Стефан Фурнаджиев
Без граници

Светът настъпва и не отстъпва

от своята позиция,

а ние сме едновременно

негова войска

и негова полиция.

Поети, които възпяват

и отрицатели.

Младост и ум, които остават

заедно с предатели.

И някъде по пътя вече сме

сбрани чужди мнения.

Така задъхани пристигаме навреме

в собствената си аудитория.

Тогава закрещяват:

„Навлизате в чужда територия“

Откриваме, че сме нисши —

нищожни бедни същества.

Накъде отиваме, в кои места?