Джон Варли
Гореща линия Офиучи (14)

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Гравитационните влакове тръгваха от едно ниво под парка. Лило купи два билета и пъхна нервно ръката си в отвора на генопринтера. С изкуствената, присадена ръка на Туийд бе изминала пет билиона километра. Непосредствено преди това на Марс не бяха възникнали проблеми.

Машината простърга кожата на дланта й, за да вземе проба, и забръмча. Някъде в архива на Централния компютър на Плутон бе създаден файлът: „ЮПИТЕРИАНКА-342 (ИД-Л-502-КЦ-98) СЕ КАЧИ ВЪВ ФЛОРИДА НА БОРДА НА СОВАЛКАТА ЗА БАРОУ В 03 ЧАСА И 49 МИНУТИ НА 4. 8. 571 ГОДИНА.“.

Проверката с цел охрана бе автоматична и скоро светна зелена светлина. Името „Юпитерианка-342“ явно не фигурираше в интерпланетарния лист за търсени престъпници. Ето защо контролът приключи дотук. Ако плутонианският компютър беше се разровил из записите на Луната, след дванадесет часа щеше да открие, че „Юпитерианка-342“ бе достопочтен член на Църквата за космоинженеринг, а също и че бе запалена туристка. В лунните компютърни файлове се съхраняваха данни, че въпросната жена бе емигрирала преди десет години и местонахождението й бе неизвестно. По всяка вероятност беше се съешила на Пръстените и, откъсната от човешката цивилизация, очевидно не можеше да протестира за кражбата на нейната самоличност.

Генетичката тънеше в догадки относно механизма, посредством който Туийд успяваше да я снабди с нови идентификационни характеристики. Подозираше, че висшите чиновници, които обслужваха Главния компютър, бяха потенциално над закона въпреки строгата охрана срещу незаконно посегателство в архивните банки с данни. В миналото бяха станали известни няколко случая, подобни на нейния. В бъдеще сигурно щеше да има още.

Вътре купето беше облицовано с кафяв плюш и кадифе с тъмнохромов цвят. Лило потъна в едно кресло и се привърза с предпазния колан, а Вафа седна до нея. Потеглиха. Навлязоха в тунел и се плъзнаха леко нагоре. Дванадесетте входни шлюза се затвориха автоматично, щом набраха скорост. Навън през прозореца зърнаха звезди. Стана мразовито. Затворничката седна по турски и разтри зиморничаво краката си.

Вледенените газови пари вън действуваха потискащо на подсъзнанието й. Мразеше студа. В тази част на планетата не ставаше никога топло, дори през деня.

Огромен мъжага приближи между двата реда пътнически места и приседна свойски върху подлакътника на креслото на Вафа. Той й се усмихна широко и опита да й продаде членска карта за клуб по групов секс. Вафа се раздразни, опита да го изблъска, но ръката й мина свободно през него в пространството. Досадникът не бе единствен. Скоро двете пътнички бяха заобиколени от солидна тълпа холографски фигури.

Друг мъж докосна Вафа и тя подскочи.

— Извинете ме! — извика натрапникът. — За мен е ясно, че идете от Луната!

— Така е! — отвърна Лило. — Това толкова ли е очевидно?

— Да! Например носът ти! — Посочи. — По-остър е. — Неговият бе плосък като на професионален боксьор. Миглите му бяха дълги половин метър, което го караше да мига начесто и бавно. — Виждам и други отлики. Надявам се, не ви обидих! Само предположих, че вероятно бихте се заинтересували от стоките, които продавам!

— Знаеш ли, грозен си като халюцинация! — вметна Вафа.

— А какво можете да ни продадете, което не е обект на амбулантна търговия от страна на холопродавачи? — запита Лило.

— Антихолографски генератор! — дойде незабавният отговор.

Въпросното устройство представляваше гривна с неголеми размери с гравирани върху нея телефонни номера на сервизните бюра. Можеха да бъдат заемани, но не и купени също като компютърните терминали. Предлаганите типове бяха много и с различни цени. Някои просто държаха холограмите на една ръка разстояние. Повечето плутонианци го считаха за предостатъчно. Ако не виждаха рекламите, как биха узнали какво бе модно?

Мъжът не се учуди, че Лило и Вафа избраха модела „Анихилатор“ с голяма мощност.

