Лаура Ескивел
Законът на любовта (4)

4

Звънчетата гръмко ехтят,

прахта се стеле като дим:

Даряващият живот получава наслада.

Цветята на щита разгръщат венчета,

разнася се славата,

вплита се в земята.

Смърт никне тук сред цветята,

насред равнината!

 

Близо до войната,

щом започне войната,

насред равнината,

прахта се стеле като дим,

оплита се и се премята,

с цветните нанизи на смъртта.

О, знатни чичимеки^[1]]!

Не се плаши, сърце!

Насред равнината

сърцето ми желае

смърт от острието на обсидиан.

Само туй сърцето ми желае —

смъртта в битката.

Антология „Мексикански песни“

Със същия устрем, с който вулканът на Корма изкашля лава, сърцето на Исабел изтласка кръв. Трябваше да го приложи като спешна мярка, защото, когато Исабел усети, че може да бъде застигната от лавата, хукна като луда, оставяйки далеч назад своите телохранители. Никой не успя да издържи на нейния бяг. Тича ли, тича, докато накрая не припадна. Страхът, че ще умре изпепелена, проникна в нея с мощта на ураган и изстреля душата й в пространството. Тялото й, в опит да я върне, се затича напразно след нея, докато не издържа и рухна на земята. Не за първи път губеше свяст. Като млада беше бегачка на дълги разстояния, но престана да се занимава с този спорт, когато изгуби контрол върху своето тяло. Често пъти, когато тичаше, тялото й, като някой див жребец, преставаше да й се подчинява и не спираше, докато не изразходеше всичките си сили. Обикновено тичаше без причина или повод. Е, да се спаси от вулканичната лава, беше повече от добро основание, но невинаги беше така. Манията й да препуска се дължеше на някаква необяснима нужда да бяга, извираща от дълбините на душата й. Сега изтощеното й от тичане тяло се беше строполило точно до бившия Родриго, който, от своя страна, бе изгубил съзнание от ръката на първобитната, нокаутирала го с един-единствен удар.

Агапито и Екс-Асусена се стъписаха, когато стигнаха до своята шефка. Понеже нямаха представа за маратонското минало на своята господарка, даже не знаеха какво да мислят. На пръв поглед Исабел изглеждаше напълно мъртва. Какво щяха да обясняват на партията, в случай че се окажеше истина?

Екс-Асусена бързо предложи да обвинят за убийството първия срещнат. Решиха, че най-разумно е да потърсят заподозрения след местните жители на Корма, защото те не говореха испански и нямаше да могат да се защитят.

— Как ти се струва този? — попита Агапито, сочейки Родриго.

— Идеален! — отвърна Екс-Асусена и двамата сложиха начало на операция „Пестил“.

В това време Исабел дойде в съзнание. Съзирайки, че телохранителите й смазват от бой този, когото мислеше за Родриго, тя им кресна побесняла:

— Какви ги вършите?

Агапито незабавно отговори:

— Разпитваме този субект, шефке.

— Тъпаци! Не му причинявайте болка! — Исабел се изправи, изтича до Екс-Родриго и пред изумлението на своите телохранители започна да бърше кръвта, която течеше от носа му. — Нараниха ли те? — попита го тя.

Тъй като ефектът от пиянството и нокаута при Родриго вече беше отслабнал, той веднага позна в Исабел кандидатката за световен президент на Планетата и отчаяно се вкопчи в нея. С насълзени очи й се примоли:

— Госпожо Исабел! Колко се радвам, че ви виждам! Моля ви, помогнете ми. Не знам какво правя тук, аз живея на Земята и се казвам Рикардо Родригес… жена ми ме докара с някакъв кораб и…

Исабел загуби интерес към бръщолевенията на Екс-Родриго. Отдалечи го малко от себе си, за да надникне в очите му, и по погледа разбра, че този човек наистина не беше Родриго. Машинално го отблъсна назад, с отвращение изтупа мръсотията, която бе полепнала по дрехите й, и за да се увери в своето откритие, го запита, посочвайки Екс-Асусена:

— Познаваш ли тази жена?

Като я видя, Екс-Родриго веднага се ядоса.

— Разбира се, че я познавам! Тая проклетница така ме изрита в топките! Мислех те за умряла, мръснице, но много се радвам, че те виждам! Сега ще си платиш!

Екс-Родриго понечи да се хвърли върху Екс-Асусена, но Агапито му попречи.

— Стой мирен, глупако, само посмей да я пипнеш и ще ти смачкам и малкото, което ти е оставила от топките!

Исабел потъна в размисъл. Знаеше, че колкото и добре да са изтрили паметта на Родриго, образът на Асусена трябва да заема важно място в неговите спомени, понеже принадлежеше на сродната му душа. Но Екс-Родриго беше реагирал твърде гневно, точно обратното на онова, което се очакваше между две сродни души. Това доказателство й бе достатъчно, за да проумее, че стои пред непознат.

Кой беше този човек? И най-важното, къде се намираше душата на Родриго? За да научи отговора, тя предаде обратно Екс-Родриго на своите телохранители и им заръча:

— Продължавайте да го разпитвате!

Исабел трябваше спешно да разбере кои са моралните подбудители на този долен акт, защото я излагаха на голяма опасност. Тя започна да трепери. По врата й се стичаше ледена пот. Не можеше да позволи някой да застане на пътя й. Трябваше да заеме президентския стол на всяка цена, иначе така мечтаният период на мир за човечеството никога нямаше да настъпи. Потвърждението, че има скрити врагове, я принуждаваше да заеме бойна готовност. Нямаше друг начин да извоюва мира, освен чрез война. За съжаление телохранителите й не успяха да изкопчат много информация от Екс-Родриго, тъй като останалите членове на делегацията се приближаваха към мястото, където бяха те. Нямаха полза да има свидетели на разпита. Единственото, което успяха да измъкнат от него, бе името на жена му Кукита, на бабата на Кукита, на Хулито и на Чонита — фалшивото име на новата съседка, тоест на Асусена. В мига, в който Екс-Родриго спомена новата съседка, Исабел подскочи.

— Тази Чонита да не би да е пристигнала в деня, в който е умряла Асусена? — попита тя. И получи категорично „да“ за отговор. Фактът, че в деня, в който бяха отнесли тялото на Асусена, е дошла нова наемателка, не можеше да бъде просто съвпадение. Фактът, че някой бе откраднал душата на Родриго, също. Исабел бързо стигна до извода, че преди да умре Асусена е сменила своето тяло. Че още е жива! И че си е върнала душата на Родриго. Трябваше да я ликвидира на всяка цена. Бъдещите й планове стигнаха дотам. Не успя да измисли начин да премахне Асусена, защото делегацията, която я придружаваше в пътуването й, вече стоеше около нея и тя трябваше отново да се напъха в ролята си на „светица“. Всички бяха много разтревожени за нея. Бяха я видели да хуква като изгубена душа и никой не бе успял да я настигне. Един от журналистите, които отразяваха обиколката на Исабел, спря поглед върху Екс-Родриго. Не след дълго този мъж бе разпознат като предполагаемия съучастник на убиеца на господин Буш. Исабел веднага се намеси, за да изпревари хипотезите. Уведоми всички присъстващи, че тъкмо по тази причина е хукнала като луда. Подобно на журналиста, тя също била отлична физиономистка, веднага разпознала този човек и се втурнала след него, за да го хване. Той вече й бил признал, че е опитал да се скрие на Корма, но за всеобщо щастие тя го била разкрила и скоро щял да бъде предаден на властите. В заключение обясни, че синините по тялото на злодея са в резултат на побой, който диваците от племето са му нанесли, защото са го взели за натрапник. Всички поздравиха Исабел за нейната смелост и й направиха много снимки с „престъпника“. Разбирайки, че опасният „престъпник“, за когото говорят, е самият той, Екс-Родриго опита да възрази и да се обяви за невинен, но Исабел, с един бърз и почти незабележим ритник в топките, му попречи. После нареди на своите телохранители да отведат предполагаемия съучастник в убийството на господин Буш във вътрешността на кораба, за да му окажат медицинска помощ.

Журналистът пожела да прати на Земята информацията за цялата случка, но Исабел го убеди да не го прави, защото така само щял да затрудни разследването. Всяка нова информация по случая можела да предупреди останалите членове на групата за градски размирици, към която този мъж принадлежал. Най-разумно било да пазят тайната на всяка цена, да предадат лицето на Генералната прокуратура на Планетата, където да се проведе разследването, и да оставят съдебните власти да се заемат със залавянето на всички съучастници, които били следните: Кукита, бабата на Кукита, Хулито и Асусена. Журналистът се съгласи напълно с предложението на Исабел и реши да запази своя репортаж за после, без да съзнава, че така дава възможност на Исабел да действа безпрепятствено и да ликвидира всички, преди да бъдат заловени.

Кой знае дали заради жегата, или пък защото бе прескачала безброй препятствия по пътя обратно към кораба, но Екс-Асусена припадна, преди да се качи на интерпланетарния транспорт. Екс-Родриго опита да се възползва от този факт, за да офейка, и се наложи Агапито да го натупа още веднъж.

 

 

Исабел се бе заела да убеди останалите, че Екс-Родриго е изключително опасен индивид и че е най-добре да го държат упоен, докато стигнат Земята. Всички раболепно се бяха съгласили с нея. Мисълта, че този мъж не може да разговаря с никого, й позволи да си поеме глътка въздух. Затвори се със своите биячи в заседателната зала на космическия кораб уж по служебни въпроси, но в действителност редеше пасианс, а нещастните й телохранители примирено я наблюдаваха. Пасиансът бе нейната страст. Можеше да прекарва цели часове пред картите. Особено когато имаше прекалено много неща в главата си. Сякаш чрез подреждането на картите успяваше да изгради дига между морето и пясъка. Или сякаш чрез контрола над картите налагаше контрол и над своите мисли. Само нещата, които сме обмислили, са в наша власт. Чрез пасианса Исабел чувстваше, че трансформира безредието в ред, хаоса в хармония, в закономерност. Как й се искаше да разкрие участниците в заговора срещу нея със същата лекота, с която обръщаше картите в тестето! Защото план за нейното унищожение несъмнено имаше. И тя трябваше да открие кой стои зад него, преди враговете й да разрушат имиджа, който с такъв труд си бе изградила. Жалко, че не можеше да се върне веднага на Земята. Беше принудена на връщане да мине през Юпитер. Президентът на тази планета бе много влиятелен и бе в неин интерес да договори с него споразумение за интерпланетарна свободна търговия. Това щеше да й спечели огромно доверие и да я постави далеч преди съперника й в изборите. От друга страна, не смяташе, че преговорите ще продължат повече от ден, а и докато Екс-Родриго беше упоен, за нея нямаше опасност, понеже не вярваше, че ще могат да измъкнат някаква информация от истинския Родриго. Нямаше как да успее да си върне паметта. Или поне така се надяваше. Лош момент избра да се влюби в него! Родриго бе единственият човек, който тя не бе имала сили да ликвидира. И сега си плащаше последствията. По негова вина бе затънала до гуша в тази бъркотия, от която много трудно щеше да успее да излезе като победител. Опитваше да се успокоява с мисълта, че няма значение дали ще се забави един ден повече или по-малко. Но със сигурност щом стигнеше на Земята, щеше да си разчисти сметките с бунтовниците. Вече се беше обадила безброй пъти на куп хора, мъчейки се да установи кой друг е в заговора срещу нея, но не бе открила нищо. Явно Асусена и нейните съмишленици действаха самостоятелно. Но дори и така Исабел не изключваше политически заговор от по-голям мащаб.

Исабел ясно усещаше как страхът свива стомаха й, как бунтува стомашните й сокове и как те разяждат червата й. Знаеше, че трябва да се контролира, но не успяваше. Мислите не й се подчиняваха. Правеха с нея каквото си поискат. Не можеше да ги държи по местата им. Затова играеше пасианс. За да не мисли. За да подрежда нещо, дори това да са някакви глупави карти. Те бяха единствените, които оставаха под нейна власт. Макар че, като се замислеше, оставаха й и телохранителите. Беше забранила на нещастниците да правят каквито и да е движения и да не издават никакви шумове, които биха могли да я извадят от концентрация, и те й се подчиняваха безпрекословно.

Този, който много-много не й обръщаше внимание, бе компютърът. На Исабел вече й беше излязъл мазол на пръста, понеже се опитваше да подобри собствения си рекорд за бързина, за да влезе в Книгата на Гинес, а тъпият компютър хич не й помагаше. Беше уникална флегма. Не можеше да следва нейния ритъм. Исабел беше бясна. Вече няколко игри се мъчеше да спечели и все не успяваше. В сърцето си чувстваше огромен смут и неудовлетворение. Ако не спечелеше, щеше да получи инфаркт. Поне да можеше да й се падне една тройка купа! Така щеше да сложи четворката и да открие затворената колона.

И точно тогава Екс-Асусена се строполи със страшен трясък на пода. Исабел подскочи от стола си и се хвърли на земята. Тресеше се от страх. Помисли, че някой е отворил с ритник вратата с намерението да я убие. След като не чу никакъв изстрел, тя вдигна глава и разбра какво е станало. Агапито бе клекнал до Екс-Асусена и се мъчеше да я свести. Вбесената Исабел се изправи и си изтупа дрехите.

— Какво му става на това говедо? Днес за втори път припада — попита тя Агапито.

— Не знам, шефке.

— Разкарай го оттук. Заведи го при доктора да го прегледа и моментално се връщай да ме пазиш… А! И се увери, че подставеното ни лице още спи.

Агапито взе Екс-Асусена на ръце и го изнесе от заседателната зала.

Исабел започна да сипе ругатни. Всеки момент щеше да счупи рекорда си за бързина, но вмешателството на телохранителя бе пратило всичко по дяволите. Сега дори да довършеше играта, която бе зарязала наполовина, нямаше да може да влезе в Книгата на Гинес. Напоследък всичко се проваляше. Всичко се разлагаше. Всичко вонеше на гнилоч. Всичко, всичко… дори тя самата. Тя ли? И точно в този момент осъзна, че неволно е пръднала от страх. Беше една от най-миризливите пръдни в живота й. Виновен беше язвеният колит. А виновна за колита беше Асусена. А виновен за Асусена… нямаше значение. Спешно трябваше да се отърве от отвратителната миризма, иначе Агапито щеше да завари още една припаднала. Извади от чантата си ароматизиращ спрей, който винаги носеше със себе си за извънредни случаи като този, и започна да пръска с него из цялата зала. В това време Агапито се върна с оклюмала физиономия. Щом влезе, сбърчи нос още повече, защото вонята на напарфюмирана пръдня беше непоносима. Но като един добър телохранител направи нечовешко усилие да си докара изражение, което казваше „Нищо не усещам“. Исабел мислено му благодари и веднага започна да го разпитва.

— Какво стана? Какво му беше?

— Такова… имаше инсталиран микрокомпютър в главата.

— Знаех си. Тази Асусена е опасна. Какво ли е планирала да прави с микрокомпютъра? Сигурно нещо доста съмнително. Добре, сега какво ще прави докторът? Ще го извади ли?

— Не, не може.

— Защо?

— Ами защото… може да му навреди… защото… той е бременен.

— Защото какво? Мръсно куче такова, сега излиза, че е и кучка. Доведи ми го, искам да говоря с него.

— Тук е, отвън, шефке.

— Какво чака, да влезе. Отвори му вратата.

Агапито отвори вратата и Екс-Асусена влезе с подвита опашка. Вече знаеше какво го чака. Много добре беше чул крясъците на Исабел. Когато тя беше ядосана, нямаше врата, която да заглуши гласа й. Беше досущ като сирена.

— Какво е станало, Росалио? Как така си бременен?

— Ами не знам, шефке.

— Как така не знаеш! Как така не знаеш! Не ми се вярва да си толкова тъп, че да не знаеш, че ако почнеш да се чукаш като луд, може да забременееш. Не можа ли да изчакаш няколко месеца, докато кампанията ми свърши? По дяволите!

— Кълна се, че аз дори нямах време за тия неща, единственият, който…

Екс-Асусена направи пауза и погледна страхливо Агапито. Срам го беше да признае, че неговият другар е единственият, който му беше посягал на кораба. Агапито ловко го прекъсна, преди да го е направил.

— Доня Исабел, позволете да се намеся в нещо, което мен не ме засяга, но аз мисля, че бременността не пречи с нищо, нали имаме девет месеца, преди детето да се роди.

— Да, разбира се, че да. А колко трае моята кампания?

— Шест месеца.

