Иван Вазов
Сън в планината

Сънувах, че съм умрел

и че закопали мене

някъде във тоз предел,

под тез дъбове зелени.

 

И не беше мойта смрът

вечна с тоя свят раздяла:

мъртва бе едната плът,

а душата бе остала.

 

И долавях в гроба свой

глухий ромон на реката,

слушах нощния покой

и дъхът на планината;

 

как над гроба ми зелен

стъпки лекички нагазват

и аз слушах как над мен

самодивите приказват…

 

И душа ми като в храм,

в храм надземен и чудесен,

продължаваше и там

недопятата си песен.