Влакът навлезе в Бароу и пред прозорците закълби мъгла. Слязоха от купето. Видяха, че бе покрито цялото с дебел слой кишав скреж. От двете страни капеше вода и се стичаше на ручейчета във водосточните канали от двете страни на покритата с килим платформа на стоянката.

* * *

— Разкажи ми нещо повече за бъдещия ни домакин! — помоли Лило.

Вафа шареше с поглед по стените. Изглежда, вътрешното неспокойствие й бе вродено.

— Бивш учител. Необикновена личност. Всъщност, никога не е бил лишаван от членство в „Асоциацията по образованието“. Въпреки това шефът го остави да работи на Плутон съвсем сам. Работата му не е толкова важна. По-точно, не беше досега.

— Замесен ли е по някакъв начин с получаването на радиограмата от Офиучи?

— Да! Последните инструкции от Луната ми изясниха някои подробности. Учителят има достъп до данните от горещата връзка. Изпраща ги на шефа, а той ги получава по едно и също време заедно с борда на директорите.

— Но защо? Искам да кажа, че никой не би скрил държавна тайна от толкова високопоставена личност?

— Той обича да знае повечко. — Вафа сви рамене. — Нали водим война!

Лило все забравяше. Трябваше непрестанно да си напомня, че Партията на Свободните Земни жители се бореше против Нашествениците. Въпреки че досега не бяха разменили и един изстрел! Генетичката криеше слаби надежди за изхода на евентуалната битка, дори ако Туийд успееше да разгорещи интерпланетния конфликт.

От друга страна, обаче, постоянната бойна готовност бе станала жизненоважна за Вафа. Тя винаги душеше за врагове. В момента бе раздразнена, но причината бе друга. Бе пропътувала много пъти разстоянието до Титан, но никога не бе напускала пределите на космопорта. Познаваше добре само Луната. Ето защо сега страдаше от шок, дължащ се на сблъсъка на обособените култури на двете планети.

Явлението бе широко известно. Макар и разработени по еднакви проекти, обстановката на всяка от Осемте планети се отличаваше неуловимо от тази на Луната. Например, нямаше два сходни коридора под повърхността. Имаше и други едва забележими разлики, които въздействуваха потискащо на подсъзнанието на пришълеца: формата на съединителните конструкции на таваните, разположението на бутоните върху будката за свеж въздух на всеки ъгъл, фонтаните в градските градини, освежителите на атмосферата, медицинските пунктове, аварийните шлюзове и дори пантите на вратите. Човек даже вдъхваше по-други миризми. Въздухът на Плутон биваше пречистван седем пъти, преди да бъде рециклиран, затова бе прекомерно влажен и тежък.

Стигнаха предопределения адрес и натиснаха звънеца на вратата. Пантите скръцнаха, те пристъпиха навътре и попаднаха в абсолютен хаос!

Помещението, в което влязоха, бе огромно, но изглеждаше тясно за седемте или осемте деца, които беснееха и крещяха до бога. Случиха момент от надбягване с препятствия, като мебелите служеха за прегради. Лило и Вафа се притиснаха към една стена, за да не бъдат пометени, и зачакаха. В другия край на стаята мъж на средна възраст разговаряше с бременна жена. Той вдигна поглед и забеляза новодошлите.

— Забавата свърши! — извика учителят към дечурлигата. — Елате малко по-късно! — Обърна се към гостите. — Бихте ли им отворили вратата?

Вафа я отвори и учителят поведе невръстните хулиганчета навън. Те се закискаха и се втурнаха вкупом към него, но той простря ръка напред, те се блъснаха и изпопадаха на земята, заливайки се в кикот. Сякаш упражняваше върху тях невидима, магическа сила! Скоро малките дяволчета излязоха.

— Вие също трябва да дойдете по-късно! — отпрати жената.

Хвана я галантно за ръката и я изпрати до вратата. По голия й корем личеше, че скоро щеше да роди.

Когато помещението се опразни, мъжът се обърна към тях като към стари познати.

— Последната посетителка иска да наеме учител контрабандно! — обясни им. — Някои от бранша проявяват непочтеност! — Сви рамене. — Предполагам, че договорът й с избрания преподавател не е достатъчно обвързващ. Все такива клиенти ми се влачат!

— Искате да кажете, че е необходимо човек да проявява бдителност, когато получава шанс веднъж в живота си да ангажира учител? — попита Лило.

— Това е самата истина! — Погледна я и се усмихна. — Въпреки че тя е неграмотна, трябвало е някой да й обясни клаузите на договора. Аз… — Спря насред изречението и й подаде ръка. — Казвам се Катей.