— Аха, и за какво, мислиш, ще ми служи това куче с шестмесечно шкембе? Кой бияч ще го уважава и ще се бои от него, щом отсега е тръгнал да ми припада и да повръща?

Екс-Асусена се почувства много засегнат от думите и от тона, които използваше Исабел, за да го нахока. Все пак биваше ли такова отношение към бременна. Не можа да се сдържа повече и се разплака.

— Само това ми липсваше! Да започнеш да цивриш! Махай се оттук! От този момент си уволнен и не искам повече да те мяркам наоколо, разбра ли?

Екс-Асусена кимна с глава и излезе от заседателната зала.

На вратата се сблъска с един от менталните аналитици, които пътуваха на кораба. Аналитикът го изгледа със съжаление. Не искаше дори да си помисля каква ще е съдбата на телохранителя, щом Исабел видеше менталните снимки, които току-що му бяха направили. Докато траеше конското, Екс-Асусена си бе пожелал Исабел да се превърне в прокажен плъх. Снимките показваха отблизо лицето на Исабел, затворена в тялото на подпухнал червив плъх, който лочеше вода от тоалетна. На друга от снимките щъкаше между боклуци, а отгоре й внезапно падаше космически кораб и я разкъсваше на хиляди парчета, разпръсвайки зловонен газ. Аналитикът се стъписа, когато влезе в заседателната зала, защото реши, че телохранителят има свръхестествени способности и че със същата сила, с която проектира образи върху екрана, може да възпроизвежда и физическите феномени, които съзнанието му ражда. Залата наистина миришеше на умрели плъхове.

Много ме е срам, че не мога да успокоя ума на Исабел. Тя има спешна нужда от почивка. Работи като луда в последните часове. Не спря да излъчва отрицателни мисли за щяло и нещяло. Бе толкова заета да подозира, да крои и да планира отмъщения, че за първи път не успява да следва моите съвети. От толкова мисли съзнанието й е замъглено. Началникът на тайната полиция на Ада, Нергал, вече идва да ми се кара. Трябва да усмиря и успокоя Исабел на всяка цена. Безумните й действия може да провалят всичко. Предложих й да си вземе вана, за да се отпусне, но тя не може. От дълго време седи гола върху капака на тоалетната чиния и не смее да влезе във водата. Винаги се е чувствала несигурна без дрехи. Страстта й към киното само засили този страх, понеже видя, че когато главният герой във филмите влиза във вана, винаги го сполита нещастие — така че сега, когато наистина има причини да очаква атентат, по никакъв начин не иска да влезе във водата. А би й се отразило толкова добре! За да се отпусне, имам предвид. За мен е важно тя да бъде спокойна.

Преди разрушението има период на покой, в който съзнанието се прояснява и се вземат точните решения. Ако тя не престане с това, което прави, няма да позволи на покоя да дойде и няма да можем да пристъпим към действие. А колко много неща трябва да се нарушат и разрушат! Невероятно е, че Исабел е забравила, че мисията й на Земята е да подпомага хаоса като част от реда във Вселената. Вселената не може да допусне редът да се установи окончателно. Това би било равносилно на нейната смърт. Животът е възникнал като нужда да се уравновеси хаосът. Ако хаосът приключи, животът също ще приключи.

Ако душата на всички човешки същества беше пълна с Любов и всички заемаха мястото, което заслужават, това щеше да бъде краят на Вселената.

Затова е необходимо да се измислят всевъзможни войни и социални конфликти, които да отвличат човека от неговия стремеж към ред, мир и хармония. Затова е необходимо сърцата им да се пълнят с омраза, да се объркват, да се измъчват, да се експлоатират, да се държат непрестанно заети. Затова трябва да се поставят в структура с пирамидална власт, така че да не могат да мислят самостоятелно и винаги да има заповед, която да трябва да изпълнят, както и висшестоящ, който да им казва какво да правят.

Защото, когато клетките на тялото им се освободят от отрицателната енергия, те ще застанат на една честота с положителната енергия и ще бъдат в състояние да приемат Божествената светлина, което би било катастрофално. В никакъв случай не мога да го позволя. То е за тяхно собствено добро. Човешката душа е нечиста. Тя не е способна да приеме сияйното отражение на Бог. Ако го стори в положението, в което се намира, би ослепяла. А никой не иска това, нали? Тогава сигурно сте съгласни с мен, че трябва да го избегнем. Най-добрият начин е като спуснем черната димна завеса на егото пред погледа на съответния човек, за да престане да вижда по-далеч от себе си и да не забелязва нищо друго, освен отражението на собственото си его, проектирано в зеницата на окото му. А ако случайно успее да зърне някоя светлина отвън, ще я помисли за обикновен прожектор, предназначен да прибави още блясък и величие към собствената му особа, но не и за Истинската светлина. Така е практически невъзможно да си спомни откъде идва и какво трябва да прави на Земята. И в това състояние на мрак ще бъде много лесно да се вкара в строя на земната власт. Ще впрегне волята си в служба на висшестоящия и няма да се възпротиви да изпълни заповедите, които той му даде.

Заповедите се предават вертикално. А кой стои в горната част на пирамидата? Управляващите. А на тях кой им казва какво да правят? Ние, Демоните. А нас кой ни напътства? Принцът на Мрака, отговорникът да съществува омраза във Вселената. Без омраза не би имало стремеж към разрушение. А без разрушение — ще го повторя сто пъти, докато го запомните — няма живот! Разрушението е част от наистина съвършения план за работа на Вселената. Същият, който Исабел е на път да провали.

Не го бях очаквал. В различни животи тя бе избирана да заеме най-високото място в пирамидата на властта и никога не ни бе изневерявала. Изисква уважение и покорство чрез сила. Налага правилата си с неимоверна жестокост. Държи се на трона с помощта на интриги. Умее да лъже, да предава, да потиска, да се пригажда, да се пазари, да престъпва границите. Качествата й са безброй, но може би най-важното е, че умее да държи хората физически и интелектуално заети, за да нямат време да влязат в хармония с висшето си същество и да си спомнят своята истинска мисия на Земята. А сега излиза, че се е влюбила! И то в най-лошия момент, когато трябва да започнем решителната битка и действията на Асусена ни държат постоянно на нокти. Истински съм притеснен.

Когато човек е влюбен, той държи съзнанието и мислите си на една честота с любимото същество. Когато се настрои на една честота с любовта, той отваря врата към Божествената любов и ако тя проникне в душата му, ние сме загубени — защото, точно както става и с любимо същество, когато човек познае Божествената любов, той иска непрекъснато да чувства присъствието й в себе си. Тогава Исабел би забравила, че е родена, за да разрушава. Би престанала да работи за нас и би преминала от другата страна, на територията на съзиданието, хармонията, реда. Беше й позволено да слага неща по местата им само в пасианса, защото, докато бе заета да реди карти, я обземаше състояние на душевно спокойствие, от което ние се възползвахме чудесно, за да й дадем инструкции — но сега дори пасиансът не бе успял да успокои съзнанието й. Единственото, което бе постигнала след дълги часове игра, бе страхотно главоболие, което никой не бе успял да облекчи. Мисълта, че в екипа й има изменник, не й дава покой. Знае, че някъде обезателно трябва да има предател — иначе не може да си обясни защо Асусена е още жива. Някой трябва да я е предупредил за атентата срещу нея и да й е подсказал изхода — да размени телата. Започна да страни от всичките си сътрудници, защото във всеки от тях вижда предателя. Започна да ги дебне и да чака да допуснат грешка, за да ги разобличи.

Това, че е заета с околните, й пречи да се съсредоточи върху вътрешното си състояние. Никога не е обичала да вижда собствения си облик. Никога. Дори в огледалото. Което е логично, защото огледалата я отразяват такава, каквато всъщност е. Обикновено, когато хората не харесват своя образ — или пък направо не желаят да го виждат, те си създават отражение на човека, който биха искали да бъдат, и по този начин престават да виждат себе си, за да се превърнат в лъжливия образ.

Желанията действат като огледало. И когато Исабел твърди, че е решена да съсипе Асусена, тя всъщност иска да съсипе себе си. Струва ми се чудесна идея, защото нямам нищо против разрушението, но се питам дали Исабел е на същото мнение. Като че ли напоследък е забравила моите уроци и се бои да разрушава. Жалко е, че е изпълнена със страхове и угризения. Не иска да приеме, че е постъпила грешно, оставяйки Родриго жив — единствената слабост, която е допускала в живота си. Сега няма друг избор, освен да го премахне, а не иска. Това и някои други убеждения, до които умът й достига, я отдалечават от мен. Убежденията винаги късат връзката на човек с живота. Мисленето дали да направя това или онова, дали да ида оттук там, причинява голяма тревога. Правилният отговор е вътре в нас, но за да го чуем, ни е нужна тишина, спокойствие, мир. Дано Исабел скоро се успокои и се отърси от страха. Човек не бива да се бои от своите постъпки, защото енергията във Вселената е винаги двойствена — мъжка и женска, положителна и отрицателна. Доброто и Злото са винаги обединени в нея; страхът и агресията, успехът и завистта, вярата и подозрението също. Затова човек никога не може да вземе грешно решение. Това, което сме направили, никога няма да бъде лошо, ако наистина действаме, следвайки своите чувства. Ще бъде лошо в нашите очи само ако позволим на убежденията да се намесят, ако съзнанието ни приюти вината. Защото, ако човек загърби разума и се свърже директно с живота, където Доброто и Злото вървят ръка за ръка, ще открие, че във Вселената няма нищо лошо, че всяка частица носи в себе способността и да създава, и да руши. Нещо повече — аз, Мамон, съществувам благодарение на саморазрушението на Исабел. Това ме ограничава неимоверно, но означава, че, ако тя загуби тази способност, аз автоматично ще изчезна от живота й. А това би било наистина тъжно!

Апартаментът на Асусена постепенно се връщаше към стария ред. Кукита трескаво се местеше. Вече нямаше никакъв проблем да се прибере в своя апартамент и да живее спокойно с баба си. Асусена й бе предложила да остане още няколко дни при нея, но Кукита бе отказала. Асусена бе продължила да настоява, но не бе успяла да я убеди. Упоритото й предложение не се дължеше толкова на убеждението, че нейната съседка много ще й липсва, а защото Кукита смяташе да отведе Родриго със себе си. Кукита, от своя страна, демонстрира инат и изтъкна пред Асусена хиляди причини, заради които трябвало да си вземе всичко, включително Родриго. Най-убедителната бе, че за целия квартал Родриго (или по-скоро тялото, което той заемаше) бил нейният съпруг. Никой не знаел, че това мазно туловище приютява добра еволюирала душа. От друга страна, никой нямал полза простолюдието да научава, така че, за да не предизвикват подозрения, най-подходящо било Родриго да се премести в портиерната.

— Наистина няма защо да се притесняваш, само ще бламираме — й каза тя. Разбира се, Кукита не говореше искрено, защото всъщност не беше никак глупава и искаше Родриго само за себе си. И, преди всичко, искаше да се похвали на останалите съседки, че мъжът й най-сетне е влязъл в пътя.

Нещастният Родриго, освен че продължаваше да живее в пълно объркване, бе и най-потърпевш от решението. Бяха го уведомили, че трябва да се прави на мъж на Кукита, която, макар да не била истинската му съпруга, била съпруга на тялото, което той заемал, и че било в негов личен интерес да се преструва възможно най-добре, защото, ако хората научели истинската му самоличност, животът му щял да се окаже в опасност. Той не успя да възрази за нищо. Със своята амнезия не беше в положение да се налага. Единственото, за което помоли, бе хубаво да обяснят на бабата на Кукита как стоят нещата, понеже тя продължаваше да го бърка с Рикардо Родригес и в резултат на това да го третира като боклук. Чувстваше се много неловко. Изобщо не му допадаше идеята да живее заедно с тези жени, които нито му бяха роднини, нито нищо, и които, отгоре на всичкото, вземаха прекалено скъпо за услугата, която му правеха да го крият вкъщи. Бяха го оставили да опакова всички вещи, докато те си гледаха живота. Как искаше да си върне паметта колкото се може по-скоро, за да се прибере при истинското си семейство — но за целта трябваше да поработи доста в областта на своето подсъзнание. Толкова искаше да проведе сеанс по астроанализа с Асусена! Но Асусена непрекъснато отлагаше момента. Оправдаваше се, че първо трябвало да приключи с преместването, за да можела да му посвети абсолютно цялото си време, без никакво напрежение. Е, Асусена му каза това, но истинската причина бе, че чакаше Кукита и баба й да си тръгнат, за да проведе сеанса насаме с него, без навлеци наоколо. Междувременно всеки се мъчеше да използва максимално последните минути, които щяха да прекарат заедно. Кукита се бе разположила да гледа виртуална телевизия на спокойствие, баба й подремваше на слънчевата тераса, преди да се пъхне обратно във влажния студен апартамент, който обитаваха, а Асусена искаше да използва кибернетичната спиритическа дъска, преди нейната собственичка да си я вземе.

Тя бе сложила едно листо от африканската теменужка в колбата със специална течност, приготвена от Кукита, и веднага бе започнала да получава по факса образите на всичко, което теменужката бе видяла през живота си. Повечето от тях бяха абсолютно безинтересни. Асусена започваше да се унася, когато се появи снимка, която я накара да подскочи от стола. На нея се виждаха пръстите на доктор Диес, който внимателно поставяше микрокомпютър в ухото на… самата ИСАБЕЛ ГОНСАЛЕС! Тази снимка потвърждаваше няколко неща. Първо, че проклетата Исабел не беше никаква светица. Второ, че доктор Диес й бе изфабрикувал един, ако не и повече фалшиви живота в този микрокомпютър. Трето, че й е трябвал фалшив живот, защото е имала доста тъмно минало, което би й попречило да стане Президент, ако се разчуеше. И четвърто, че африканската теменужка бе изключително важен свидетел на поставянето на апарата! И не само това! Тя бе присъствала и на убийството на доктора. Появиха се снимки, на които с големи подробности се виждаше как телохранителите на Исабел разместват кабелите на защитната аларма на аерофонната кабина в кабинета на доктор Диес, за да предизвикат смъртта му. Благословена да бъде Кукита и нейната кибернетична спиритическа дъска! Благодарение на нея бе открила нещо, което изглеждаше само върха на айсберга. Държеше в ръцете си доказателства, с които да обвини Исабел. Трябваше да скрие снимките на сигурно място. Но първо трябваше да сипе вода на африканската теменужка. Горкичката, изглеждаше съвсем оклюмала, защото по време на пътуването до Корма никой не я беше поливал. Не можеше да я остави да умре, защото тя бе ключовият й свидетел. Къде бе отишла? Беше я оставила на масата, а тя мистериозно бе изчезнала. Асусена започна трескаво да рови из куфарите на Кукита. Виждайки, че разваля работата, която бе вършил цяла сутрин, Родриго й се ядоса и двамата потънаха в ожесточен спор, който секна чак когато той призна, че я е оставил в тоалетната. Асусена хукна да я спасява и заряза Родриго да говори сам на себе си.

Точно в този миг вратата на аерофона се отвори и се появиха Тео и Ситлали. Родриго онемя, щом видя Ситлали. На лицето му се изписа същото изражение, както когато я бе видял за първи път. Понякога е наистина огромно предимство да нямаш памет, защото след като човек не помни лошите неща, които други хора са му причинили, той е способен да ги възприеме без всякакви предубеждения. В противен случай споменът се превръща в страхотна бариера за общуването. Виждайки някой, който преди време ни е наранил, ние си казваме: „Този човек е лош, защото ми причини това или онова.“ Трябва да забравим миналото, за да установим здрави връзки и да дадем шанс на отношенията да се развият дотам, докъдето е писано. Когато няма памет, няма предубеждения. Всъщност убежденията са тези, които ни сближават или отдалечават от другите, и трябва да умеем да ги държим настрана, за да успеем да уловим истинската същност на всеки човек. Звучи много лесно, но всъщност не е. Повечето хора непрестанно си изграждат убеждения, за да прикрият своята неспособност да уловят този толкова фин вид енергия. Че някой бил прекалено висок, че бил от опозицията, че бил чужденец — всичко това се превръща в непреодолима бариера и нетолерантността ни връхлита. В мига, в който се запознаем с даден човек, ние го засипваме със своите убеждения, за да видим как ще реагира — ако ги споделя, го приемаме; ако ли пък не, започваме да се мъчим да оборим неговите убеждения, за да наложим своите, абсолютно сигурни, че горкичкият е много зле, щом не мисли като нас. Този, който приема само хора, които мислят като него, е сектант. Този, който убива в името на своята неоспорима истина, е инквизитор. Трябва да обичаме и уважаваме възгледите на всички, дори и те да не съвпадат с нашите, тъй като идеите са променливи. Светогледът ни може да се промени съвсем ненадейно и тогава си даваме сметка за цялото време, което сме изгубили в спорове и люти караници с някой, който, колкото и да е странно, е мислил както сега мислим ние. Единственото непроменимо нещо е Любовта, защото тя е само една и е вечна. Животът щеше да бъде толкова лесен и поносим, ако можехме да се гледаме в очите със същата преданост и невинност, с които се гледаха Ситлали и Родриго.

