Хафез
Край на постите! Бият разтуптени гърди…

Край на постите! Бият разтуптени гърди.

Кипна виното. Искай смело както преди!

 

Лицемерното време на молитвите спря.

И над нас се засмяха милиони звезди.

 

Не кълнете ония, дето пият със нас.

Ни позор, нито грешки подир тях не седи.

 

Не е страшен и този, дето там в полунощ

ще премине със песен покрай твойте врати.

 

По-добре да си с вино, ала не — с лицемер.

Щом е чисто сърцето — всеки тост не вреди.

 

И не сме ний аскети, и не сме ний сами —

всяка слабост човешка е и в нас от преди.

 

Да оставим там бога. И да бъдем добри.

Ако кажат — не бива! Ний ще кажем — бъди!

 

И сега ако с тебе ние пием добре,

виното не е криво, не е то от беди.

 

На пергел заприлича покрай нея Хафез,

но сърцето му — център е желязно и бди.