— Лило!

Здрависаха се. Той хвърли поглед към Вафа.

— Известна си ми — проточи с равен глас.

— Никога не сме се виждали! — отговори пазачката.

— Значи съм се познавал с брат ти! Ти си клонинг! Зная те добре… — натърти. Понечи да каже нещо повече, но се отказа. — Заповядайте, седнете! Намерете си удобни места. Да ви почерпя ли? — Гледаше само Лило.

— Предпочитам нещо слабо токсично! Оставям на твоя избор!

— Имам точно това, което желаеш! — Мъжът изчезна в съседната стая.

Пазачката изчака малко, а после се надигна и го последва. Върнаха се едновременно; Вафа с едно питие, а Катей — с две. И двамата изглеждаха напрегнати. Той поднесе на генетичката чаша със зелена течност.

Напитката я ободри. Тя се отпусна в креслото и огледа внимателно представителя на мъжкия пол пред себе си с други очи. Катей бе висок, слаб, с кафява, несресана коса, с дълги крака и по детски откровено лице, което контрастираше с буйни бакенбарди. Бе красив макар и не до съвършенство. Лило го хареса, усети определено плътско привличане, без изобщо да го бе докоснала или помирисала, а това бе рядкост за нея!

— На какво дължа неизмеримото удоволствие от вашата визита? — попита престорено-тържествено Катей. — Почакайте, позволете ми да отгатна! Туийд е бременен и търси контрабандно учител за нероденото си дете?

Вафа беше седнала с лице към вратата. При тази нахална, неуважителна реплика се изправи на мястото си. Лило се напрегна от лошо предчувствие и си отбеляза наум колко зле предвиждаше реакциите на жената-убийца. По време на пътешествието от Луната до Марс предпочиташе да не се изпречва на пътя й, въпреки че това бе трудно поради малкото свободно пространство в космическия кораб, с който летяха.

— Предупреждавам те веднъж завинаги! — каза Вафа, без да повишава тон. — Няма да позволя да взимаш шефа на подбив! — Премести погледа си от мъжа към Лило.

Последната погледна безпомощно Катей и искаше с ням поглед да го увери, че второ предупреждение нямаше да последва. За нейна най-голяма изненада учителят като че ли разбра. Кимна й почти незабележимо и седна на стола си.

— О-кей! Слушам ви. Предполагам, че става дума за горещата връзка? Какво друго би могло да бъде? Туийд е уплашен. На негово място бих изпитвал същото!

— Запознат си със съдържанието на последното послание? — От изненада Вафа чак подскочи на мястото си. — Нужно е да имаш специално разрешение, за да прочетеш дадена радиограма!

— В случая не зная дали съм бил упълномощен пряко или косвено! — отговори той. — Но когато получих съобщението, вече беше преведено от компютър. Туийд уведомил ли те е, че моят източник на информация работи в отдела за преводи? Няма достъп до непреведени данни!

Вафа се отпусна, но не много.

— Да, спомена ми нещо такова. Въпреки това не биваше да го четеш! Твоята функция е да препратиш информацията на шефа!

— За да я изпратя, трябваше предварително да я кодирам! — Сви рамене. — От друга страна съм любопитен не по-малко от самия получател! Освен това никой не ми е разпореждал да забравя прочетеното! Но занапред ще го имам предвид. Друго не мога да разбера — каква е целта на посещението ти. Все си задавам въпроса какво смята Туийд, че ти можеш да свършиш по-добре от мен? Тук съм обвързан с редица договори. По поставената ми тайна задача действувам със заобикалки. Докато ти… разчиташ на грубата сила. Дали бившият президент не възнамерява да натика горещата връзка с Офиучи в задънена улица?

Лило се размърда неспокойно, но изглежда Вафа не сметна изявлението за обида срещу големеца.

— Не. Пред нашата мисия е поставена проста задача. Спомена, че шефът бил уплашен. Това не е точно. По-скоро е загрижен. Съобщението от офиучите е важно и потенциално много опасно.

Генетичката не можа да сдържи смеха си.

— Това не са твои думи! Ти само би се учудила, нищо повече!

— Моето мнение е, че от Офиучи са ни изпратили сметката за телефонното обслужване — продължи съвсем сериозно Катей.

— Но човешката раса никога не се е абонирала! — изтъкна Вафа.