Асусена изпита огромна ревност, когато се върна с африканската теменужка в ръка. От очите й почти рукнаха сълзи, когато осъзна, че дори тя, сродната душа на Родриго, до този момент не бе успяла да предизвика толкова съвършен поглед. Тъй като притежаваше изключителна чувствителност, Тео разбра всичко и в опит да успокои ситуацията, пристъпи към официалното представяне на Родриго, Ситлали и Асусена. После обясни на Асусена, че, точно както й бе обещал, е говорил със Ситлали и тя е приела да им услужи със своята лъжица, за да я анализират. Ситлали едва бе успяла да даде лъжицата на Асусена, когато Кукита влетя в стаята, надавайки писъци. Бабата се сепна насред едно продължително изхъркване, Родриго и Ситлали се върнаха в реалността, а Тео и Асусена направиха недоумяващи физиономии. Кукита накара всички да я придружат до спалнята, където преживяха най-голямата изненада в живота си. В спалнята стояха виртуализираните им образи с обяснението, че са обвинени в принадлежност към някаква група за градски размирици, която искала да разклати мира във Вселената. Единствената, която не показваха по телевизията (а най-странното бе, че именно тя бе виновна за цялата каша) бе Асусена, която все още не бяха открили, понеже използваше нерегистрирано тяло.

Гласът на Абел Саблудовски четеше специален бюлетин.

„Днес Главната прокуратура на Планетата огласи имената на лицата, участващи в групата за размирици, която напоследък тормози населението с насилствените си актове — камерата показа съпруга на Кукита. — Беше издадена незабавна заповед за задържането на Рикардо Родригес, с прякор Игуаната — сега камерата показа Кукита. — Кукита Перес де Родригес, с прякор Компира — после дадоха в близък план бабата на Кукита. — Доня Асунсион Перес, с прякор Кръволока — накрая камерата показа Хулито. — И Хулио Чавес, с прякор Сопола. Правителството на Планетата не може и не бива да остава безразлично пред тези нарушения на конституцията. С цел да предпази населението и да предотврати нови насилствени актове на тази размирна група, която е заплаха за обществения ред…“

Ситлали не пожела да слуша повече. Грабна лъжицата от ръцете на Асусена, извини се с думите, че била оставила боб на печката, и понечи да хукне навън. Тео се опита да я убеди да остане, застъпвайки се за обвинените. Той не вярвал, че тези хора може да са виновни за нещо. Асусена искрено му благодари за доверието. С всеки изминал ден изпитваше все по-голямо уважение към този човек. Ситлали настоя да си тръгне и обеща да не казва на никого, че ги познава.

— Кои са убийците? — настойчиво питаше бабата.

— Ние, бабче — й отговори Кукита.

— Вие ли?

— Да, и ти също.

— Аз ли? Я стига глупости! Как така, кога?

Никой не успя да й обясни каквото и да било, защото вратата на сградата се срина от експлозия. Явно бяха дошли за тях.

 

 

Група телохранители нахлу в сградата. Предвождаше ги Агапито, който с един шут разби вратата на портиерната. В апартамента не откриха никого. Агапито даде заповед да претърсят сградата. Хората му започнаха да се качват по стълбите. Съседите, които срещаха, се дърпаха настрана, уплашени до смърт. Агапито и хората му пребиваха всеки, който им се изпречеше на пътя. Изведнъж ударите им престанаха да попадат в целта. Не им отне дълго да осъзнаят, че причината за лошия им мерник се дължеше на земетресение. Природата наистина притежава изумителната способност да прави човешките същества равни. Земетресението люлееше, както си иска, и полицаи, и цивилни. Живущите, в опит да избягат първо от полицаите, а после от земетресението, се втурнаха истерично да слизат по стълбите. Агапито стреля във въздуха. Всички изпищяха и се хвърлиха на земята. Агапито нареди на хората си да не обръщат внимание на люлеенето и да продължат да се качват по стълбите.

Усещайки земетресението, Хулито изскочи от апартамента си като стрела. Не искаше да бъде смачкан. На стълбите се сблъска с Агапито и неговите хора. Веднага си помисли, че идват за него. Защо? Причините можеха да бъдат хиляди. Цял живот се бе занимавал с незаконни дейности. За миг реши, че е по-добре да се предаде. Часът на истината бе настъпил. Нямаше как! Направи крачка напред и мигновено съжали. Като се замислеше, прегрешенията му не бяха чак толкова сериозни. Пък и количеството оръжия, което носеха тези биячи, можеше да спре цяла армия, а не просто един обикновен панаирджия. По всяка вероятност реагираше параноично и хората не искаха да го наранят или нещо подобно. Един изстрел, който се заби на сантиметри от главата му, го убеди, че е прав. Те не искаха да го арестуват. Искаха да го убият!

Трябваше да бяга колкото се може по-бързо. Отчаяно хукна нагоре по стълбите. На площадката на третия етаж настигна Асусена, Кукита, баба й, Родриго, Ситлали и Тео, които също се опитваха да избягат. Първата, която задмина, докато тичаше, беше бабата на Кукита, която заради слепотата и напредналата си възраст креташе на опашката. После изпревари Кукита, която се изкачваше бавно, защото носеше спиритическата си дъска. След това Ситлали, която Тео влачеше насила, понеже тя не искаше да бяга с предполагаемите престъпници. Сетне изпревари Асусена, която спираше често, за да чака останалите, и накрая задмина Родриго, който беше най-отпред, защото не мислеше за никой друг, освен за себе си.

Стълбите се люшкаха насам-натам. Стените сякаш правеха мексиканска вълна̀. Отначало изглеждаше, че земетресението е на тяхна страна, понеже биячите не успяваха да ги настигнат, но изведнъж се обърна срещу тях. На пътя им започнаха да падат тухли и стоманени греди. Кукита помоли за помощ. Баба й не можеше да ходи, а тя не можеше да й помогне, защото носеше спиритическата дъска — решителното доказателство срещу Исабел. Асусена се върна, за да й помогне. Бабата я хвана здраво под ръка. Чувстваше се ужасно несигурна да ходи по тези стълби, които преди познаваше наизуст, а сега намираше осеяни с препятствия. Беше ужасно да направи крачка и да открие, че от стълбите няма стъпала или че на пътя има камъни.

Ръката на Асусена й даваше силна опора. Умееше да я води през тъмното. Бабата се хвана за нея и не я пусна даже когато волята й да продължи да живее се предаде. Нещо повече, Асусена дори не разбра, че бабата току-що е издъхнала, понеже ръката й продължаваше да стиска нейната като бюрократ бюджет. Не усети и кога три куршума пронизаха нейното тяло. Почувства само, че тъмнината се сгъстява. Всички се изгубиха от погледа й. Единственото реално нещо бе тръбата на някакъв мрачен калейдоскоп, през която крачеше заедно с бабата на Кукита. В края й се забелязваше малко светлина и няколко фигури. Асусена започна да подозира, че с нея става нещо странно, когато сред тези фигури позна Анакреонт. Анакреонт я посрещна с отворени обятия. Асусена, заслепена от своята Светлина, забрави старите раздори помежду им и потъна в прегръдките му. Почувства се обичана, приета, лека. Веднага спряха да й тежат проблемите, самотата, както и бабата на Кукита. Тя най-сетне се беше отделила от нея и се беше запътила към Светлината. Чак тогава Асусена проумя, че е умряла, и се натъжи, че не е изпълнила своята мисия. Най-сетне си бе припомнила каква е тя. Когато човек застане на една честота с Божествената Любов, много лесно си връща познанието. Трудното е да задържи това просветление на Земята, на бойното поле. В началото, щом слезе на Земята, той губи космическата си памет. Трябва да си я връща малко по малко, на фона на всекидневната борба, проблемите, всеобщата пошлост, човешките нужди. Най-обичайното е да изгуби посока. Също като някой генерал, който на хартия планира битката отлично, но когато се озове сред пушека и сабите, забравя каква е била първоначалната стратегия. Единственото, което го интересува, е да излезе невредим. Само посветените знаят много добре какво да правят на Земята. Жалкото е, че всички останали го съзнават едва когато вече не могат да направят нищо. Асусена нямаше голяма полза, че си е припомнила каква е нейната мисия. Вече не разполагаше с тяло, с което да я изпълни. Разтревожена, тя погледна Анакреонт и го помоли за помощ. Не можеше да умре. Не и сега! На всяка цена трябваше да продължи да живее. Анакреонт й обясни, че вече няма как. Единият куршум бил унищожил част от мозъка й. Отчаянието на Асусена бе невероятно. Анакреонт й каза, че единствената възможност е да поискат разрешение да заеме тялото, което бабата на Кукита преди малко бе освободила. Неудобното бе, че това тяло беше много старо, не разполагаше със зрение, гъмжеше от болежки и нямаше да й свърши кой знае каква работа. Асусена нямаше нищо против. Разкайваше се истински, че е била такава глупачка, че е прекратила връзката с Анакреонт, че не се е оставила да я водят и че не е съдействала за важната миротворческа мисия, която й бяха поверили. Обеща да се държи много добре и да поправи своите грешки, ако й позволят да слезе. Боговете се смилиха над искреното й разкаяние и дадоха указания на Анакреонт да й припомни набързо Закона на Любовта, преди да й позволят да се превъплъти отново. Анакреонт въведе Асусена в някаква стъклена стая и постави на челото й бистър прозрачен диамант, който разпръсваше многоцветни отблясъци, когато уловеше Светлината. Това беше предпазна мярка, защото Анакреонт много добре знаеше, че вълкът козината си мени, но нрава не. В момента Асусена горчиво съжаляваше и беше готова на всичко, но щом слезеше на Земята, със сигурност отново щеше да забрави своите задължения и при най-малката провокация щеше да позволи тъмният облак на гнева да забули душата й и да помрачи пътя й. В случай че това станеше, диамантът щеше да се погрижи да улови и разпръсне Божествената светлина до всяко кътче в душата на Асусена. Така нямаше абсолютно никаква опасност тя да изгуби посока. След това й обясни съвсем простичко и бързо Закона на Любовта — не като натякване, а като напомняне.

— Скъпа Асусена — започна той. — Всяко действие, което правим, се отразява в Космоса. Би било страшно самонадеяно човек да мисли, че е завършена цялост и че може да прави каквото си иска. Той е завършена цялост, но тази цялост вибрира със Слънцето, Луната, вятъра, водата, огъня, земята, с всичко, което се вижда и което не се вижда. И точно както онова, което е вън, определя какви ще бъдем, така и всичко, което мислим и чувстваме, се отразява във външния свят. Когато човек трупа в душата си ненавист, злоба, завист, гняв, аурата, която го обвива, става черна, плътна, тежка. След като той губи способността си да улавя Светлината, личната му енергия намалява, а с нея, съвсем логично, и енергията, която го заобикаля. За да повиши енергийното си ниво, а оттам и житейското, е необходимо да освободи тази отрицателна енергия. Как? Много просто. Енергията във Вселената е една. Намира се в постоянно движение и преобразуване. Движението на всяка енергия води до изтласкването на друга. Когато, да речем, една идея напусне съзнанието, тя си проправя път през Етера и оставя след себе си празно пространство, което според Принципа на съответствието задължително ще бъде заето от енергия от подобно естество на тази, която е излязла, тъй като е била изтласкана на същото ниво. Тоест, ако човек излъчи късовълнова идея, ще получи късовълнова енергия, защото оригиналната идея се е излъчила на това вибрационно ниво. Честотата се запазва както при радиостанциите. Ако човек я настрои на „Чарита дел Куадранте“, ще слуша „Чарита дел Куадранте“^[2]. Ако иска да слуша друга станция, трябва да смени честотата. Така че, ако някой праща вълни с отрицателна енергия, той ще получи отрицателни вълни.

Съществува и друг закон, който гласи, че енергията, която стои неподвижна, губи сила, а енергията, която се движи, нараства. Най-добрият пример е с водата на реката и на езерото. Водата на езерото е неподвижна и затова способността й да нараства, е ограничена. Водата на реката тече и се увеличава, защото се захранва с потоците, които намира по пътя си. Нараства непрекъснато, докато не стигне морето. Водата на едно езеро никога няма да може да стане море. За разлика от водата на реката. Морето никога няма да се побере в едно езеро. За разлика от езерото в морето. Застоялата вода загнива, водата, която тече, се пречиства. Същото става, когато една идея напусне съзнанието ни. Докато се движи, тя расте и ще се върне при нас умножена. Затова се казва, че ако човек направи добро, то ще му се върне умножено по седем. Причината е, че по пътя ще се захрани със сходна енергия. Затова трябва да се внимава с отрицателните мисли, понеже тяхната съдба е същата.

Ако хората знаеха как действа този закон, нямаше да се стремят да трупат материални блага. Ще ти дам един много груб пример. Ако някоя жена е напълнила гардероба си с дрехи, но иска да смени своето облекло, тя трябва да изхвърли старите дрехи, да ги пусне в движение, за да дойдат нови. Иначе би било невъзможно, защото всички закачалки са заети, а пространството в гардероба няма как да се увеличи. То е ограничено. Същото става и с пространството на Вселената. То не расте. Енергията, която циркулира в него, е една и съща, но се намира в постоянно движение. От всеки човек зависи какъв вид енергия ще пусне да циркулира в своето тяло. Ако човек задържа омразата в себе си подобно на стари дрехи, той не оставя пространство за любовта. Ако иска любовта да влезе в живота му, той трябва да изхвърли омразата на всяка цена. Проблемът е, че според Принципа на сходството, който изтласква омраза, получава омраза. Единственият изход е да превърне енергията на омразата в любов, преди тя да е напуснала тялото — а за тази задача отговаряше Пирамидата на Любовта. Затова е много важно да я накараш да заработи отново. Знам, че ти поверяваме почти невъзможна мисия, но знам също, че можеш да се справиш с нея. Аз, за всеки случай, ще бъда до теб непрекъснато. Не си сама. Запомни го. Всички ние сме до теб. Желая ти много късмет.

С тези думи Анакреонт завърши планираното да бъде кратко, но проточило се дълго припомняне на Закона на Любовта. След това прегърна топло Асусена и я придружи в завръщането й на Земята.

 

 

Асусена така и не можа да разбере как точно са успели да избягат от Агапито и неговите биячи. Завръщането й на Земята в тялото на сляпа жена беше наистина драматично. Не само защото се случи в критичен момент, а и понеже управлението на чуждо тяло се оказа много сложно. Когато за първи път си смени тялото, не бе имала много проблеми, защото онова, което й дадоха, беше новичко — но сегашното беше старо и пълно с недъзи. Асусена трябваше да започне да го опитомява малко по малко, докато разбере кое го разпалва, кое го възбужда, кое му харесва и кое го отблъсква. За начало трябваше да се научи да ходи, без да разчита на зрението и със сковани от ревматизъм крака. Което не беше никак лесно. Това, че не вижда, я караше да се чувства напълно изгубена. Изобщо не разбра как са се спасили от телохранителите на Исабел. Научи само, че някакви мъжки ръце са я издърпали и са й помогнали да се изкатери сред свистенето на куршуми и безбройните препятствия, в които се препъвала на всяка крачка. В един момент се строполила на пода и тялото й престанало да я слуша. Боляла я даже душата. Пронизваща болка в коленете не й позволявала да се изправи. Ръцете на мъжа я грабнали и я понесли към кораба на Хулито, който бил паркиран на покрива на сградата. Извадила такъв късмет, докато тичала, че нито един от куршумите, насочени срещу нея, не попаднал в целта. Изминали безпрепятствено цялото разстояние. И точно когато успели да скочат в машината и да затворят вратата, дъжд от куршуми обсипал кораба. Бягството било изключително благополучно, защото никой не бил сериозно ранен. При проверката на щетите отбелязали само няколко драскотини и някое и друго натъртване. С изключение на тялото на Асусена, което загинало, всички били живи и здрави. Корабът бързо се издигнал сред ликуването на неговите пасажери.

