Добри Жотев
Балада за нашата сватба, Мария

Вън нощната буря бучи както някога

и вика все живия спомен

за нашата сватба, Мария,

за нашата сватба…

 

… Поведе ни мракът и тръгнахме ние.

Посрещна ни едрият дъб — ведър кум.

Преплете ръцете ни.

Отвърза горещия вятър, а той

в безмълвно предбурие

тревите разстла и направи легло

за нашата сватба, Мария,

за нашата сватба.

 

Стояхме един срещу друг онемели.

Но вятърът бризна, във вихър ни вклещи

и мигом един на към друг

ни дръпна незнайното.

Телата ни вдишаха зной.

Започваше нашата сватба, Мария,

Започваше нашата сватба.

 

А едрият дъб, а могъщият кум

разклати из корени ствол, забуча:

Празнувайте, облаци, мълнии, вихри!

Празнувай, небе!

Празнувай, земя!

 

Дървета огънаха клони и дънери

и люшнаха лудо хоро.

Светкавици с бързи ръце

Задърпаха триста небесни камбани.

Камбани, гърмяха камбани,

на нашата сватба, Мария,

на нашата сватба.

 

О, миг, преизпълнен със щедрост предвечна!

В сияния виждах лицето ти,

Обляно от дъжд и сълзи.

Блестяха, горяха косите ти

и мокри, миришеха силно

На лято, на билки, на тебе.

 

Вън нощната буря бучи както някога

и вика все живия спомен

за нашата сватба, Мария,

за нашата сватба, Мария.