— Отклоняваш въпроса! — възрази учителят. — Наистина, нито веднъж не сме ги помолили за някаква услуга. Но нали сме използували част от информацията? Черпехме безплатно данни в продължение на четири столетия, а даже не им се обадихме.

— Но какво би ни струвало…

— В момента не обсъждаме това! Мисля върху съдържанието на съобщението, още откакто мина през ръцете ми. Удивих се, че никой не предвиди подобна възможност. Отнасяхме се към горещата връзка с Офиучи като с природен ресурс или даденост, например — космическия вакуум. Колебаехме се как да изградим отношението си към офиучите, но щом те не споменаха нищо за себе си, то ни се прииска да вярваме, че те изпълняваха някаква интергалактическа благотворителна програма.

— Всъщност прилича много на културен обмен? — предположи Лило.

— Допустимо е. Дори и така, те биха се обидили, задето досега не им изпратихме нещо в замяна.

— Но какво притежаваме, което представлява интерес за тях? — посочи основателно Лило. — Науката им е толкова напреднала в сравнение с нашата!

— Кой знае! Може би и те са си задали същия въпрос. Логично е да предположим, че са ни изпратили всички знания, с които са разполагали. Ние използувахме новите изобретения, инженерни биологични технологии и така нататък. Все още не можем да декодираме повече от деветдесет процента от изпратената ни информация. Която би могла да бъде в областта на изкуството, философията… Да е просто клюки или обяви на девет билиона жители на Офиучи, които търсят сексуален партньор! Интуитивно усещам, че горещата връзка не осъществява културен обмен. Склонен съм да вярвам, че текстът на съобщението трябва да се разбира буквално: става дума за бизнесначинание. Партньорите ни очакват да платим равностойно за полученото. Само бих искал да зная какво представляват „суровите наказания“!

Вафа все повече смръщваше вежди, докато следваше хода на мислите на Катей. Бръчките й се изгладиха, щом темата стана по-достъпна за нивото на интелекта й.

— Отклонихме се много от изходната точка на разговора! — отбеляза. — Започнахме да обсъждаме нашата мисия, тоест защо аз и Лило сме изпратени, а ти ще ни придружиш. Лесно разбираемо е. Ситуацията е взривоопасна. Шефът се нуждае от по-подробна информация. Несигурно е да се базираме само на данните от последното съобщение. Тъй като не можем да получим директен отговор от офиучите на интересуващите ни въпроси, то нужно е да опитаме да си отговорим, като разшифроваме сами оригиналната радиограма.

— Има смисъл — намеси се Лило.

Вафа я погледна и затворничката разбра, че пазачката остана благодарна да чуе похвалата й. Досега бе приемала преценката на шефа си върху ситуацията на доверие, въпреки че вътрешно не бе съгласна, и се подчиняваше сляпо на заповедта му.

— Исках да кажа — продължи, — че те едва ли не биха вложили в съобщението пълния смисъл, който биха искали да ни предадат. Защото дори ако им зададем въпрос, ще изминат тридесет и четири години, преди да получим отговора.

— Точно така. Нали забелязваш, че в текста има множество думи, които са преведени със степен на вероятност по малка от сто процента?

— Нормално е за данните, получени посредством горещата връзка — додаде Катей.

— Разбирам! Но ние се нуждаем от оригиналното получено неразшифровано съобщение. Шефът желае да го анализира самостоятелно.

— Няма да е лесно! — Учителят се намръщи. — В действителност даже не е възможно!

— Обясни ми, моля те!