Чак след като страхът премина, Асусена започна да осъзнава какво се бе случило. Тя бе жива! В тялото на сляпа жена, но все пак жива. Всички я бяха приветствали с добре дошла и бяха много щастливи, че е сред тях. Асусена им благодари от сърце. Даже Кукита, която беше загубила баба си, се радваше за нея. Добре разбираше, че баба й вече е изживяла своето време на Земята, и й се струваше напълно правилно нейната съседка да вземе тялото, което скъпата старица бе освободила. Асусена се почувства прекрасно. Трябваше само да се научи да се оправя в тъмното и готово. Беше толкова благодарна на Боговете, че я бяха пуснали да се върне на Земята, че не виждаше лошата страна на положението, в което се намираше. Нещо повече, смяташе, че слепотата може да й донесе огромна полза. Формите и цветовете прекалено отвличат вниманието. Новото й състояние я принуждаваше да се концентрира върху себе си, да се погледне отвътре, да търси образи от миналото. Пък и нали казваха „далеч от очите, далеч от сърцето“. Вече нямаше защо да става свидетел на погледите, които си хвърляха Родриго и Ситлали. Но тя забравяше една малка подробност. Слепите компенсираха липсата на зрение с чудесен слух. Асусена с ужас откри, че може да чува без усилие дори финото пърхане с крилца на муха, да не говорим за разговора, който водеха Родриго и Ситлали. Чуваше кристално ясно как се развива флиртът между тях. Смеховете, закачките, намеците.

Оптимизмът й секна. Ревността се върна като с магическа пръчка в живота й. Покоят й бе продължил само няколко мига. Несигурността и страхът отново завладяха ума й и тя веднага оклюма. Почувства, че може да загуби Родриго завинаги. Най-много я отчайваше откритието, че той е много по-сляп от нея. От разговора им можеше да познае, че е луд по Ситлали. Как бе възможно? Какво можеше да му предложи тя? Красиво тяло, да, но каквото и да му дадеше, то никога нямаше да може да се сравни с онова, което тя, неговата сродна душа, можеше да му даде. Как бе възможно Родриго да пилее времето си в глупости? Как бе възможно да не си дава сметка, че тя, Асусена, го обича повече от всеки друг и че може да го направи най-щастливия човек на земята? Откакто го срещна, посвети живота си да му помага, да го разбира, да му оказва своята подкрепа, да се опитва да го кара да се чувства добре, а той, вместо да го оцени, се подлъгваше по задника на Ситлали. Със сигурност не отлепяше поглед от него. Беше видяла как го изпива с очи, откакто я срещна. За друг мъж това изобщо не би я учудило — те всички са такива, не умеят да различават идеалните жени, оставят се винаги да бъдат подмамени от чифт бедра. Но не го очакваше от сродната си душа, колкото и дълбоко да му бяха изтрили паметта. Най-много се ядосваше, че чувството, че е пренебрегната, и съмненията, които бушуваха в нея, не й позволяваха да се съсредоточи върху решението на проблема, в който бяха забъркани. Беше я срам от всички. Сега по нейна вина Кукита, Хулито и даже Ситлали също бяха замесени в скандала. Питаше се дали някой ден нещата при нея ще престанат да се влошават. А сега, на всичкото отгоре, и Попокатепетъл^[3] се беше разлютил! Не беше напълно сигурна, но подозираше, че земетресението е било предизвикано от него. И преди го беше правил. Това бе начинът му да покаже своето недоволство от политическите събития. Това винаги бе предупреждение, че нещата не са наред. Единственото, което успокояваше Асусена, бе мисълта, че Истаксиуатъл не се е заразила от гнева, понеже тази, която наистина решаваше съдбата на страната и на всички мексиканци, бе тя. Попокатепетъл винаги се бе държал като принц-консорт. Но главната бе тя. Огромната й отговорност я държеше твърде заета и я отвличаше от дребните удоволствия на брачната любов. Тя не можеше да си позволи лукса да се отдаде на плътски удоволствия, защото трябваше да наглежда всичките си деца и да бди над тях.

Една местна легенда гласи, че мъжът й Попокатепетъл я смята за велика господарка и я почита безкрайно, но понеже някак трябва да утолява своята страст, си е намерил любовница. Тя се казва Малинче^[4]. Малинче е много симпатична и игрива и той прекарва чудесни моменти в нейната компания. Истаксиуатъл, разбира се, знае за тези любовни забежки, но не им обръща внимание. Тя има да решава по-важни въпроси. Съдбата на нацията е сериозно нещо. Не иска да наказва и Малинче. Нещо повече, благодарна й е, че задоволява съпруга й, защото тя не може. Е, не че не може. Разбира се, че може, и би го сторила по-добре от всеки друг! Но не иска. Предпочита да пази своето величие, своята мощ, своето господство и да остави Малинче да се занимава с по-дребни въпроси, достойни за нейното положение. Смята, че става само за креватни забавления. Поставила я е в тази категория и не й обръща никакво внимание.

Асусена мислеше, че щом Родриго страда от синдрома на Попокатепетъл и се развлича със своята Малинче, то тя би искала да има синдрома на Истаксиуатъл. В момента беше отговорна за съдбата на няколко души. Трябваше да решава големи проблеми, а вместо това се терзаеше, че Родриго не я обича. С цялата си душа помоли за помощ господарката Истаксиуатъл! Как искаше да притежава част от нейното величие. Копнееше да не усеща тази страст, която я разяждаше отвътре, която я измъчваше. Жадуваше да спре да се тормози от закачливия тон на Родриго и да намери вътрешния мир, от който така се нуждаеше. Изпитваше такава необходимост от мъжка прегръдка, от това да почувства малко любов!

Тео се приближи до нея и нежно я прегърна. Сякаш бе отгатнал мисълта й, но не беше така. Просто изпълняваше заповедите на Анакреонт. Тео беше един от Ангелите пазители под прикритие, с които Анакреонт работеше на Земята. Прибягваше до тях в случаи на крайна нужда, а този беше точно такъв. Не можеха да позволят Асусена отново да се потисне. Тя се остави да бъде прегърната. Отначало прегръдката й даде опора, закрила. Асусена положи глава на рамото на Тео. С безкрайна нежност той започна да я милва по косата и да я целува лекичко по челото и бузите. Асусена вдигна лице, така че целувките му да я намират по-лесно. Душата й започна да чувства огромно облекчение. Асусена плахо отвърна на прегръдката с прегръдка и на целувките с целувки. Ласките помежду им започнаха да стават все по-разгорещени. Асусена лакомо смучеше мъжката енергия, която й предаваше Тео и от която така се нуждаеше. Тео я хвана за ръка и нежно я поведе към тоалетната на кораба. Двамата се затвориха там и дадоха пълна свобода на обмяната на енергии. Като Ангел пазител под прикритие Тео притежаваше висока степен на еволюция. Очите му имаха способността да виждат и да се наслаждават на отдаваща се душа като тази на Асусена, дори тя да се намира в окаяно тяло като това на бабата на Кукита. Асусена лека-полека овладя тялото на старицата и го накара да заработи така, както не беше работило много години. Като начало, челюстите й трябваше да се разтворят много повече от обичайното, за да поемат езика на Тео в устата й. Сухите й набръчкани устни трябваше да се опънат — разбира се, подпомогнати от слюнката на щедрия й астрален другар. Мускулите на краката й нямаха нито силата, нито гъвкавостта, необходими за любовния акт, но изненадващо се сдобиха с тях след няколко минути. Отначало се схванаха, но когато загряха, заработиха отлично, като мускулите на младо момиче. Влажен от желанието, центърът на тялото й направи проникването леко и изключително приятно. С безкрайно удоволствие това тяло си припомни прекрасното чувство да бъде галено отвътре, отново и отново. Насладата, която изпитваше, така отвори сетивата му, че тя успя да усети Божествената светлина. Точно както Анакреонт бе планирал, диамантът, който бе поставил на челото й, работеше съвършено и умножаваше светлината, която Асусена получаваше в момента на оргазма. Безплодната душа на Асусена грейна, подгизна, напъпи от любов. Чак тогава пустинята утоли своята жажда… чак когато получи любов, си върна покоя и чак когато чу отчаяното блъскане на Кукита, която искаше да ползва тоалетната, се върна в действителността. Когато вратата се отвори и се появиха Тео и Асусена, всички погледи се насочиха към тях. Асусена не можеше да скрие своето щастие. Личеше й от километри. Страните й бяха порозовели, а лицето й преливаше от удоволствие. Изглеждаше дори красива! Но разбира се, колкото и добре да беше работило нейното тяло под импулса на желанието, това не й попречи на следващия ден да я болят дори миглите. Въпреки всичко любовният акт постигна целта си. За миг Асусена застана на една честота с Божествената Любов. Това се оказа достатъчно да поиска да поработи върху себе си. Започна да си подсвирква някаква песен и прекоси кораба с подскоци, хваната за ръката на Тео. Щом стигна до своето място, тя седна, изпусна дълга въздишка, сложи си дискмена и се приготви да извърши регресия в състояние на най-съвършеното щастие.

Асусена се сепна и отвори очи. Дишането й бе учестено. Беше излязла от регресията много разстроена. Веднага разбра, че тази жена, която крещеше отчаяно за смъртта на своята рожба, бе не друга, а Ситлали, и че онова дете, което бе живяло само няколко минути, бе не друго, а самата тя в миналия й живот. Силно се развълнува от факта, че тази жена, от която толкова ревнуваше, в минал живот е била нейна майка. Вече не можеше да мисли за нея по същия начин. Нито пък за Родриго. Порази я новината, че Родриго, нейният обожаван Родриго, мъжът, за когото бе готова на всичко, е онзи конкистадор, който хладнокръвно я беше убил. Отне й само миг да свърже образа на Ситлали с образа на индианката, която Родриго бе изнасилил. Ставаше въпрос за една и съща жена! Знаеше това, защото бе гледала снимката от изнасилването хиляди пъти. Познаваше лицето на индианката наизуст. Снимката бе от регресията на Родриго и Асусена я беше запазила от чист мазохизъм. Безброй пъти се беше опивала от страданието да гледа как Родриго обладава друга жена и да вижда похотта в очите му. Сега можеше да погледне снимката от друг ъгъл. За Ситлали сигурно е било ужасно да понесе изнасилване от убиеца на собствения си син. Какво страшно преживяване! Асусена изпита искрена жал към нея.

Тео веднага разбра всичко. Прегърна Асусена и нежно я утеши. Започна да я успокоява с мили думи. Накара я да се отпусне и да влезе отново в състояние Алфа. Внуши й да попита каква е била мисията й в току-що видения живот. Асусена послушно изпълни указанията му. След малко отвърна, че е трябвало да обясни на ацтеките колко е важен Законът на Любовта, защото те го нарушавали и ги грозяла опасност Принципът на съответствието да се задейства срещу тях. Тео я попита дали е успяла да им предаде посланието. Асусена му отвърна отрицателно. Обясни му, че са я убили, преди да успее да го стори. Разказа, че е имала и втори шанс в живота си през 1985 г., но и тогава не й разрешили да говори. Накрая осъзна, че сега също има шанс да каже, каквото трябваше да каже.

В този миг Асусена започна да разбира причината за всичко, което й се беше случило. Осъзна, че съществува логическа връзка между всички събития. Всяко едно бе резултат от предишно такова. Очевидно нямаше нищо несправедливо. Единственото, което още не проумяваше, бе защо точно тя. Защо не бяха избрали някой друг да отправи това толкова важно послание? На този въпрос все още не намираше отговор, но поне си даде сметка за своята мисия и отново си върна ентусиазма да я изпълни. Лошото беше, че сега имаше друга пречка. Не можеше да се върне на Земята, защото, както тя, така и останалите пътници на кораба, бяха издирвани от полицията. В този миг Кукита дойде да й съобщи чудесна новина. Току-що беше чула по радиото, че група интерпланетарни поклонници отивали към Ла Виля^[5], за да отдадат почит на Девата от Гуадалупе. Ако успеели да се промъкнат в тълпата, щяло да бъде невъзможно да ги засекат, като пристигнат на Земята. Асусена страшно се зарадва. Веднага попита останалите и всички дружно решиха да изоставят кораба на Интерпланетарния панаир на най-близката планета, за да се качат на огромния кораб, който превозваше поклонниците.

Асусена е наистина непоправима. Няма значение колко й помагам. Накрая винаги оплесква работата!

Заклех се да спазвам и да карам другите да спазват Закона на Любовта, а ето че съм на път да го престъпя. Вече не мога да раздавам правосъдие. Изневерявам на етиката и, което е по-лошо, чувствам се като пълен лицемер в ролята на Ангел пазител, когато всъщност ми се иска да се разправя с куп кучи синове — като започнем от Исабел и свършим с Нергал, началника на тайната полиция на Ада.

Мислех си, че с помощта на Тео Асусена ще се опомни и ще изпълни своята мисия. Да, ама не! Взе, че се влюби в Тео като хлапачка, и не прави нищо друго, освен да мисли за него. Не, става ми ясно, че всички, с изключение на мен се справят чудесно със своята роля! Тео, нашият Ангел пазител под прикритие, е дори прекалено активен, мръсникът. Даже много му харесва да натиска Асусена по всички ъгли. Прави го под претекст, че така я настройвал на честотата на Божествената любов, но всъщност й настройва нещо друго. А аз стоя като глупак и гледам как Нергал измества Мамон от мястото му на Демон на Исабел, как Мамон спокойно си флиртува с Лилит, понеже разполага с цялото свободно време на света, и как Асусена, изгаряща от романтична любов, планира с Хулито въоръжена революция, за да премахне Исабел. Бог да ни е на помощ!

Невъзможността на Асусена да погледне вътре в себе си я кара да насочва своето внимание към чуждите проблеми, за да се опита да им намери решение. Разбира се! Много по-лесно е да видиш сламката в чуждото око. Ужасът да се зарови дълбоко в собствените си вътрешности, страхът да ги разчопли, да се покрие цялата с мръсотия, я подтикна да търси колективно решение на своя проблем, забравяйки, че колективните решения невинаги действат, защото всеки човек има различна духовна еволюция. Нито една обществена организация няма да намери път, който да бъде добър за всички, защото проблемите, които Асусена, като всяко друго човешко същество, има в своето ежедневие, се дължат на неразбории, които тя не е успяла да реши в миналото. Затова всеки случай е уникален и различен от останалите. Разбира се, че оказват някакво влияние върху социалното поведение на човека, но нещата не се променят, като се промени обществото, а когато всеки сам се промени. Ако това се постигне, обществото автоматично става друго. Всяка вътрешна промяна се отразява във външния свят, понеже каквото е вътре, това е и вън.

Какво трябва да се промени отвътре? Отговорът се крие в миналото. Всеки човек трябва да потърси и да открие кои са проблемите, които не е успял да разреши в минали животи, за да ги преодолее в сегашния. Ако не го направи, ще запази връзки с миналото, които рано или късно ще се превърнат в тежки вериги и ще му попречат да изпълни мисията, която му е отредена. Познанието за миналото е единственият начин да се разкъсат тези окови и всеки да изпълни мисията си — своята уникална, незаменяема и индивидуална мисия. Кой, по дяволите, е казал на Асусена, че като организира размирици, ще реши всичките си проблеми? Една война или революция, въпреки че понякога е необходима и води до някои колективни ползи, може да забави индивидуалната еволюция. Нещо повече, подобно занимание в момента само ще отклони вниманието й от нейната мисия.

Има други причини, които пречат да се изпълни Божествената воля. Най-вредната и най-честата е Егото. Всички обичат да се чувстват значими, ценени, признати, отличени. За да го постигнат, обикновено използват дарбите, които им е дала природата. Похвалите, които получават за начина, по който пишат, пеят, танцуват или управляват някоя страна, ги карат да забравят причината, поради която тези дарби са им били дадени. Защото те са се родили с тях не за да изпъкнат лично, а за да ги впрегнат в служба на Божествената воля.

Дарбата й да ръководи, е най-доброто оръжие, с което Асусена разполага, за да изпълни своята мисия, но по парадоксален начин точно тя може да стане най-големият й враг. Толкова е заслепена от похвалите, с които Хулито засипва организаторските й способности и нейната интелигентност, толкова важна се чувства госпожицата, че взема съвсем самоволно решения, които ще й помогнат да пожъне успех. Успех, който очевидно ще й донесе още похвали, които обаче междувременно ще я отдалечават все повече и повече от нейната мисия.

