Добри Жотев
Реквием

Ако върхът на моя вик те стрелне,

не ме кори —

на лятото ни пламналия огън

без твоя пламък вече не гори.

 

Ако плачът на мойта скръб те стигне,

не ме теши —

на лятото ни живата жарава

без твоя въглен вече не жежи.

 

Ако ледът на мойта смърт те парне,

не пий сълзи —

на лятото ни смръзналата пепел

без твоята искрица ме мразѝ.

 

Ако гласът ми през смъртта те викне

не питай: „Кой?“ —

на лятото ни от самата пепел

възкръснал съм по-друг и все пак твой.