Добри Жотев
Песен

Светъл облак изгря над полята.

От житата прохлада свежи.

Пак сме двамата с теб, пак е лято,

но какво помежду ни тежи?

 

Дай ръка!… Ти усещаш, в покоя

вечно свежата нежност кълни.

Нежността на ръцете е твоя,

само твоя, вземи я, вземи!

Като тичинка в цъфнала чашка

приюти се до мен и копней!

Нежността на ръцете до капка

обсеби! Но ръцете — недей!

Не вковавай ръцете в окови!

Нека волни творят красота!

Неусетно така ще отровиш,

ще отровиш във тях нежността.

 

Погледни ме, за миг погледни ме!

Във очите ми слънце искри.

То е твое, трепти ни не стине,

то е твое, за тебе гори.

Да те гледам не стигат години.

Ти на живия огън се грей!

Светлината в очите, любима,

обсеби! Но очите — недей!

Пред очите простора не скривай,

те са жадни, тъй малко видях.

С тая обич, до болка ревнива

ще смрачиш светлината във тях.

 

Несломена до днес, неспокойна,

във гърдите ми диша любов.

Тя е твоя, тя цяла е твоя,

да я дам до троха съм готов.

Триста века любов са три мига.

С прояснена душа пламеней!

Любовта ми нима ти не стига?

Обсеби я! Но мене — недей!

 

Не заключвай духа във килия!

Той е цял устремен към света.

Неразбрала, така ще убиеш

и у мен, и у теб любовта.

 

Светъл облак гори в небесата.

Всеки миг е по-хубав, по-нов.

Да вървим не с вериги в душата,

а с великата радост — любов!