Добри Жотев
Откровение

Юлско слънце над ледна пустиня.

Ураган над притихнал боаз.

Ти пристигаш при мене — и жаден,

и задъхан посрещам те аз.

 

И от пориви смерч ни завърта.

Всичко става повеля и зов.

Кой е казал, че може да има

втора, трета, четвърта любов?

Кой е казал? Пак нека си казва!

Ни съм втори, ни трета си ти. —

Всяка обич гори негоряла,

със лъчи неблестели блести.

Всяка обич е звън непрозвънвал,

нова истина, цвят нецъфтял,

Всяка обич е свят неизследван,

първо раждане, ек неечал.

Погледни, необятното мами,

в път ни мами, далечен и нов.

Моя млада любов неживяна,

моя първа любов.