

— Може би така е по-добре.

— Кой знае — съгласи се замислено тя. — По-добре е някои предположения да съществуват само във въображението. Ще пиеш ли още едно?

— Първо да довърша това.

— О, добре. След малко.

— Благодаря. Много си щедра, когато плащаш облози. — Устните му се разтеглиха в лека усмивка.

— Опитвам се.

— А често ли губиш?

— Всъщност, не. Обикновено не участвам в облози или спорове.

— Винаги ли си наблюдател?

— Още от детската градина. А ти?

— Никога не съм бил участник. — Настъпи тишина и той вдигна празната си чаша. — Готов съм за следващото.

— Този път ще те изненадам. Ще поръчам нещо по-различно.

Табита поръча текила.

— Наистина си пълна с изненади — каза Дев, щом сервитьорът се отдалечи.

— Още нищо не си видял.

Чувството на растяща възбуда вече я замайваше. Нещата се развиваха чудесно. Той показваше все по-голяма заинтересованост и следваше играта. Табита трябваше само да поддържа правилната насока.

Продължи да поръчва напитки, като очакваше с нетърпение да забележи признаци на отпускане у него. Върна се към историите за любовните навици на животните. Слава Богу, Дев не бе от мъжете, които биха я притиснали с двусмислени забележки, за разлика от онези, които след няколко питиета неизменно го правеха. Но все пак еротичният намек присъстваше в разговора.

Сигурно причината бе в знойната карибска нощ. Когато си тръгнаха от бара, Табита осъзна, че напълно контролира положението. Казано с други думи, Дев бе опитомен. Тя имаше чувството, че може да направи с него всичко, което пожелае.

— Изморен ли си? — Тя сложи глава на рамото му и му позволи да я прегърне през кръста.

— Не — промълви той в косата й. — Всъщност тази вечер се чувствам най-добре.

— Дори не те боли главата? Нито кракът?

— Всичко ми е наред. Благодаря.

Тези извинения, за да го заведе до каютата му, явно не ставаха. Ще трябва да опита нещо друго. По-директно.

— Не си ли леко пиян след всичко, което изпихме?

— Ще бъде по-точно, ако кажа, че се чувствам на върха.

— Искаш ли да си лягаш?

— Нямам нужда от почивка.

— Дев! — каза Табита и вдигна неочаквано глава. — Май не ти разказах за любовните навици на котките с тигрова шарка.

Усети как той примира. Самата тя не можеше да мръдне.

— Не, не ми разказа. — Гласът му бе тих. — И какви са?

— Ами, мисля, че е най-правилно да бъдат наречени… необуздани. — Табита се обърна и обви кръста му с ръце. Сетне вдигна глава в очакване на целувка…