— Е… добре. Моята информаторка работи в отдела за преводи на „Старлайн Инкорпорейтид“. Тя… Знаеш ли как получават данните от офиучите? — Погледна замислено двете жени, кимна и продължи. — „Старлайн“ е разположила космическа станция в зоната на максимална сила на приемания сигнал, за да осъществи гореща информационна връзка. На времето там са съществували и други подобни бази, но в момента компанията е единствена, тъй като си е издействувала монополно право от правителството на Плутон. Висшите кръгове на Луната опитаха да се намесят на няколко пъти, но предполагам политическата конюнктура не е била благоприятна за крайния успех на предизвикателството. На практика Плутон контролира всички обекти около своята орбита. — Пое дъх. — Служителите от тази космическа станция не препредават приетите съобщения към Плутон, тъй като биха могли да бъдат прихванати от радиопирати. Ето защо всичко, пристигнало по горещата връзка, се архивира и изпраща посредством дроунракети с голямо ускорение, които кацат тук при пълна секретност. — Събра мислите си и продължи. — На времето, когато са имали конкуренция, са създали изключително бързи ракети от този клас. Служителите на станцията пропускали информацията избирателно. Когато забележели нещо важно в предварителния превод на компютъра, слагали механическия носител в подобна ракета, за да опитат да изпреварят конкурентите в състезанието за патенти, нови пазари и така нататък. Съображенията за конкурентноспособност сега са изгубили значение, но въпреки това за специални доставки все още се използуват дроунракети. Настоящето съобщение е било пренесено точно по такъв способ. Всичко това научих при контакта си с моята информаторка, а тя счете, че не би могла да ми осигури дори „първичното“ съобщение. Упражних натиск върху нея и тя най-накрая успя. Но твърдо заяви, че била достигнала предела на своите възможности. Охранителната система е толкова строга, че дори не съществуват разпечатки на принтер на оригиналната радиограма. Всички данни се съхраняват в Главния компютър на „Старлайн“. Ако си въобразявате, че можете да влезете несанкционирано на територията на космическата станция и да ограбите компютърната памет — на добър час!

— Не, немислимо е! — Вафа се намръщи. — Шефът вече бе направил проучване на тази възможност, преди да ме изпрати на Плутон. Подготвя рейд върху тяхната информация, но програмите им за защита са страховити!

— Най-добрите на Плутон! — възкликна Катей. — Нищо, че не знам с какви разполагате на Луната.

— Какво ще кажеш твоята информаторка да направи рейда вместо нас, тъй като е вътрешен човек?

Катей се замисли.

— Само двайсетина души знаят за съществуването на съобщението. А до въпросната зона имат достъп четири или пет човека. Очевидно, никой няма да й даде кодовете за висша степен на секретност, а тя няма как да ги научи!

— Не можеш ли да попритиснеш малко тази дама?

— Хм! Синът й е мой ученик. Беше изпаднала в затруднение, подобно на жената, която току-що излезе оттук. На времето дойде при мен бременна и не можеше да намери учител за бъдещата си рожба. След консултация с Туийд я подкупих със солидна сума пари и я заплаших, че ако не работи за мен, ще зарежа обучението на детето й. — Не издържа и свърна поглед встрани.

Лило почувствува срам заради него! Единствената уважителна причина за прекъсване на образователния процес на подрастващ можеше да бъде само смъртта на учителя му!

Вафа изглеждаше невъзмутима.

— Изнуди я пак!

— Последният път получи от мен достатъчно пари, за да наеме с подкуп учител с разрешително. На практика това може да стане, независимо какви изявления прави „Асоциацията по образованието“.

— Не е зле да опиташ пак!

— О-кей!

Вафа се намръщи.

— Да приемем, че твоята оценка на ситуацията е прецизна. Затова нека помислим за други възможности.

Катей се опули. Лило се озадачи.

— Какви са алтернативите? Нали спомена, че единственото копие на оригиналното съобщение се съхранява в архивната памет на Главния компютър на „Старлайн“? Откъде другаде бихме могли да го вземем?

— Отникъде! Шефът вече е направил проучвания независимо от Катей и е установил, че не съществува по-добра възможност от използуването на информаторката на Катей. Тя би могла да опита да получи достъп до данните с по-голяма степен на секретност, но едва ли ще успее. Затова ние ще вземем информацията насила. Ще купим космически кораб и ще отлетим на орбиталната станция на „Старлайн“, осъществяваща горещата връзка с Офиучи!

* * *

Катей явно не бе свикнал със стила на налагане на Вафа и затова отначало дори не предположи, че пътешествието в Космоса щеше да бъде извършено от тримата. Той спори с часове и накрая твърдо заяви, че нямаше да отлети от Плутон.

— Невъзможно е! Дори ако не сключа договор за преподавателска дейност с майката на някое друго дете, не ще мога да напусна в продължение на поне три години. След този срок приключва последната задължаваща ме договореност.

— Не си получил пълномощия да се обвързваш — посочи съвсем резонно Вафа. — Направил си го на своя глава. Не забравяй, че трябва да си лоялен единствено и преди всичко към шефа!

— Не ми продавай боклук! Не можеш да ме накараш да зарежа тези деца! Вярата им в мен е свещена! Затова когато учителят се ангажира, то трябва да изпълни обещанието си!

— Но ти няма да приключиш точно тези договорености! — отговори сдържано Вафа и я обзе външно спокойствие.