Защо? Защото, ако триумфира, ще се превърне в политически ръководител. Властта ще й внуши усещане, че е много важна. Усещайки се важна, ще реши, че заслужава всевъзможни почести и признания. Ако не ги получи незабавно, ще се почувства засегната, наранена, подценена и ще реагира с омраза към човека или към хората, които са я лишили от признание. Защо? Защото досега никой, който си е присвоявал властта, не е могъл да реагира по различен начин. Само затова. После какво? Ще опита да се задържи на власт на всяка цена. Чрез интриги, убийства и, накратко казано, омраза. Озлоблението веднага ще покрие аурата й с плътна обвивка с отрицателен полюс. Колкото повече озлобление трупа, толкова по-трудно ще чува моите съвети, защото те пътуват под формата на много фини вибрации енергия, които ще се сблъскват със завесата от похвали, която ще я държи потънала в заблуда. И после? Ами никога повече няма да можем да разменим и дума. Тази обвивка ще стане причина да скъсаме всякакъв вид връзки и тя ще ме пропъди от себе си. Мен, нейния Ангел пазител, в крайна сметка този, с когото трябва да работи и от когото би трябвало да очаква признание — а не от глупавия Хулито! Ужас! Но какво говоря! Обиждам невинен човек. Просто Асусена наистина ме кара да губя разсъдък. Ако не се опомни, май наистина ще полудея. Най-много я упреквам за това, че по нейна вина започвам да губя Лилит. Не мога да го понеса! Знам много добре, че става въпрос за обикновен проблем с моето Его и че най-добре би било да не му обръщам внимание, ако не искам то да възпрепятства изпълнението на мисията ми с Асусена, но какво да правя, не мога да го овладея. Какъв срам! Знам, че представлявам много жалка картинка. Ангел пазител, умиращ от ревност! Би станало добър материал за някой жълт вестник. Най-невероятното е, че съм правил докторат за начина, по който едно изкривено Его може да съсипе любовната връзка. Уверявам ви, че знам теорията наизуст.

Човек с проблеми с Егото ще поиска да има до себе си партньор, когото всички останали да желаят и да оценяват. Най-красивия, най-интелигентния и т.н. Обект, когото само той да притежава, защото, ако всички други го имат, стойността му ще се изгуби. Щом го получи, ще брани ревностно своята собственост, така че никой да не го пипне, никой да не му го вземе, защото, ако го загуби, ще бъде наранено Егото му. Партньорът ще се превърне в собственост, която показва статут и предизвиква възхищение. Никога няма да се запита дали точно той е трябвало да му се падне в този живот според Божествения план. Може би подходящият партньор е минал пред очите му, но той дори не го е забелязал, защото не е имал достатъчно талант и не е натрупал мускулите, красотата или интелигентността, които егоцентрикът е очаквал от него. Неспособността му да вижда в дълбините на човешката душа му е попречила да го познае, но за сметка на това гласът на Егото го е подтикнал да се събере с човек, който не му е подхождал.

Единственият начин да реши тези проблеми е, като се превърне отрицателното Его в положително с помощта на познанието. Когато човек наистина се познава в дълбочина, той научава да обича себе си и вече се оценява по това, което е, а не по човека, който е до него. Тази любов към самите нас ще направи отрицателния полюс на аурата ни положителен и благодарение на Принципа на съответствието ще привлечем точния човек в живота си. Ще престанем да се чувстваме нещастни, когато някой ни отблъсне, защото ще знаем, че привличанията и отблъскванията са свързани със Закона за Кармата, а не със стойността ни на човешки същества. Егото страда, когато някой ни отблъсне, но ако човек го преодолее чрез познание, ще разбере, че отблъскването е било причинено от самите нас, защото сме нарушили Закона на Любовта, и че единственият начин да възстановим равновесието е посредством Любовта.

Виждате ли? Знам го наизуст. Но това не променя факта, че се чувствам адски гадно!

По дяволите! Моят Архангел пазител идва. Само това ми липсваше! Появява се винаги, когато каналът ни за комуникация е смутен и когато страшно съм оплескал нещата. Но какво точно правя зле? Тази, която се изхожда върху метеното, е Асусена, не аз. Или напротив? Може би защото каквото е горе, това е и долу, вече съм се заразил с нейната глупост и чакам тя да се промени, за да се оправи всичко, а всъщност този, който трябва да се промени, съм аз. Мамка му! Ами сега?

Молитвите на хилядите хора, които пътуваха в огромния космически кораб, изпълваха с надежда сърцето на Асусена. Толкова много вяра, съсредоточена в толкова малко пространство, бе силно заразна. Топлината от свещите и ароматът на копал^[6] създаваха усещане за уют, невинност, чистота. Асусена се чувстваше по-млада от всякога. Страните й бяха порозовели. Болките й бяха изчезнали. Съвсем бе забравила за слепотата, за скованите си от артрит ръце, за ишиаса. Връзката с Тео я караше да се чувства напълно сигурна, обичана и желана. Знаеше, че него не го интересуват съсухрената й кожа, побелелите й коси и изкуствените й зъби. И така я обичаше. Няма съмнение, че влюбването се отразява добре на всеки. Животът се променя напълно. Сгушена в обятията на Тео, Асусена се чувстваше най-младата и най-красива жена на земята. Питаше се дали това се случва само с нея, или става обичайно с хората в напреднала възраст. Какво значение имаше, че тялото е старо? Никакво. Вътрешността е същата. Желанията са същите. Щом помисли за своите желания, Асусена се сети за Родриго. Съвсем бе забравила за него! И напълно логично. При толкова целувки не беше лесно да се сети за каквото и да е. Освен това Тео се беше погрижил да я убеди, че Родриго я обича повече от всеки друг на света — единственият проблем бе, че той не си го спомняше. Като всяка жена, която е приела, че нейният любим обича само нея, Асусена можеше да позволи изневярата. Съзнаваше, че Родриго се чувства привлечен от Ситлали само заради мимолетна страст от минали животи и че щом се опомни, ще се върне при нея завинаги. Междувременно си прекарваше чудесно с Тео и не чувстваше вина. Тео имаше много интересно разбиране за верността, което тя също бе започнала да споделя. То гласеше, че един партньор е добър за някого само докато изпълва сърцето му с любов. Но когато тази връзка започне да ражда омраза, неприязън и всякакъв друг вид отрицателно отношение, вместо да подпомага, тя забавя еволюцията на човешкото същество. Душата му потъва в мрак и то престава да вижда пътя, който накрая ще го отведе до сродната му душа, до изгубения Рай.

Асусена определено нямаше нищо против Ситлали и Родриго да се влюбят, защото чрез изневярата той щеше да се върне при нея. В крайна сметка човек прекарва четиринайсет хиляди живота, изневерявайки на изначалния си партньор, но колкото и да е парадоксално, изневярата е единственият начин той да се върне при него. Разбира се, че не става въпрос да изневеряваш просто ей така. Любовта, която кара човек да еволюира, е тази, която се ражда от пълната отдаденост между двама души. Тази, която възниква в един затворен кръг, съдържащ в себе си мъжкото и женското, ин и ян, двата задължителни елемента, за да се появят животът, удоволствието, равновесието. Когато човек е с даден партньор, той трябва да бъде само с този партньор и колкото по-влюбени и отдадени са те един на друг, толкова повече енергия ще циркулира между тях и толкова по-бързо ще еволюират. Но ако някой от участниците реши да разкъса енергийния кръг, за да се свърже с кръга на нов партньор, той задължително ще изгуби голяма част от енергията, която е успял да натрупа с любовната си отдаденост, и в тези случаи изневярата става вредна. Но внимание, това не означава, че ако човек вече има постоянен партньор, той трябва да му бъде верен цял живот. Не, трябва да остане с него само докато любовната енергия циркулира помежду им. Когато любовта изчезне, трябва да потърси нов партньор. Накратко, решението е в изневярата, но в отговорната изневяра. Целта е да бъдем постоянно изпълнени с любовна енергия — така, както се чувстваха Тео и Асусена.

След като беше утешавал Асусена цяла нощ, Тео бе капнал от умора и бе заспал. За разлика от него Асусена кипеше от енергия. Скочи на крака и тръгна да търси Хулито. Двамата крояха план, с който да свалят Исабел от властта. Асусена смяташе, че никога няма да успее да постави върха на Пирамидата на Любовта на мястото му, докато Исабел стои на пътя й. Защо? Просто защото Исабел беше истинска мръсница и само ако я отстранеше, можеше да действа свободно.

Завари Хулито да пресушава бутилка текила в един от ъглите на кораба. Асусена седна до него. Местонахождението му беше идеално — беше седнал на най-отдалеченото, идеално за разговори място. Колкото по-далеч се намираха от всички останали, толкова по-добре. Така можеха да съставят своя план без никой да ги чуе. Е, и не само затова. Всъщност Асусена никога не се беше чувствала удобно сред тълпите. Предпочиташе закътаните пространства. За разлика от Кукита, която бе в стихията си сред хора. Колкото повече хора я заобикаляха, толкова по-уютно се чувстваше. Асусена беше убедена, че това е така, защото мнозинството нееволюирали е еднакво на всички планети. Нямаше значение колко са различни на външен вид — държаха се по сходен начин навсякъде. Тоест говореха на един език. Асусена се възхищаваше на абсолютната непринуденост, с която Кукита се сближаваше с всички. За краткото време, което бяха прекарали на поклонническия кораб, всички вече знаеха целия й живот. Начинът, по който бе преодоляла смъртта на баба си, бе смайващ. Асусена предположи, че може би значение оказваше и фактът, че не беше престанала да я вижда. Не беше имала време да усети нейното отсъствие, защото такова на практика нямаше. Под някаква форма тя бе още жива. С душата на Асусена, но все пак жива. Каквато и да бе причината, беше хубаво, че след всичко станало Кукита още пазеше чувството си за хумор. Кръстосваше от група на група, намесвайки се във всеки разговор. Една от групите спореше дали някой бил стрелял, преди или след като другият нанесъл удар с глава. Кукита помисли, че говорят за смъртта на господин Буш и изтича да чуе клюката, но с разочарование откри, че спорят за финала на интерпланетарния шампионат по футбол между Земята и Юпитер, в който Земята бе загубила. Кукита изказа мнението, че виновен за неуспеха бил треньорът, защото не пуснал в игра Уго Санчес. Трябвало да послушат жена му, която не спряла да вика от трибуната „Вкарайте го, вкарайте го!“ В това време някой я попита дали знае нещо за убийците на господин Буш и Кукита леко се смути. Но за да не събуди подозрение, пое дълбоко дъх и се приготви да отговори. Както обикновено, произнесе изключително прецизна реч. На висок глас обяви пред всички да не се впечатляват от новините, понеже хората, които обвинявали, били просто изкусителни жертви на системата. Всички приеха обяснението съвсем невъзмутимо и сякаш никой не разбра, че Кукита е използвала една дума вместо друга — или ако го бяха забелязали, не им пукаше особено много. Асусена си помисли: „Спор няма. Краставите магарета се надушват.“

Виждайки колко добре е информирана Кукита, останалите я попитаха за мнението й относно посоката, която вземали събитията в Мексико. Било обезпокоително, че насилието се е разразило по такъв начин. Кукита се съгласи с тях и пожела скоро да се разкрие кой зъл ганглий организира всички тези ужасяващи убийства.

— Убийства? Мислехме, че няма други убийства, освен това на господин Буш. Какво, още ли е имало?

Асусена много се притесни. Трябваше някак да затвори устата на Кукита или в противен случай тя щеше да издаде цялата информация и да ги вкара в проблем, от който никога нямаше да успеят да излязат. Затова помоли Хулито да я заведе до мястото, където стоеше Кукита, за да я издърпа за косите, но когато пристигна, се оказа, че вече не е необходимо, защото Кукита ловко бе сменила темата и сега забавляваше своите слушатели, развивайки цяла теория защо Попокатепетъл бил „повърнал“. Каза им, че ако случайно не знаели, вулканът поглъщал енергията и мислите на обитателите на Земята и че напоследък се бил хранил само със страхове и бесове, поради което му приседнало и затова изхвърлил поредица „уригвания“ от сяра, придружени от небезизвестното земетресение. Всички бяха слисани от обяснението и се разтревожиха повече от всякога нещата в Мексико да не се влошат. Никой не искаше да продължават така. Ако Попокатепетъл се активизираше, можеше да се получи верижна реакция между всички вулкани, свързани вътрешно с него, и да последва световна катастрофа, която щеше да засегне не само всички обитатели на Земята, но и всички от Слънчевата система.

 

 

Може би ако Родриго не си беше тръгнал със Ситлали, Асусена нямаше да усеща толкова силно болката, която й причиняваха камъчетата, врязващи се в коленете й. От доста време се придвижваше на колене, пълзейки сред хилядите поклонници, които се опитваха да влязат в Базиликата на Гуадалупе. Продължаваше да се преструва, че е част от групата. Бяха решили да изчакат до края на литургията, за да се отделят от вярващите. Не искаха да будят подозрение. Единствените, които рискуваха да си тръгнат, бяха Родриго и Ситлали. Ситлали, защото искаше да си иде вкъщи, а Родриго, за да я последва. От друга страна, Ситлали не виждаше никаква причина да стои в близост до такава опасна група, защото нито Родриго в тялото на бившия мъж на Кукита, нито тя бяха издирвани от полицията. Тръгнаха си веднага, щом корабът кацна. Асусена се сбогува с тях кратко, симулирайки безразличие, но Тео много добре знаеше, че отвътре е съсипана. Солидарен както винаги, той бе стоял плътно до нея, оказвайки й огромна физическа и духовна подкрепа. Ако не беше той, един господ знае как Асусена щеше да превъзмогне загубата. Можеше да понася безпроблемно изневярата на Родриго, ако той е наблизо. Но не издържаше от мисълта, че е далеч.

С безкрайна нежност Тео се опитваше да замести присъствието на Родриго и да прекара Асусена през най-малко неравния път до Ел Посито. Народът наричаше така един извор, в който от незапомнени времена ацтеките имали обичая да се пречистват, преди да отдадат почит на богинята Тонанцин^[7]. Ритуалът бе продължил да се изпълнява от времето на конкистата чак до наши дни, но сега се правеше в чест на Девата от Гуадалупе. Целта на тази церемония бе да премахне от тялото нечистите мисли, думи и дела, преди човек да влезе в храма. Състоеше се в измиване на лицето, нозете и ръцете. Тео поведе Асусена като най-ловкия водач на света, избягвайки всевъзможни препятствия, докато не я остави чак до самия извор. Тя се наведе, за да гребне вода с ръце и да пречисти лицето си. Тъкмо щеше да я плисне върху себе си, когато Кукита я доближи и й прошепна на ухо:

— Недей да се обръщаш, обаче точно зад нас стои телохранителят, който носи старото ти тяло.

Сърцето на Асусена подскочи. Това означаваше, че вече са ги разкрили!

Кукита, Асусена и Тео светкавично се впуснаха в бяг, следвани по петите от Екс-Асусена.

Беше много трудно да маневрират сред толкова хора, особено за сляпата Асусена. Тео реши да я носи на ръце, след като вече бе настъпила поне шест души, които се придвижваха с пълзене. Малко след като поеха срещу движението, изгубиха от поглед Екс-Асусена, но се сблъскаха с двама полицаи, които ги изгледаха подозрително и тръгнаха подире им. С Асусена на ръце, Тео ускори крачка и поведе Кукита сред тълпата по безброй преки пътища. Лавираше много умело през тях, защото беше прекарал цялото си детство в този квартал. Щом стигна до един ъгъл, дръпна Кукита в някаква разрушена жилищна сграда. Положи Асусена на пода и започна да я целува нежно по челото. Асусена се съвзе. Тео й запуши устата, за да не каже някоя дума, която да ги издаде, тъй като полицаите бяха спрели на входа на сградата. За свое неудоволствие, Кукита също трябваше да замълчи. Единственото, което се чуваше, беше биенето на сърцата им, високоговорителят на един космически кораб, който разгласяваше телевиртуалния дебат между европейския кандидат и американската кандидатка за световен президент… и хлипането на Екс-Асусена. Тео и Кукита се обърнаха и го откриха сгушен в мрака на порутената сграда. Екс-Асусена бе разстроен и ужасѐн. Щом видя, че е разкрит, им направи знак да мълчат. Тео прошепна на Асусена какво става. Тя много се учуди, че телохранителят се крие, точно като тях.

Щом полицията си тръгна, Кукита се нахвърли върху Екс-Асусена.

— Сега ще ни цивриш, нали? Ами като ни се правеше на бияч? Да не си мислил, че полицията никога няма да те разкрие? Я чакай малко, щом са научили, че ти си убил господин Буш и после си сменил телата, значи полицията вече знае, че ние сме невинни! Сега ще видиш как ще те издам!

