Добри Жотев
Височини

Кралице на покълналите тичинки,

на младото небе,

на викащите ручеи, кралице!

 

Погледна ли в доброто огледало

на пролетния вир?

И там видя ли златната корона,

заплетена в сърцето на косите ти

от влюбените пръсти

на твоя крал?

 

И спомни ли си, че това се случи

високо на върха,

където тихо диша вечността

и страшния й дъх

опива и превръща всички смъртни

във равни и връстници?

 

Кралице на покълналите тичинки,

на злачната земя,

на викащите погледи, кралице!