Добри Жотев
Състояние

Когато се поспрях

под нейния прозорец,

стъклата, дълго чакали,

със устрем се отвориха.

А в рамката, огряно

от пролетния изгрев,

посрещна ме лицето ѝ.

 

Не! Не! — Това не беше

познатото лице!

 

В това лице се сплитаха

в безкрайна плетеница

и радости, и болки,

и вери и съмнения,

и пламъци, и мрак.

Стоях пред тържеството

на някаква свръхземност!

 

Приятели!

Обичах неведнъж.

Обичаха и мен.

Видях лица, от обич

по чудо претворени,

непостижимо предани,

необяснимо хубави.

Но в тоя свят видях

един-единствен път,

в един-едничък миг

на грейналата рамка

на пролетен прозорец

в лицето на жена

свръхземното лице

на туй, което ние

наричаме Любов.