Кукита понечи да излезе от скривалището, за да извика полицията, но Екс-Асусена я дръпна назад.

— Не, не го прави, полицията още мисли, че вие сте убийците на господин Буш, и ако ви видят тук, ще ви окошарят, уверявам ви… Наистина нямате изгода да ме издавате, аз не се крия от полицията.

— От кого тогава? — попита го Асусена.

— От Исабел Гонсалес…

— Тая не ти ли беше началник? — намеси се Кукита.

— Да, „беше“, обаче ме изгони… Ох, наистина беше ужасно…! И то само защото съм бременен…

Асусена побесня. Телохранителят, бивша балерина, чакаше дете благодарение на това че се беше възползвал от нейното тяло! Мръсница такава! Завист разтърси душата й. Как копнееше да си върне своето тяло! И да изпита радостта от майчинството, което нямаше как да стане, докато се намираше в тялото на бабата на Кукита! Гневът нахлу в главата й и преди Тео да успее да я спре, тя се нахвърли с юмруци отгоре му.

— Помияр нещастен! Как посмя да забремениш едно тяло, което не е твое!

Екс-Асусена прикри корема си. Това бе единственото, което можеше да стори. Дожаля му да отвръща на ударите на тази освирепяла старица.

— Не съм го забременил аз, вече си беше бременно!

Асусена спря да го удря.

— Вече си е било бременно?

— Да.

Кръвта заблъска в главата на Асусена. За миг не само ослепя, но и оглуша. Ако това тяло е било бременно още преди биячът да го вземе, значи бебето, което този мъж чакаше, беше нейно, беше детето, заченато с Родриго по време на вълшебната им първа брачна нощ, единствената, която бяха имали. Асусена се приближи до Екс-Асусена и сграбчи корема й с все сила, сякаш се опитваше да й отнеме това дете, което не й принадлежеше, и да почувства през кожата си и най-малкия знак за движение, за живот… за любов. Сякаш се опитваше да каже на това бебе, че тя е неговата майка, да разрови миналото и да пренесе в настоящето спомена за Родриго по времето, когато я беше обичал, да помоли горещо за прошка това дете, което беше изоставила, без да разбере. Защото, ако знаеше, че е бременна, никога нямаше да си смени тялото. Никога! Какво ли не би дала, за да може да вземе детето си в своята утроба, за да го усети как расте, за да го кърми, за да го види! Но вече беше прекалено късно за всичко. Сега се намираше в тялото на сляпа старица, с пресъхнала гръд и сковани от артрит ръце, която не можеше да му предложи друго, освен любовта си. Прегръдката на Тео, обхванал раменете й, я върна в реалността. Тя зарови глава в гърдите му и безутешно заплака. Риданията й се сляха с тези на Екс-Асусена.

— Вие не разбирате какво означава за мен да задържа това дете… Не ме издавайте, не бъдете гаднярки! Моля ви, помогнете ми, искат да ме убият…

— Но защо? — трепна Асусена, преставайки да плаче, силно разтревожена за бъдещето на своето дете.

— Понеже си бременен? — попита Кукита.

— Не, нищо подобно! Затова само ме изгониха, искат да ме убият, защото Исабел е неблагодарница… Наистина! Представяте ли си да постъпи така с мен, а й бях дясна ръка в продължение на толкова години! Какво ли не съм правил за нея. Отгатвах й мислите. Работих хиляди допълнителни часове. Нямаше задача, която тя да ми възложи и аз да не изпълня на мига… Е, единственото, което нямах сърце да направя, бе да убия нейната дъщеричка…

— Дебелата ли?

— Не, другата, която роди преди нея… Слабичка, прелестно красива… Как си мислите, че щях да я убия, след като така си мечтаех да имам дете! Никога!

— Тогава кой е убил момиченцето? — попита Асусена.

— Никой, аз щях да се радвам да я задържа, но не можех. Тъй като работех прекалено близо до доня Исабел, тя, рано или късно, щеше да разбере и представяте ли си тогава! Просто я заведох в едно сиропиталище…

Думата „сиропиталище“ като леден дъжд прониза тялото на Асусена и заблъска в гръбначния й стълб спомена за студеното място, на което бе прекарала цялото си детство. Хладните тръпки я сближиха с това бедно момиченце, което точно като нея бе израсло без семейство.

— Какъв ужас! Това трябва да е било едно от най-неприятните очарования в живота ти! — възкликна Кукита, блясвайки с неподражаемия си езиков стил.

— Да — отвърна Екс-Асусена, без да разбира много добре какво бе искала да й каже Кукита.

— А защо е заповядала да я убият? — попита Тео, намесвайки се за първи път в този разговор между „жени“.

— Ами защото астралната карта на детенцето сочела, че то можело да я свали от някакъв висок пост, който тя щяла да заеме… Но според мен е било от чиста лошотия… Не знам защо господ й даде деца на тази, след като въобще не ги обичаше. Трябва да видите как се държи с другата си дъщеря, и то само защото е пълничка, горката!

— Ей, ей, ама още не си ни казал защо искат да те убият — обади се Кукита.

— Ами защото, когато ми заяви, че повече не иска да се мяркам наоколо, аз се почувствах много зле, нали разбирате, проклетницата ме изхвърляше! Не можах да се въздържа и почнах да мисля как ми се ще дъртата кифла да се превърне в прокажен плъх и върху нея да падне космически кораб и да я размаже цялата, и в това време влезе един от менталните аналитици, които ни снимаха мислите. Каза й какво излиза на екрана и може да си представите как реагира тя…

— А после защо не те убиха? — попита Кукита, леко разочарована, че са го оставили жив.

— Ами защото моят другар Агапито не посмя. Каза й, че ме е разпаднал, но това не беше вярно. Кри ме в стаята си, докато не пристигнахме на Земята, защото… ами… защото аз му харесвах, и понеже май искаше ние… И после ме остави тук, за да помоля за помощ Девата от Гуадалупе, защото той вече нямало да може да направи нищо за мен, обаче виждате, даже време нямах да я помоля за чудото…

— Чакай, аз имам един въпрос. Как така менталният фотоапарат е заснел истинските ти мисли? — попита го Асусена.

— Както ги снима…

— Не може да бъде. В моето тяло, тоест в твоето тяло има вграден микрокомпютър, който излъчва положителни мисли. Невъзможно е с този компютър да са фотографирали истинските ти мисли…

— Така ли? Ами може тоя компютър, дето ми е в главата, да е отказал… Или да се е побъркал, или и аз не знам какво, обаче Исабел страшно се ядоса…

Асусена си спомни, че докторът й бе споменал, че апаратът му се намира още в изпитателна фаза, и много се зарадва. Това означаваше, че микрокомпютърът в главата на Исабел можеше да й създаде сериозни проблеми по време на дебата, който щеше да се проведе след броени часове. Въпросният дебат имаше за цел да проучи миналите животи на кандидат-президентите, за да се види кой от двамата има по-чисто минало. Всеки един поотделно трябваше да се подложи на регресия под действието на музика. Разбира се, за случая се подбираха мелодии, които биха предизвикали в подсъзнанието пряка връзка с мрачни и зловещи събития. Дано апаратът на доктор Диес откажеше при Исабел точно както бе отказал и при Екс-Асусена! Щеше да лъсне пред очите на целия свят като измамница.

Трябваше да гледат дебата! Не можеха да го пропуснат, но първо трябваше да открият Хулито, когото бяха забравили сред тълпата. Най-сетне го откриха да продава билети за пречистване в Ел Посито. Преди да излезе от жилищната сграда, Асусена се спря на входа, за да предложи на Екс-Асусена да избяга заедно с тях. Екс-Асусена искрено й благодари.

— Не ми благодари. Не го правя от добро сърце, а защото искам да бъда близо до мъжа, който ще роди детето ми.

— Исусе Христе! — ахна Екс-Асусена. Не можеше да повярва, че в тялото на тази дребна старица се намира душата на Асусена.

— Да, аз съм. Вече може да разкараш тая идиотска физиономия. Не успя да ме убиеш, но не съм забравила, че се опита, негоднико.

Тъкмо когато Екс-Асусена се канеше да поднесе на Асусена извинение, че я е убила, чуха бягащи стъпки, които ги накараха да се шмугнат обратно в сенките. Мълчаливо видяха как Родриго и Ситлали се пъхат във входа. Ситлали беше ужасена. Из целия град бяха разлепили плакати с нейната аурография. Беше обвинена заедно с Родриго, или по-скоро с тялото, което Родриго заемаше, че са съинициатори на атентата срещу господин Буш. Щом зърна Асусена, Тео и Кукита, Ситлали се затича към тях, прегърна ги, ужасно развълнувана, и ги помоли за помощ.

— Сега можело, а? Ами когато ние имахме нужда да си солидна с нас? — обвини я Кукита.

Асусена не позволи да започне поредица от взаимни обвинения. С огромна радост приветства с добре дошли Родриго и Ситлали и благослови клеветниците, които ги бяха принудили да се върнат при тях.

 

 

Къщата на Тео приличаше на филиал на Ла Виля. Беше се превърнала в принудително убежище за всички. Асусена, Родриго, Кукита и Хулито не можеха дори да припарят до своя блок, домът на Ситлали беше изравнен със земята, домът на Екс-Асусена, освен че бе под наблюдение, беше и доста пострадал от земетресението — ето защо никой от тях нямаше друг избор, освен да приеме любезната покана на Тео. Той живееше в малък апартамент в Тлателолко. Тлателолко беше неговото „място“ в продължение на няколко прераждания, така че там живееше по-добре отвсякъде.

В момента всички седяха пред телевизора и наблюдаваха дебата между двамата кандидати за световен президент на Планетата. И Тео като Кукита имаше само триизмерен телевизор, но никой не се оплака. Единственото, което ги интересуваше, бе да видят момента, в който Исабел ще стане за смях. Асусена беше много отчаяна, че не вижда. Понеже Тео приготвяше вечеря за всички, Кукита бе натоварена със задачата да й казва на ухо какво се случва — което беше истинско нещастие за Асусена. Кукита не можеше да дъвче дъвка и да ходи едновременно. Никога не беше успявала да изпълнява две действия наведнъж — така че сега ту гледаше телевизия, ту разказваше какво се случва. Оставяше интересните събития да я погълнат и не обелваше и зъб, за да може да се концентрира върху кадрите. Асусена трябваше да я разпитва час по час. Най-лошото бе, че нямаше по-добър избор. Родриго и Ситлали използваха и най-малката възможност, за да се целуват, и нямаха време за никой друг, освен за себе си. Екс-Асусена беше истинско бедствие — разказваше повече от това, което виждаше, и нямаше начин да му затворят устата, щом започнеше да бърбори. Хулито вече беше полупиян и ръсеше само глупости, така че единственият й вариант оставаше Кукита, а това бе отчайващо. Не само защото млъкваше внезапно, но и защото заспиваше на скучните моменти и тогава Асусена не знаеше дали случващото се е прекалено интересно, или пък прекалено досадно. В този момент наистина беше досадно. Последните десет живота на европейския кандидат бяха най-скучните, които някой би могъл да си представи. Кукита беше заспала толкова дълбоко, че дори не хъркаше. Асусена изобщо не обичаше тишината, потапяше я в пълен мрак. Имаше нужда от глас, за да остане свързана с настоящето, иначе слухът й ставаше подвластен на мелодиите, които слушаха кандидат-президентите, и тя започваше да блуждае. Изгубваше се в тъмнината, на която бе осъдена, и пътуваше към миналите си животи. В това нямаше нищо лошо, но не това целеше. Жадуваше да бъде първата, която ще узнае дали компютърът на Исабел ще се издъни, или не. Щом дойде редът на Исабел, в стаята настъпи тишина. Всички стискаха палци, молейки се апаратът да се развали. Първите три живота минаха без проблем. Бъркотията започна, когато стигнаха до живота й като Майка Тереза. В началото всичко вървеше много добре. Картините от живота й на „светица“ започнаха да излизат на екрана кристално ясно. Видя се как носи недохранено дете в Етиопия, как раздава храна на прокажени, но не щеш ли, микрокомпютърът най-сетне отказа!

Родриго изкрещя:

— Това е собствената ми регресия! Тази жена бях аз!

Асусена го чу и се стресна. Рязко се върна от мястото, на което бродеше. Мълчанието, не само на Кукита, но и на всички останали, я бе оставило в плен на музиката и тя бе получила регресия. Не беше стигнала много далеч. Само до момента на своето раждане в настоящия живот. Откри, че раждането е било мъчително. Пъпната връв се беше увила три пъти около врата й. Три пъти! Бе се родила на практика мъртва. Лекарите я бяха съживили, но тя за малко да успее да се самоубие. Причината да иска да го направи бе, че знаеше, че майка й ще бъде не друга, а самата Исабел Гонсалес. Сега разбираше, по дяволите! Тя беше дъщерята, която Исабел бе наредила да убият като малка! И още по-лошо, Екс-Асусена, телохранителят, когото не можеше да понася, защото я беше убил и й беше отнел тялото, беше човекът, който й бе спасил живота, докато е била дете. Разбира се, ако тя, от една страна, му дължеше живота, то, от друга, му дължеше смъртта — така че в момента бяха квит.

Крясъците на Родриго отново я сепнаха.

— Асусена! Чу ли ме? Този живот на Исабел е същият живот, който аз видях!

Асусена беше толкова смаяна от откритието, което току-що бе направила, че й отне известно време да разбере това, което Родриго, подкрепян от нахалната Кукита, се опитваше да й каже — че Исабел е ужасяваща убийца, че е набивала на кол, че е премахнала девера на Родриго в друг живот, че сега най-после всичко ще се изясни, че е станала за срам пред всички обитатели на планетата, че си го е заслужила, задето е мръсница, че със сигурност ще я убият, понеже е измамила всички с микрокомпютъра, инсталиран в главата й, че скоро всички ще бъдат вън от подозрение и т.н., и т.н. Тези празни мечти се изпариха, когато Тео въдвори тишина и помоли всички да насочат своето внимание към онова, което ставаше. Картината на телевизора беше черна. Обяснението, което дадоха на зрителите, бе, че се е сринала предавателната система. Абел Саблудовски четеше специално съобщение, изпратено от Генералната прокуратура на Планетата, в което се даваше по-подробна информация. В крайна сметка се опитваха да убедят населението, че кадрите, които бяха видели, не съществуват, че са били причинени от саботаж на телевиртуалната станция с единствената цел да злепоставят Исабел.

— Не е възможно! — възнегодуваха всички. — Нали много добре видяхме.

Асусена се отчая. Трябваше да докажат, че Исабел лъже. Това беше единственият начин да я разгромят. Хулито бързо обяви залози дали ще успеят, или не. Песимистите клоняха към провал, но не и Асусена. Тя не можеше да се примири. Беше готова да понесе всички последствия, за да победи, дори с цената на въоръжена битка. Но не беше толкова просто. Никой на Земята не разполагаше с оръжие. Тя и Хулито бяха начертали план да организират истински размирици, но имаха нужда от пари, контакти и космически кораб, за да пренесат оръжието, а нямаха нито едното, нито другото. Най-лесното за момента бе да представят доказателства, че кадрите, които целият свят бе видял, са автентични. Трябваше да ги намерят, но къде? Как й трябваше кибернетичната спиритическа дъска! Беше се наложило да я оставят в космическия кораб на Хулито, а космическият кораб на Хулито се намираше на една страшно отдалечена от Земята планета. Сега и да се вайкат, нямаше полза! Не бяха имали избор. Най-лошото беше, че по време на бягството бяха офейкали толкова бързо, че снимките от регресията на Родриго, компактдиска, дискмена, на който го слушаше, и африканската теменужка със снимките, свързани с убийството на доктор Диес, бяха останали в нейния апартамент. Немислимо беше да ги вземат!

