Добри Жотев
Безсъница

Залез, помахал със златна ръка,

викна деня надалече.

Скръбно замислена бяла звезда

трепна в прозрачната вечер.

Бяла звезда ли разгаря лъчи

там, в небесата дълбоки,

ти ли ме мислиш с грижовни очи,

моя любов слънцеока.

 

В късни раздоли среднощ превали,

глъхнат потайни дъбрави.

Сънно притихнали кротки треви

бистра роса оросява.

Капка роса ли сребриста блести

нейде в тревите високи,

ти ли ме търсиш със влажни очи,

моя любов слънцеока.

 

Бистро разсъмване с бистра ръка

маха и стапя се здрача.

Старанно смълчана червена зора

вдига червени клепачи.

Тиха зора ли зори и мълчи

там, над полята широки,

ти ли ме чакаш с неспали очи,

моя любов слънцеока.