Лило забеляза реакцията й и успя само да помисли: „Внимавай, Катей!“.

— Ще ги свърша! Не можеш да ми попречиш… — Учителят не довърши.

Жената-войник му нанесе страхотен разсичащ удар отстрани на врата, приклекна в готовност и се обърна мигновено с лице към Лило. Тя обаче не помръдваше. Вафа се отпусна постепенно, седна на пода и потъна в размисъл, без да обръща внимание на проснатия в безсъзнание мъж. Генетичката го вдигна и го привлачи до спалнята. Сложи го върху леглото и приседна до него в тъмнината, без да пали осветлението.

— Ела тук! — Лило се подчини и стана.

Отиде във всекидневната.

— Стигнах до извода, че трябва да го убия! — смънка Вафа повече на себе си.

Затворничката приседна бавно.

— Но защо? Не е направил нищо нередно!

— Тревожат ме неговите намерения! — Въздъхна и потърка врата си. Изглеждаше нещастна от своя избор, но бе твърдо решена да изпълни заканата си докрай. — Стана грешка, че ме изпратиха тук сама! — продължи след кратка пауза. — Не мога да вярвам и на двама ви, а трябва да ви вардя. Един от вас трябва да си иде от този свят!

— Но защо той да не остане на Плутон? Досега през цялото време е бил все сам.

— Шефът е загрижен, че действията му са неуправляеми. Освен това знае много за последното съобщение от Офиучи. Като изключим ръководството на „Старлайн“, мен и теб, той е от малцината посветени.

— Но Катей не е ли осъден престъпник?

— Не. Само е лишен от правото да упражнява своята учителска професия. Шефът се свърза с него, когато той бе закъсал, и му обеща, че ако свърши тая-оная работа за Партията, след това щял му даде възможност да преподава пак, но с нова самоличност. Налага се да поизчака още някоя и друга година. Не ни бе уведомил за предприетото от него контрабандно упражняване на професията учител. Изглежда, че става неспокоен, а не бива да се издава с нищо, докато ние… — Замълча, хвърли изпълнен с безпомощност поглед към Лило и се хвана за главата.

Затворничката предположи, че Вафа бе изтървала нещо тайно, но пазачката явно чувствуваше нужда да се изприкаже.

— Не бих могла да ти помогна да вземеш решение, ако не споменеш и подробностите! — подтикна я.

— Не съм казвала, че се нуждая от помощта ти!

— Така е, но нали ми доверяваш! Сключихме кръвен договор!

— Зная! Иска ми се да ти вярвам. По-точно, принудена съм, ако трябва да си позволя да не взимам живота му.

— Не можеш да прецениш доколко съм благонадеждна! От друга страна няма смисъл да съобщаваш на Туийд за нашата спогодба. Направи я изцяло по своя инициатива, нали?

— Да! — Вафа изглеждаше нещастна.

Целият й жизнен път се основаваше на следване на заповеди. Безпокоеше се дълго, след като извършеше нещо на своя глава.

— Все пак, в случая е по-добре да се посъветваш с Туийд! — предложи Лило. — Провери какво мисли за Катей. Може би все още му е нужен? Но не е необходимо да му споменаваш за сделката, която сключихме.

Вафа мисли дълго време. Кимна с глава. Генетичката си отдъхна. Учителят получи дванадесет часа отсрочка — за колкото време щеше да пристигне отговорът от бившия президент.

* * *

Катей все още не идваше в съзнание. Лило принесе леген със студена вода и приседна до него. Намокри челото му на мястото, където беше се ударил при падането. Той изстена, отвори очи за миг и пак ги затвори. Тя го включи към медицинския монитор до леглото и получи информация, че спеше и че нямаше мозъчно сътресение.

Лило се съблече и легна до него. Прегърна го отзад и се притисна до тялото му.

Не помръдна повече от час. Опита да заспи, но мисълта й отскачаше пак към спящия и това, което можеше да направи за него.

Реши да го събуди. Прокара бавно ръце по гърдите и корема му. Бяха твърди и плоски. Установи, че имаше ерекция. Хвана го за члена и потърка леко с пръст половите му жлези, еластични като гума. Мъжът се размърда.

— Как е главата ти?

Катей се попипа внимателно.

— Не толкова зле, предполагам. Но бузата ми ме боли.

— Не говори на висок глас! — предупреди го. — Добър ли си в бойните изкуства?

Той се обърна по гръб.