Асусена не знаеше откъде да започне. Потърси Тео и го прегърна. Имаше нужда да й вдъхне покой. Беше така изтощена от мисли, че опразни своето съзнание и щом го направи, диамантът, поставен на челото й, насочи Божествена светлина към душата й. За миг Асусена получи невероятно просветление. Спомни си, че по време на регресията, която бе провела с Родриго в космическия кораб, той бе споменал, че Ситлали, индианката, която бе изнасилил през 1527 година, е изнасилила него през 1890. Следователно Ситлали беше деверът, който бе обезчестил Родриго, докато той е бил брат на Исабел. Ако можеха да я подложат на регресия, щеше да се види как Исабел я е убила. Как я беше яд, че не разполага с подходящата музика! Опита да се утеши с мисълта, че дори да успееше да я подложи на регресия и да се сдобие с нови снимки, те нямаше да й помогнат много, тъй като никой от тях не можеше да отиде в полицията, докато ги издирваха като предполагаеми престъпници. Трябваше да намерят нови доказателства от друго място. Внезапно Ситлали си спомни, че още пази лъжицата, която толкова интересуваше Асусена. Асусена много се зарадва, но щом се сети, че вече не разполагат с кибернетичната спиритическа дъска, помръкна. Би било страхотно да получат анализ от лъжицата. Асусена си спомняше отлично, че на една от снимките от регресията на Родриго в лъжицата се отразяваше лицето на изнасилвача и на човека, който го бе приближил, за да го убие в гръб — сиреч лицето на Исабел, когато е била мъж. Ето това щеше да е добро доказателство срещу кандидатката! Как я беше яд, че няма начин да се сдобие със снимката! Кукита предложи да се опитат да направят регресия на лъжицата. Останалите й се подиграха, но Асусена намери доста смисъл в нейната идея. Всички предмети вибрират и са чувствителни към музика с огромното предимство, че нямат емоционалните блокажи, които имат хората. Единственото неудобство бе, че не разполагаха с музика, за да я накарат да вибрира, нито с ментален фотоапарат, за да запишат спомените й. Кукита предложи да изпее акапелно един чудесен дансон. Тео измъкна от килера поочукан ментален фотоапарат, който криеше там, и всички заедно отправиха молитви експериментът да проработи. Родриго държа през цялото време лъжицата в ръка, за да активизира спомените от живота, който ги интересуваше. А Кукита, абсолютно невъзмутимо, запя с цяло гърло дансона „За негова милост“.

Кукита отнесе оглушителни аплодисменти, които страхотно погъделичкаха егото й. Гласът й, с по-мощно тонизиращо въздействие дори от амоняк, успя да измъкне от лъжицата и последния спомен от сцената с изнасилването. Всички бяха щастливи. Образите бяха много ясни. Въпреки това отражението беше много малко. Наложи се Тео да отиде до своя компютър, за да направи увеличение. По този начин получи ясно изображение на лицето на Исабел (мъж) в момента, в който убиваше брат си, тоест Ситлали (мъж). Но в никакъв случай не можеше да се каже, че вече са решили проблема си. Тази улика служеше, за да докаже на самите тях, че са на прав път в своите догадки, но един добър адвокат би я отхвърлил за секунди като доказателство за престъпния характер на Исабел. Защитата можеше да пледира, че образът от лъжицата е бил манипулиран. Което беше жалко, защото снимката беше много добра.

Асусена беше отчаяна, че не може да анализира снимката лично. Единственият начин да я пресъздаде в своето съзнание, бе разказът, който Родрито й предаваше. Докато си я представяше, Асусена почувства, че е на път да открие изгубена следа. Внезапно извика — беше я открила. Според онова, което чуваше, в отражението на лъжицата на преден план се появявало лицето на Ситлали (мъж), на втори план това на Исабел (мъж), а на трети, горната част на някакъв витраж. Пулсът й се ускори за секунди. Описанието на витража съвпадаше напълно с цветното стъкло, което бе видяла да се срутва върху нея в живота й през 1985 г. Пред очите й изникна земетресението с предишната страшна сила. За хилядни от секундата отново видя как Родриго я взема на ръце, видя как таванът се стоварва отгоре им, отново усети объркването, болката, тишината, прахта, кръвта, пръстта, обувките, крачещи към мястото, където лежеше, ръцете, повдигащи камъка, който накрая щеше да пръсне главата й… и секунда преди удара съзря омразата, изкривила лицето на Исабел. Спомни си, че точно в този миг бе обърнала глава в опит да избегне камъка, и съзнанието й внезапно престана да работи. Замрази спомените й в един-единствен образ. Преди да умрат, очите й бяха успели да зърнат Пирамидата на Любовта, затрупана под руините на нейната къща. Беше сигурна. В съзнанието си бе запечатала сцената, в която Родриго бе изнасилил Ситлали. Мисловните й мастурбации я бяха връщали безброй пъти към нея, а и тя помнеше, че Родриго бе споменал, че изнасилването на Ситлали е станало върху Пирамидата на Любовта. Това бе същата пирамида, която тя бе видяла под своята къща, преди да умре. Сега оставаше само да разучи къде се намира тази къща, за да намери местоположението на пирамидата. След като не можеше да си върне докрай своята сродна душа, можеше поне да изпълни мисията си в живота.

Помоли Тео за помощ и той бързо пристъпи към действие. С помощта на махало и карта за броени минути откри точното място, на което се намираше въпросната къща. Екс-Асусена нададе сподавен вик. Мястото, което сочеше махалото, бе точно адресът на Исабел! Това усложняваше всичко. Екс-Асусена потвърди, че в двора на къщата действително имало пирамида, която напирала да излезе навън. Асусена заяви, че сега наистина са загазили, понеже къщата на Исабел бе непробиваема крепост, до която никой от тях нямаше достъп. Екс-Асусена я успокои. Имало начин да проникнат в крепостта и той бил чрез Кармела, сестра й дебеланката. Кармела много обичала Екс-Асусена. Той бил единственият човек, който я дарил с обич, когато била малка, който бдял над нея, докато била болна, който пишел училищните й домашни с нея, който й носел цветя за рождените дни, който я водел на разходка в неделя, който й казвал, че е красива, и който винаги я целувал за лека нощ. Заради това бил повече от сигурен, че ако я помоли за помощ, тя нямало да му откаже, понеже му била като осиновена дъщеря.

— Нещо повече, тя няма да има нищо против да използваме помощта й, за да унищожим майка й, защото всъщност никога не я е обичала. Омразата помежду им винаги е била взаимна — заключи той.

Тео отбеляза, че всички революции са се зародили благодарение на озлоблението, което оставя този вид връзки. В един определен момент всички отритнати, забравени и засегнати се обединяват срещу силния. Лошото е, че когато побеждават и правителството се сменя, засегнатите искат единствено да си отмъстят и започват да постъпват досущ като хората, които са ги предшествали, докато друга група недоволни не ги свали от властта. За нещастие така стоят нещата. Хората виждат ясно неправдата само когато са потискани, но щом се доберат до властта, започват да я използват без милост срещу целия свят, само и само да не ги свалят от трона. Много е трудно да издържиш изпитанието на властта. Повечето хора се превръщат в истински зверове, забравят всичко, което са научили, докато са били част от народа, и извършват всевъзможни безчинства. Спасението за човечеството ще дойде тогава, когато тези, които вземат властта, го направят в съответствие със Закона за Любовта. Асусена не се съмняваше, че това би се случило в деня, когато Пирамидата на Любовта започне да функционира нормално. Всички се съгласиха с нея и започнаха да мислят план, за да се свържат с дебелата Кармела.

Беше наистина жалко, че в този момент, когато бяха на път да решат проблема, когато вече имаха цялата информация в ръцете си, полицията дойде да ги арестува.

Процесът срещу Исабел беше изумително незачитане на Закона за Любовта. Анакреонт съветваше Асусена. Мамон — Исабел. Нергал, началникът на тайната полиция на Ада — защитата. Свети Архангел Михаил — прокурора. Демоните и Херувимите отговаряха наравно за съдебните заседатели. Мамон се молеше. Анакреонт проклинаше. И всеки гледаше да смачка другия на всяка цена. Битката беше кървава. Само най-силният щеше да оцелее. Но беше невъзможно да се направи прогноза. Още в началото на сблъсъка бе станало ясно, че двата лагера имат еднакви шансове да спечелят победа.

Исабел се бе подготвила блестящо. Понеже знаеше, че трябва да воюва чисто — тоест без помощта на микрокомпютър, се бе обучила при Черен Гуру. Бе взела под внимание, че по-голямата част от съдебните заседатели ще бъде съставена от медиуми и че ще бъде наложително да контролира, както поиска, образите, които съзнанието й излъчва, за да успее да ги убеди в своята невинност. След месеци на усилени тренировки Исабел вече бе способна да прикрива истинските си мисли и да проектира с огромна сила образите, които й беше изгодно другите да наблюдават. Много сполучливо бе попречила на медиумите да проникнат в съзнанието й. Беше ги объркала неимоверно. Не й вярваха, но не намираха и подправени данни в показанията й. И така, Исабел раздаваше удари под кръста пред очите на всички, без никой да усети.

 

 

Първи рунд

Десен прав!

Първият, който щеше да даде показания от страна на защитата, бе Рикардо Родригес, мъжът на Кукита. Глупакът се бе оставил да го подкупят, за да се признае за виновен за убийството на господин Буш. Исабел му бе обещала, че щом спечели делото и вземе властта, ще го измъкне от затвора. Рикардо Родригес приемаше това за факт и беше убеден, че до края на дните си ще живее като цар. Само дето не знаеше, че Исабел не държи на честната си дума и че няма никакво намерение да му помага. Рикардо сам си бе сложил въжето на шията. Междувременно бе повлякъл към дъното и Кукита, Асусена, Родриго, Ситлали, Тео и Хулито, обвинявайки ги, че са негови съучастници.

 

 

Втори рунд

Кроше в черния дроб!

Прокурорът бе отвърнал на получения удар с показанията на Екс-Асусена. Екс-Асусена бе обяснил подробно какво е било неговото участие в престъпленията с господин Буш, Асусена и доктор Диес. Разказа за начина, по който ги бе умъртвил, и обвини Исабел, че е моралният подбудител на тези убийства. Показанията му бяха успели да трогнат заседателите не само заради искреността на неговите думи, но и заради деветмесечния му корем, който му придаваше ангелски вид.

 

 

Трети рунд

Удар под кръста!

За да неутрализира положителния ефект от явяването на Екс-Асусена, защитата бе призовала да свидетелства Агапито. Агапито каза, че Екс-Асусена действително е участвал заедно с него във всички убийства, но че го е направил по негова заповед, а не по заповед на Исабел. Обяви се за морален подбудител на престъпленията и освободи Исабел от всякаква отговорност. Заяви, че сам е планирал убийствата. Не успя да обясни своята мотивация да извърши подобен акт — единственото, което на няколко пъти подчерта, бе, че е действал самостоятелно. С тези показания Исабел завоюва голяма победа.

 

 

Четвърти рунд

Ляв прав!

След това прокурорът призова Кукита да даде показания, но адвокатът на защитата категорично отказа да я приеме като свидетел. Миналото й на кинокритик я превръщало в свидетел с крайно съмнителна репутация. Не поради факта че била критик, а защото упражнявала професията си, водена единствено от завист. Под перото й били излезли безброй злонамерени статии. Била се месила безцеремонно в личния живот на всичко живо. В случаите, в които хвалила някого, го правила в резултат на шуробаджанащина, а не в резултат на критичен и обективен анализ. Освен това в досието й не фигурирало как е изкупила тези карми. Кукита не спря да повтаря, че ги е изкупила, живеейки със своя съпруг, който е страшен негодник, но адвокатът на защитата противопостави на това твърдение серия от аргументи в полза на Рикардо Родригес, в които бе посочено, че той е светец и че тази, която винаги е правила живота му черен, е Кукита. Кукита побесня, но не можа да направи нищо. Най-много я хвана яд, че е пропуснала шанса да се изяви пред камерите на виртуалната телевизия. Цял живот се беше подготвяла, в случай че някой ден се наложи да стане свидетел на престъпление. Когато посещаваше пазара, се стремеше да запамети чертите на този или онзи търговец, сякаш по-късно щеше да му прави устно описание. Или пък се стараеше да запомни всички подробности от посещението. Колко хора има на сергията със зеленчуци. Колко портокала е купила нейната съседка. С какви пари е платила. Дали се е карала с продавачката за цената. Дали продавачката я е заплашвала с нож. И не само това. Извратеното й подсъзнание я бе накарало да се замисли и за минималната възможност да се превърне в жертва, вместо в свидетел, така че беше готова и за този случай. Никога не излизаше от къщи със скъсано бельо или чорапи. Ужасяваше се от мисълта да отиде в Бърза помощ и лекарите, след като я съблекат, да си дадат сметка за нейната немарливост. Цял живот подготовка за нищо!

 

 

Пети рунд

Силно кроше в черния дроб!

С оглед на претърпения неуспех, прокурорът призова на скамейката Ситлали. Показанията й можеха да нанесат големи щети. По време на своята присъда в Затвора за реадаптация, тя бе имала повече от достатъчно време да работи върху миналите си животи. Сега отлично знаеше кои са причините, които я бяха държали свързана с Исабел. Започна своите показания, разказвайки живота си през 1527 година. В този живот Ситлали убила сина на Исабел. Исабел умряла, изпълнена с омраза срещу нея. В следващия им живот заедно тя и Исабел били братя. Ситлали изнасилила съпругата на своя брат, а в отговор Исабел я убила. Тогава Законът на Любовта се опитал да уравновеси връзката помежду им, карайки ги да се преродят в майка и дъщеря, за да види дали кръвните връзки ще преодолеят омразата, която Ситлали изпитвала към Исабел. Това изобщо не помогнало. Исабел така и не обикнала дъщеря си. Като малка все някак я понасяла, но щом достигнала юношество, започнала да я възприема като явен враг. Исабел била разведена. След години се запознала с Родриго и се влюбила в него. Двамата се оженили, когато Ситлали била дете. Когато Ситлали започнала да се превръща в госпожица, Родриго започнал да гледа на нея с други очи, за ужас на Исабел. Докато един ден не се случило онова, от което Исабел толкова се страхувала. Родриго и Ситлали избягали от къщи и станали любовници. Исабел открила, че живеят в една полуразрушена къща в центъра на града. Ситлали била бременна и се наслаждавала пълноценно на любовта си. Исабел била бясна. Ревността я подлудявала. В деня на земетресението от 1985 година изтичала в къщата на любовниците — не за да види дали дъщеря й е жива, а защото искала да се увери дали Родриго е оцелял след земетресението. Двамата били загинали, но под отломките Исабел открила жива Асусена, която в този живот била нейна внучка. Заслепена от омраза, Исабел разбила с камък главата на момиченцето, което издъхнало на мига.

 

 

Шести рунд

Безмилостен удар под кръста!

Този разказ бе навредил значително на Исабел, но както винаги, когато изглеждаше, че вече са я сразили, адвокатът на защитата преобръщаше напълно нещата и променяше всичко в нейна полза. Първо, поиска от Ситлали да предостави доказателствата, които има, за да подкрепи своите показания. Ситлали нямаше такива. Много години преди това Исабел я бе открила и възползвайки се от един момент, в който тя лежеше в болница, бе програмирала съзнанието й, така че никога да не успее да си спомни животите, в които е била свидетел на престъпленията, извършени от Исабел. Кой знае с какви методи си бяха послужили в Затвора за реадаптация, за да й осигурят достъп до тези животи, но едно бе тя да може да влезе, а съвсем различно да извади информацията на бял свят. Съзнанието й бе неспособно да проектира образите, които виждаше. Единствената, която знаеше паролата, за да анулира програмирането, бе Исабел, но тя не беше толкова глупава да я каже. Така че показанията на Ситлали не доведоха до абсолютно нищо.

От друга страна, адвокатът на защитата настоя, че през 1985 година Исабел не е била Исабел, а Майка Тереза. Припомни на съдебните заседатели, че Исабел е бивша „светица“, която е достигнала много висока степен на еволюция и не лъже. Накара ги да я погледнат в очите и да се уверят сами, че е невинна за престъпленията, които й се приписваха.

Исабел издържа проницателния поглед на медиумите много уверено. Заседателите не откриха в очите й нито следа от лъжа. Всичко се нареждаше точно както го бе планирала. Бе сигурна, че никой няма да успее да докаже нищо срещу нея. Веднага след дебата бе извадила микрокомпютъра, инсталиран в главата й, и сега не съществуваше никакво доказателство, че той някога е бил там. Бе наредила да взривят къщата й, за да премахне възможността да анализират нейните стени. Те биха били ключови свидетели. За щастие вече нямаше нито следа от тях. Единственото, което донякъде бе излязло извън нейния контрол, бе експлозията. Тя бе изкарала на повърхността пирамидата, която се намираше в двора на къщата. Но до по-сериозни последствия не се бе стигнало. Преди полицията да пристигне, за да разследва предполагаемия атентат, Исабел бе успяла да намери сред отломките върха на Пирамидата на Любовта. Този камък бе единственото, което я притесняваше. Беше го хвърлила на дъното на Ел Посито в Ла Виля. Бе напълно сигурна, че там никой няма да успее да го види. Докато Пирамидата на Любовта не действаше, хората щяха да концентрират своята любов върху себе си и нямаше да могат да видят в отражението на водата друго, освен собствения си образ. Това бе най-доброто място, на което да го скрие. Там никога нямаше да го намерят, следователно никога нямаше да могат да докажат нейната вина. Можеше да бъде спокойна. Този камък от розов кварц, с който тя бе умъртвила Асусена през живота от 1985 година, не можеше да плава.

