Brüder Grimm
The Queen Bee

Братя Грим
Пчелната царица

Two kings’ sons once went out in search of adventures, and fell into a wild, disorderly way of living, so that they never came home again. The youngest, who was called Simpleton, set out to seek his brothers, but when at length he found them they mocked him for thinking that he with his simplicity could get through the world, when they two could not make their way, and yet were so much cleverer. They all three travelled away together, and came to an ant-hill. The two elder wanted to destroy it, to see the little ants creeping about in their terror, and carrying their eggs away, but Simpleton said, “Leave the creatures in peace; I will not allow you to disturb them.” Then they went onwards and came to a lake, on which a great number of ducks were swimming. The two brothers wanted to catch a couple and roast them, but Simpleton would not permit it, and said, “Leave the creatures in peace, I will not suffer you to kill them.” At length they came to a bee’s nest, in which there was so much honey that it ran out of the trunk of the tree where it was. The two wanted to make a fire beneath the tree, and suffocate the bees in order to take away the honey, but Simpleton again stopped them and said, “Leave the creatures in peace, I will not allow you to burn them.” At length the three brothers arrived at a castle where stone horses were standing in the stables, and no human being was to be seen, and they went through all the halls until, quite at the end, they came to a door in which were three locks. In the middle of the door, however, there was a little pane, through which they could see into the room. There they saw a little grey man, who was sitting at a table. They called him, once, twice, but he did not hear; at last they called him for the third time, when he got up, opened the locks, and came out. He said nothing, however, but conducted them to a handsomely-spread table, and when they had eaten and drunk, he took each of them to a bedroom. Next morning the little grey man came to the eldest, beckoned to him, and conducted him to a stone table, on which were inscribed three tasks, by the performance of which the castle could be delivered. The first was that in the forest, beneath the moss, lay the princess’s pearls, a thousand in number, which must be picked up, and if by sunset one single pearl was wanting, he who had looked for them would be turned into stone. The eldest went thither, and sought the whole day, but when it came to an end, he had only found one hundred, and what was written on the table came to pass, and he was changed into stone. Next day, the second brother undertook the adventure; it did not, however, fare much better with him than with the eldest; he did not find more than two hundred pearls, and was changed to stone. At last the turn came to Simpleton also, who sought in the moss. It was, however, so hard to find the pearls, and he got on so slowly, that he seated himself on a stone, and wept. And while he was thus sitting, the King of the ants whose life he had once saved, came with five thousand ants, and before long the little creatures had got all the pearls together, and laid them in a heap. The second task, however, was to fetch out of the lake the key of the King’s daughter’s bed-chamber. When Simpleton came to the lake, the ducks which he had saved, swam up to him, dived down, and brought the key out of the water. But the third task was the most difficult; from amongst the three sleeping daughters of the King was the youngest and dearest to be sought out. They, however, resembled each other exactly, and were only to be distinguished by their having eaten different sweetmeats before they fell asleep; the eldest a bit of sugar; the second a little syrup; and the youngest a spoonful of honey. Then the Queen of the bees, which Simpleton had protected from the fire, came and tasted the lips of all three, and at last she remained sitting on the mouth which had eaten honey, and thus the King’s son recognized the right princess. Then the enchantment was at an end; everything was released from sleep, and those who had been turned to stone received once more their natural forms. Simpleton married the youngest and sweetest princess, and after her father’s death became King, and his two brothers received the two other sisters.

Веднъж двама царски синове тръгнали да търсят приключения, но се отдали на разгулен и безразсъден живот и повече не се върнали вкъщи. Най-малкият брат, когото наричали Глупчо, тръгнал да ги търси, но когато накрая ги намерил, те му се подиграли, дето си въобразявал, че какъвто е глупав ще може да се оправи в живота, докато те, много по-умните от него, не успели.

Тримата тръгнали заедно и стигнали до един мравуняк. Двамата по-големи братя искали да го разрушат, за да видят как дребните мравки уплашено ще се разбягат, мъкнейки яйцата си, но Глупчо рекъл:

— Оставете мравките на мира, няма да позволя да ги безпокоите.

Те продължили по-нататък и стигнали до едно езеро, в което плували много патици. Двамата по-големи искали да хванат няколко и да ги опекат, но Глупчо им попречил и казал:

— Оставете патиците на мира, няма да позволя да ги убивате.

Накрая стигнали до едно пчелно гнездо в едно дърво, където имало толкова много мед, че се стичал по ствола на дървото. Двамата братя искали да запалят огън под дървото и да задушат пчелите, за да им вземат меда, но Глупчо отново ги възпрял и казал:

— Оставете пчелите на мира, няма да позволя да ги изгорите.

Най-после тримата братя стигнали до един замък, където в конюшните стояли каменни коне и не се виждали никакви хора. Те минали през всички зали, докато най-накрая стигнали до една врата, на която имало три ключалки. В средата на вратата обаче имало малко стъклено прозорче, през което се виждало в стаята. Там видели дребно сиво човече, седнало до една маса. Те го повикали веднъж, втори път, но то не чувало. Когато го повикали трети път, човечето станало, отключило ключалките и излязло. Обаче нищо не казало, а ги завело до една богата трапеза, а когато се наяли и напили, отвело всеки от тях в отделна спалня.

На другата сутрин сивото човече отишло при най-големия брат, повикало го с жест и го завело при една каменна плоча, на която били написани три условия, за да се освободи замъкът от направената му магия. Първото било да се съберат перлите на принцесата, хиляда на брой, пръснати под мъха в гората, и ако до залез-слънце дори и една-единствена перла не бъде намерена, онзи, който се е заел с това, ще се вкамени.

Най-големият брат отишъл и търсил през целия ден, но успял да намери само сто и както било написано на плочата, така и станало — той се превърнал в камък.

На другия ден вторият брат отишъл да си опита късмета, но и той не се справил много по-добре от първия — едва намерил двеста перли и се превърнал в камък.

Най-сетне дошъл ред на Глупчо и той започнал да търси в мъха. Но да се намерят перлите било доста мъчна работа и той напредвал толкова бавно, че накрая седнал на един камък и заплакал. И докато седял така, царят на мравките, чийто живот той някога спасил, дошъл с пет хиляди мравки и не след дълго дребните създания събрали всичките перли и ги натрупали на купчина.

Втората задача обаче била да се извади от езерото ключът от спалнята на царската дъщеря. Когато Глупчо отишъл при езерото, доплували патиците, които бил спасил, гмурнали се и извадили ключа от водата.

Но третата задача била най-трудната: трябвало да се познае коя от трите спящи дъщери на царя е най-малката и най-хубавата. Те обаче поразително си приличали и можели да бъдат различени само по това, че преди да заспят били яли различни сладки неща: най-голямата — бучка захар, средната — малко сироп, а най-малката — лъжица мед. Тогава царицата на пчелите, които Глупчо бил опазил от огъня, долетяла и опитала устните на трите, и накрая останала да седи на устата, която била яла мед, и така царският син разпознал правилната принцеса.

Тогава магията се разтурила, всички се събудили от сън, а онези, които били превърнати в камък, възвърнали предишния си вид. Глупчо се оженил за най-малката и най-хубава принцеса и след смъртта на баща й станал цар, а двамата му братя получили другите две сестри.

Илюстрация: Уолтър Крейн (Walter Crane, 1882)