— Предполагам, че бих се справил малко по-добре от това, което видя. Тя ме изненада. Но, всъщност, не умея да се бия. Вафа ще ме размаже. Ами ти?

— И аз съм така. Знаеш ли, ще ти се наложи да ни придружиш. Получила е заповед от Туийд да не те оставя сам тук. Нямаш избор.

— Зная. Допусках го от самото начало.

— Как ще постъпиш? Между впрочем, да махна ли ръката си?

— Не, моля те! Чудесна си! — Обърна се с лице към нея и започна да я гали по тялото. — Не желая да говорим повече на тази тема! Душата ме боли!

— Нека уточним някои неща. Искам да знам намеренията ти. Разполагаме с време до края на деня.

Мъжът се претърколи на гръб и сложи ръце под главата си. Лило продължаваше да разтрива нежно пениса му.

— Изясни ми защо питаш! — проговори най-накрая.

— Ако твърдо си решил да останеш, тя ще те убие. Можеш да измислиш нещо, за да я спреш и да опиташ да изпълниш плана си… Нищо повече от изброяване на възможностите! По дяволите! Всъщност се чудех дали да не поема риска заедно с теб! Може би ние двамата… Не че ти го предлагам. Само си мислех, че бихме могли да разискваме…

— Доверяваш ми се чак дотолкова? Дори не ме познаваш! Ако реша да остана, няма да загубя много. Може би даже ще запазя живота си. Но защо ти е на теб да се замесваш в заговор?

— Може би това би бил единствения шанс в живота ми да избягам. Знаеш ли поне нещичко за мен?

Обърна се пак към нея.

— Нищо конкретно. А и не бих желал. Не ме интересува какво си направила. Зная само, че си една от клонингите на Туийд. — Забеляза изненадата, изписана на лицето й. — Да-а, понаучил съм някои нещица за него и ако си развържа езика, бих могъл да го вкарам зад решетките. Прав е, че иска да се отърве от мен! — Въздъхна и полегна пак на гръб, този път далече от нея.

Сключи ръце зад главата си.

Лило помисли, че той сложи край на разговора, но не намери вътрешни сили да го подтикне да продължат да говорят. Можеха да споделят мисли и след това. Точно сега се възбуди сексуално. До нея лежеше красив мъж. Харесваше мириса и докосването до кожата му. Последва го в неговия край на леглото. Опря се на лакът и се наведе над него.

— Туийд колекционира клонинги от кол и въже! — възкликна Катей, като я галеше разсеяно по главата. — Държи повече от дузина на тайна база нейде из Космоса. Бедните! Принудени са да участвуват в комплота му за отхвърляне на господството на Нашествениците! — Изсмя се горчиво и я погледна. — Но ако ти членуваше в Партията на Свободните Земни жители, не би се страхувала от Вафа! Исках да кажа, че щеше да имаш основания да се боиш от нея, но уважението ти би взело връх.

Тя въздъхна и внимателно положи буза върху корема му. „Е, добре, желае да приказва в края на краищата!“ — помисли.

— Почувствувах на свой гръб проявлението на способностите й. Предполагам, че зная за някои от нейните слаби страни. В момента тя е объркана. Туийд не трябваше да я праща сама на тази мисия.

— Но ти я придружаваш! — възкликна учителят.

— Какво искаш да кажеш? Че съм от Свободните земляни?

— Нямам предвид това. Има основателна причина да пристигнеш чак дотук.

— Присъствието ми на Плутон се дължи на случайност. Пътувахме за Титан, когато бившият президент научи за радиограмата на офиучите, която е получил с твоя помощ…

— Не е съвсем така! Изпратих му съобщението преди три месеца! Няма значение кой какво ти е казал. Била си предопределена да дойдеш. Вероятно дори и пилотът не е знаел. Заповедта на Туийд е дошла точно навреме, за да можете да обърнете полета към Марс!

— И по-късно нямаше да представлява проблем да се прехвърлим на друга планета!

— Съвсем не! Излиза, че бившият президент желае да изпълним мисията съвместно. А Вафа е единствената негова лоялна агентка сред нас. Ако е преценил, че тя не би могла да се справи с двама ни, положително е пуснал някой по дирите ти още на космопорта.

— Не разбирам. Изглежда ми като разиграване на театър! Дали иска да направим нещо в действителност или неговата цел е да си станем антипатични до такава степен, че да се разкъсаме един друг със зъби и нокти?