След това Кармела се яви да даде показания като свидетел на защитата. Кармела бе наистина неузнаваема. Осемте месеца, които бяха изминали от началото на процеса срещу майка й, я бяха преобразили напълно.

Главната причина бе, че Кармела се беше свързала със сестра си, и това й бе дало различен поглед към света. Срещата помежду им се бе оказала изключително ползотворна. Толкова се бяха обикнали, че Кармела, от чисто удоволствие да се усеща приемана и ценена, бе отслабнала двеста и четиридесет килограма. Първата среща между двете се бе осъществила в залата за посещения на Затвора за реадаптация „Хосе Лопес Гидо“^[8]. Асусена бе осъдена на седем месеца лишаване от свобода. В крайна сметка те се бяха оказали най-приятните седем месеца в целия й живот, тъй като първото нещо, което правеха с хората, които постъпваха в затвора, бе да ги подложат на изследване, което да определи колко отрицание и неприязън са натрупали в себе си. Въз основа на това се изработваше план, който да преодолее липсата на любов, защото съзнаваха, че тя стои в основата на престъпността, обвинението, агресията, озлоблението. Човек не изтърпяваше, а се наслаждаваше на присъдата. Тя беше истинско удоволствие. Колкото повече неприязън, толкова повече ласки. Престъпниците се интегрираха обратно в обществото чрез грижи и любов. Ако по време на изследването се откриеше, че даден престъпник не страда от липса на любов, а е бил под въздействието на някой зъл дух, тогава го изпращаха в затвора „Негро Дурасо“^[9], специализиран в екзорсизъм, докато не се освободеше от лошата си компания.

Така бе станало и с Хулито. Бяха го пратили в затвора „Негро Дурасо“ под претекст, че е обладан от демон и че в дома му са открили огромен арсенал от експлозиви. Нищо подобно. Ставаше въпрос за няколко ракети и фойерверки, които използваше в своите спектакли на Интерпланетарния Панаир, но нямаше как да убедят властта в невинността му. Асусена, Родриго, Кукита, Екс-Асусена, Ситлали и Тео ги бяха вкарали в затвора „Хосе Лопес Гидо“, но в крайна сметка всички си бяха прекарали чудесно. Двете институции разполагаха с първокласни астроаналитици. Родриго дори бе започнал да си връща паметта. Близостта на Ситлали му влияеше много благотворно. Бяха ги настанили в обща спалня. Там, сред непрестанните оргазми, миналото му бе започнало да изплува. Разбира се, не беше успял да си възстанови паметта от животите, през които бе станал свидетел на убийствата на Исабел. На астроаналитиците им липсваше паролата. Без нея нямаха достъп до подсъзнанието. Родриго много добре знаеше, че Исабел я знае. Но как да й я измъкне? Победата над Исабел изглеждаше напълно невъзможно начинание. Тя командваше парада.

 

 

Седми рунд

Яка тупалка!

Исабел знаеше, че е спечелила битката, и съвсем спокойно чакаше показанията на Кармела. „Слава богу, че отслабна!“ — помисли си тя. Вече не се срамуваше от нея. Стройната Кармела беше много красива. Предизвикваше погледи на възхищение. Исабел много се гордееше с нея и дори започваше да я обиква.

— Как е вашето име?

— Кармела Гонсалес.

— Каква е роднинската ви връзка с обвиняемата?

— Аз съм нейна дъщеря.

— Колко години сте живели с майка си?

— Осемнадесет.

— През това време имало ли е случай, в който сте я виждали да лъже?

— Да.

Шушукане обиколи залата. Исабел стисна устни. Адвокатът на защитата напълно се обърка. Това не беше в неговите планове.

— Кога е станало това?

— Много пъти.

— Бихте ли могла да бъдете по-конкретна и да ни дадете пример?

— Да, разбира се. Каза ми, че съм единствено дете.

— А това не е ли вярно?

— Не. Имам сестра.

Адвокатът на защитата потърси с поглед Исабел. Той нямаше никаква представа за тази информация и тя изобщо не му харесваше. Можеше да се окаже много опасна. Исабел бе зяпнала от изненада. Не можеше да си представи откъде Кармела се е сдобила с тази информация.

— Откъде знаете?

— Съобщи ми го Росалио Чавес.

— Телохранителят, който майка ви неотдавна е уволнила?

— Да, същият.

— И вие вярвате на информация, предоставена ви от човек, който очевидно е недоволен, че наскоро са го уволнили?

— Възразявам! — обади се прокурорът.

— Приема се — отвърна съдията.

Кармела вече нямаше защо да отговаря на въпроса. Адвокатът на защитата обърса лице. Не знаеше как да излезе от кашата, в която се намираше.

— А вие смятате ли господин Росалио Чавес за човек, на когото може да се вярва?

— Не само това, смятам го за истинската си майка.

Вълна от коментари заля цялата зала. Екс-Асусена се разплака от вълнение. Никога не беше очаквал подобно публично признание за държанието си като приемна майка. Лицето на Исабел се изкривяваше с всяка изминала минута. „Гадна дебелана, ще ми платиш за това!“, помисли си тя. Исабел направи знак на своя адвокат и той изтича да се консултира с нея. Исабел му прошепна нещо на ухо и адвокатът се върна към разпита подготвен с много добър въпрос.

— Вярно ли е, че цял живот сте страдали от затлъстяване?

— Да, вярно е.

— А вярно ли е, че този проблем ви е причинявал много търкания и сблъсъци с вашата майка?

— Да, вярно е.

— А не е ли вярно също така, че ужасно сте завиждали на майка си, защото тя е можела да яде всичко, без да пълнее?

— Така е.

— А вярно ли е, че затова сте решили да й отмъстите, като сте дошли тук да свидетелствате срещу нея, без да може да докажете своите думи?

— Възразявам! — извика прокурорът.

— Приема се — отвърна съдията.

Кармела знаеше, че няма защо да отговаря на въпроса, но искаше да го направи.

— Господин съдия, бих искала да отговоря. Може ли да го направя?

— Заповядайте.

— Онова, което ме накара да дойда да свидетелствам, е желанието ми да има правосъдие. Аз няма за какво да завиждам на майка си, понеже, както сами може да видите, съм по-слаба от нея — Кармела измъкна от чантата си парче цветно стъкло и го подаде на съдията. — Позволете ми да ви предам това парче от витраж като доказателство за моите думи. Ако го анализирате, ще видите, че не лъжа.

Кармела беше постъпила много умно. Първо, защото бе взела парчето цветен витраж по молба на Екс-Асусена, преди Исабел да взриви къщата, и второ, защото го бе предоставила като доказателство, че Исабел я е излъгала относно съществуването на сестра й. Защото, за да могат да получат картина от събитията, на които витражът е присъствал, трябваше да анализират цялата му история. От момента на неговата изработка до настоящето. Разбира се, по време на анализа на бял свят излязоха едно по едно престъпленията на Исабел. Първото бе случката от 1890 година. От високото витражът бе станал свидетел на появата на Исабел (мъж) в стаята, където Ситлали (мъж) изнасилваше Родриго (жена), и бе видял много добре как Исабел забива ножа в гърба й. Тези картини съвпадаха изцяло с кадрите, които целият свят бе видял в деня на дебата. Единствената разлика бе, че бяха разказани от друга гледна точка. По-нататък се появиха образите от престъплението с Асусена, станало през 1985 г. Кадрите бяха размазани, понеже витражът, както и цялата къща, се люлееше насам-натам заради земетресението. От високото той бе запечатал момента, в който Родриго влиза в спалнята и взема дъщеря си на ръце. Преди да стигне до вратата, върху Родриго се сгромолясва една греда и го убива. После се виждаше само прах и тъмнина. Внезапно Исабел влиза в помещението и намира сред отломките мъртвите Родриго и Ситлали. Плачът издава присъствието на момиченцето. Исабел го приближава и вижда, че е още живо. Тогава взима в ръце един камък от розов кварц и го стоварва зверски върху неговата главичка. С омраза. Без милост. Снимката показваше напълно ясно невъзмутимото лице на Исабел, само няколко години по-млада в сравнение със сегашния живот, в момента на удара. Исабел несъмнено беше същата онази жена, която бе убила това момиченце!

Накрая се появиха снимките на Исабел през 2180 година, с бебе на ръце. В стаята я чакаше Екс-Асусена, все още в тялото на Росалио Чавес. Исабел му подава малката и му нарежда да я разпадне за сто години. Росалио поема детето на ръце и излиза от стаята.

 

 

Осми рунд

Нокаут!

С Исабел беше свършено. Защитата бе останала без аргументи. Прокурорът помоли съдията за разрешение да разпита Асусена Мартинес. Обясни, че Асусена е онова момиченце, което Исабел е заповядала да премахнат, но което за щастие не е било убито. Тя беше жива и готова да даде показания. Съдията му разреши. Асусена прекоси залата с твърда крачка. По пътя срещна Кармела и двете си размениха топла прегръдка.

Исабел усети, че силите я напускат. Дъщеря й беше жива! Не бе успяла да надвие съдбата. Челюстите й тракаха като кастанети. Усещаше, че нещастието чука на вратата й и страхът я вцепени. Вече нищо не разбираше. Не искаше да гледа какво се случва. Но любопитството я накара да се обърне, за да види за първи път Асусена. Не можеше да приеме, че тази старица, която току-що бе влязла, е нейната дъщеря. Какво ставаше?

Асусена седна на свидетелската скамейка и се приготви да даде показания. Прокурорът започна разпита.

— Как е вашето име?

— Асусена Мартинес.

— С какво се занимавате?

— Астроаналитик съм.

— Това значи, че сте в постоянен контакт с предишните животи на други хора, така ли е?

— Да.

— Някога имали ли сте желание да изпитате някои от преживяванията на своите пациенти?

— Възразявам! — намеси се адвокатът на защитата.

— Отхвърля се — отвърна съдията.

— Да.

— Бихте ли ни казали кога?

— Да. Когато виждах пациенти, които бяха живели щастливо със своите майки.

— Защо?

— Защото майка ми ме е изоставила, когато съм била малка. Никога не съм я виждала.

— А ако я бяхте видели, щяхте ли да я упрекнете, че ви е изоставила?

— Преди да вляза в Затвора за реадаптация, да.

— С какво престоят ви в затвора промени начина ви на мислене?

— С това, че вече простих на майка си не само че ме е изоставила, но и че два пъти е заповядала да ме убият.

Асусена потърси с поглед Исабел. Слепите й очи бяха мъртви, но въпреки това блестяха както никога. Исабел потрепера, когато усети тяхната тежест. Асусена казваше истината. Тя не я мразеше. Никой никога не я беше гледал така. Всички около нея я гледаха с боязън, с уважение, с подозрение, но не и с любов. Исабел не издържа повече и избухна в плач. Дните й на злодейка бяха приключили.

 

 

— Отсега нататък се задължавам да спазвам и да съблюдавам за спазването на Закона на Любовта — Исабел, въпреки своето нежелание, трябваше да произнесе тези думи, с които процесът срещу нея приключи. Бяха я направили консул на Корма като част от нейното наказание. От днес нататък единствената й мисия щеше да бъде да учи местните да опознават Закона на Любовта.

Думите й имаха най-голям ефект върху Ситлали и Родриго. Паролата, която отключи паметта им, бе именно думата „любов“, произнесена от Исабел. Щом я чу, Родриго се почувства като Ной в деня, в който потопът е свършил. Натискът, който чувстваше върху своето съзнание, изчезна. Постоянната му нужда да слага неща по местата им, се изпари. Той изпусна дълбока въздишка, след която го обзе съвършен покой. Очите му срещнаха тези на Асусена и настана светлина. Веднага позна в нея сродната си душа. Изживяха повторно своята първа среща, с тази разлика, че сега имаха публика. Когато престанаха да чуват космическата музика, изгарящият от любов Родриго помоли Асусена да се омъжи за него още същия ден. Всички приятели ги съпроводиха до Ла Виля. Първо минаха през Ел Посито, за да спазят ритуала, и щом се наведе, за да гребне вода, Родриго откри на дъното върха на Пирамидата на Любовта.

 

 

Когато поставиха камъка от розов кварц на неговото място, в далечината заехтя звукът на раковина. Въздухът се насити с ухания. Смесица от царевична питка и прясно изпечен хляб. Теночтитлан се появи под формата на холограма. Над него изплува Мексико от колониалната епоха. И като някакво невероятно чудо, двата града се сляха. Гласовете на науатълските поети запяха в унисон с испанските монаси. Очите на всички присъстващи успяха да проникнат в очите на останалите без всякакъв проблем. Не съществуваха никакви бариери. Чуждият стана свой. За миг сърцата и на едните, и на другите се разтвориха за Божествената любов. Почувстваха се част от едно цяло. Любовта ги връхлетя внезапно. Заля всяко кътче в телата им. Понякога плътта не успяваше да я задържи. Любовта напираше да излезе и образуваше безброй издатини по кожата, през които покълваше истината. Както се изрази Кукита, това беше спектакъл без каталог.

Любовта помете като ураган всяка следа от омраза и неприязън. Никой не успя да си припомни по каква причина се е отчуждил от някое скъпо същество. Прероденият Уго Санчес забрави, че Мехия Барон не го е пуснал в игра на световното първенство по футбол през 1994 г. Кукита забрави побоите, които нейният съпруг й бе нанасял цял живот. Кармела забрави, че Исабел я е наричала „прасе“. Хулито забрави, че е харесвал само жени с пищни задници. Котките забравиха, че мразят мишките. Палестинците забравиха ненавистта си към евреите. Внезапно изчезнаха расистите, насилниците. Телата забравиха раните от нож, от куршум, драскотините, ритниците, мъченията, ударите и разтвориха пори, за да поемат ласката, целувката. Слъзните жлези се приготвиха да заронят сълзи от радост. Гърлата — да застенат от удоволствие. Мускулите на устата — да се разтегнат в широка усмивка. Мускулите на сърцето — да се разпънат до краен предел, докато не родят чиста любов. Точно като корема на Екс-Асусена. Времето й да роди беше настъпило. Сред суматохата от любов на бял свят се появи красиво момиченце. Роди се без никаква болка. В абсолютна хармония. Появи се в свят, който го приемаше с отворени обятия. Нямаше защо да плаче. Нито пък защо Екс-Асусена да остава на Земята. С това раждане мисията й бе приключила. Тя се сбогува нежно с дъщеря си и умря, смигвайки с око. Родриго подаде детето на Асусена и тя го прегърна. Не можеше да го види с очи, но знаеше прекрасно как изглежда. Асусена поиска с цялата си душа да има младо тяло, за да може да се грижи за него. Боговете се смилиха над нея и й позволиха отново да заеме старото си тяло, като награда за усилието, което бе положила, за да изпълни своята мисия. Щом Асусена си върна тялото, мисията на Анакреонт приключи. Така той успя спокойно да замине, за да се наслади на медения си месец. По време на процеса се беше сгодил за Павана и двамата наскоро се бяха оженили. Лилит, от своя страна, се бе омъжила за Мамон. След броени месеци Павона роди херувимче, а Лилит — демонче.

На Земята цареше щастие навред. Ситлали намери сродната си душа. Кукита също. Тео бе повишен. Кармела откри, че е безнадеждно влюбена в Хулито и двамата незабавно сключиха брак. Най-после настъпи Редът и всички въпроси се изясниха. Асусена научи, че й бяха възложили мисията да накара Законът на Любовта да заработи като част от присъда. Тя бе най-голямата убийца за всички времена. Бе опустошила три планети с атомни бомби, но Законът на Любовта, както винаги щедър, й бе дал шанс да възстанови равновесието. За щастие на всички, бе успяла.

Усещам тайното, скритото:

О, чуйте, господа!

Такива сме,

смъртни сме,

един по един ние, човеците,

всички ще си тръгнем,

всички ще загинем на земята…

Като картина ще избледнеем.

Като цвят

ще изсъхнем

тук, на земята.

Като одежда от пера на птица сакуан,

на ценната птица с гъвкава шия,

ще изчезнем…

Помислете за това, господа,

орли и тигри,

дори да бяхте от яспис,

дори да бяхте от злато,

пак там ще отидете,

на мястото на безплътните.

Трябва всички да изчезнем,

никой няма да остане.

Несауалкойотъл, „Романси за владетелите на Нова Испания“