— Замисълът му не е ясен. — Катей въздъхна. Хвана ръката й и нежно я придърпа нагоре до себе си. Тя се притисна до тялото му, сгушена в прегръдката му. — Правих пазарлъци с него в продължение на петнадесет години! Ще имам вземане-даване с негова милост още пет… Е, беше ми обещал нова самоличност. Вече се съмнявам, че някога ще я получа, но нали човек трябва да следва някаква цел в живота!

Сега наистина му се отщя да приказва. Привлече я и я прегърна. Свлече се надолу и зацелува гърдите й. Но Лило на свой ред го отблъсна, вдигна глава и се взря в очите му.

— Не разбрах какво ми каза!

— Е, добре. Вафа е жена-войник, но не става за генерал. Липсва й инициатива. В това се състои твоята скрита от теб задача — да взимаш бързи решения при трудна ситуация, която не търпи отлагане и е важна за Туийд. Нямам предвид някаква битка на живот и смърт или нещо, свързано с етиката на неговата партия. За тия неща той напълно се доверява на Вафа. Преценил те е отлично. Подразбрах някои неща за теб и ми е известно, че той те познава прекалено добре! Например, не се съмнява, че ти не би се съюзила с някого против него!

— Как узна? — изиска отговор тя.

Изчерви се и от гняв, и от срам. Тъкмо бе стигнала до извода, че съпротивата в настоящия момент би била безплодна и че трябваше да изчака за по-добър шанс, докато се върнеха пак на Плутон след изпълнението на мисията!

— Само по един начин! Възможностите ти за бягство ще се разкрият по-късно. Не може да не си го разбрала. В момента си затворничка, но повече на думи. Затова няма да извършиш глупост и да поставиш на карта независимостта си. Твоят стил е да разширяваш свободата си стъпка по стъпка, като търсиш различни възможности, които после да обединиш в едно окончателно успешно спасение! Правдоподобно е, макар и да не е доказано досега. В момента с голяма степен на вероятност може да се счита, че Вафа не е сама. Не е необходимо Туийд да я успокоява, че и още някой те наблюдава. Разчита, че ти ще се досетиш и няма да правиш опити да се измъкнеш.

„Положението наистина прилича на примамливата ситуация, която се е открила пред моя първи клонинг Лило 2! Доверчивостта й се е оказала фатална!“ — разсъди Лило. Спомни си за своето твърдо решение да се съмнява във възможностите за лесно бягство и да търси необичайни способи за постигане на свобода.

— Какво ще стане, ако пратя по дяволите всички съображения на здравия разум? Ако сега се съюзим и пречукаме Вафа, следва ли че нашето решение е неразумно? Но само при положение, че не сме подложени на някоя от безкрайните проверки и в действителност не е пристигнало никакво съобщение от офиучите!

— Наистина има, но аз се радвам, задето ти не пропусна и тази теоретическа вероятност. Довери ми се прекалено бързо, но е за твое добро, ще знаеш!

Облиза пак с език зърната й и този път тя не протестира. Погали го по гърба и бавно притвори очи. Последният й схванат от междузвездния полет мускул се отпусна от топлината, която започна да извира от дълбините на тялото й. Усети възбуда, която премина нежно като поток от главата до петите й.

— И все пак не отговори на въпроса ми!

— От разстояние Туийд не може да предвиди добре. Вероятно е най-добрият ти шанс да се разкрие точно сега. Той не е застрахован от твои действия, извършени нарочно без никаква логика.

— В такъв случай защо рискува с мен?

— Защото ме познава също прекалено добре! — Катей въздъхна. — Ако не желая да придружа Вафа, ти би могла да се присъединиш към мен. Само че аз ще се подчиня на волята й, защото още ми се живее. Предпочитам да напусна учениците си, да забравя самоуважението или това, което е останало от него… Сега, след като ти разкрих душата си и изложих на показ своя срам, би ли си затворила устата и разтворила краката! — Завърши небрежно и с полуусмивка, но когато навлезе в нея, прояви бруталност, решен да излее своя изблик от чувства.

Лило се предаде и му позволи да установи темпото макар и на първо време. За нейна най-голяма изненада, тялото й отговори с готовност и веднага се приспособи. Отчасти чувствуваше необходимост, от друга страна го съжаляваше. Едва ли му бе приятно да признае за компромисите, които трябваше да направи, с цел да удължи живота си. От трета страна усети нещо неуловимо — може би зараждането на емоция, която някой ден щеше да преобрази елементарния, здравословен полов акт в действена любов!