Charles Perrault
Le petit Chaperon rouge

Шарл Перо
Червената Шапчица ^[0]

Il était une fois une petite fille de village, la plus jolie qu’on eût su voir : sa mère en était folle, et sa mère-grand plus folle encore.

Cette bonne femme lui fit faire un petit chaperon rouge qui lui seyait si bien, que partout on l’appelait le petit Chaperon rouge.

Un jour, sa mère ayant cuit et fait des galettes, lui dit :

— Va voir comment se porte ta mère-grand, car on m’a dit qu’elle était malade. Porte-lui une galette et ce petit pot de beurre.

Le petit Chaperon rouge partit aussitôt pour aller chez sa mère-grand, qui demeurait dans un autre village.

En passant dans un bois, elle rencontra compère le Loup, qui eut bien envie de la manger ; mais il n’osa, à cause de quelques bûcherons qui étaient dans la forêt.

Il lui demanda où elle allait. La pauvre enfant, qui ne savait pas qu’il était dangereux de s’arrêter à écouter un loup, lui dit :

— Je vais voir ma mère-grand, et lui porter une galette, avec un petit pot de beurre, que ma mère lui envoie.

— Demeure-t-elle bien loin ? lui dit le Loup.

— Oh ! oui, dit le petit Chaperon rouge, c’est par-delà le moulin que vous voyez tout là-bas, à la première maison du village.

— Eh bien ! dit le Loup, je veux l’aller voir aussi ; je m’y en vais par ce chemin-ci, et toi par ce chemin-là ; et nous verrons à qui plus tôt y sera.

Le Loup se mit à courir de toute sa force par le chemin qui était le plus court, et la petite fille s’en alla par le chemin le plus long, s’amusant à cueillir des noisettes, à courir après des papillons, et à faire des bouquets des petites fleurs qu’elle rencontrait.

Le Loup ne fut pas longtemps à arriver à la maison de la mère-grand ; il heurte : toc, toc.

— Qui est là ?

— C’est votre fille, le petit Chaperon rouge, dit le Loup en contrefaisant sa voix, qui vous apporte une galette et un petit pot de beurre, que ma mère vous envoie.

La bonne mère-grand, qui était dans son lit, à cause qu’elle se trouvait un peu mal, lui cria :

— Tire la chevillette, la bobinette cherra.

Le Loup tira la chevillette, et la porte s’ouvrit. Il se jeta sur la bonne femme, et la dévora en moins de rien, car il y avait plus de trois jours qu’il n’avait mangé. Ensuite il ferma la porte, et s’en alla coucher dans le lit de la mère-grand, en attendant le petit Chaperon rouge, qui, quelque temps après, vint heurter à la porte : toc, toc.

— Qui est là ?

Le petit Chaperon rouge, qui entendit la grosse voix du Loup, eut peur d’abord, mais croyant que sa mère-grand était enrhumée, répondit :

— C’est votre fille, le petit Chaperon rouge, qui vous apporte une galette et un petit pot de beurre, que ma mère vous envoie.

Le Loup lui cria en adoucissant un peu sa voix :

— Tire la chevillette, la bobinette cherra.

Le petit Chaperon rouge tira la chevillette, et la porte s’ouvrit.

Le Loup, la voyant entrer, lui dit en se cachant dans le lit, sous la couverture :

— Mets la galette et le petit pot de beurre sur la huche, et viens te coucher avec moi.

Le petit Chaperon rouge se déshabille, et va se mettre dans le lit, où elle fut bien étonnée de voir comment sa mère-grand était faite en son déshabillé. Elle lui dit :

— Ma mère-grand, que vous avez de grands bras !

— C’est pour mieux t’embrasser, ma fille !

— Ma mère-grand, que vous avez de grandes jambes !

— C’est pour mieux courir, mon enfant !

— Ma mère-grand, que vous avez de grandes oreilles !

— C’est pour mieux écouter, mon enfant !

— Ma mère-grand, que vous avez de grands yeux !

— C’est pour mieux te voir, mon enfant !

— Ma mère-grand, que vous avez de grandes dents !

— C’est pour te manger !

Et, en disant ces mots, ce méchant Loup se jeta sur le petit Chaperon rouge, et la mangea.

Някога в едно село живеело малко момиченце — нямало на света по-хубаво от него. Майка му много го обичала, а още повече го обичала баба му. Добрата жена му ушила малка червена шапка, която така добре стояла на момичето, че всички го наричали Червената Шапчица.

Един ден майка й направила малко яйчен крем и й казала:

— Иди, мило дете, да видиш как е баба ти, научих, че била много болна. Занеси й яйчен крем и това гърненце с масло.

Червената Шапчица тръгнала веднага към дома на баба си, която живеела в друго село.

Като минавала през гората, срещнала стария вълк, на когото много му се искало да я изяде, но не посмял, защото наблизо имало хора, които събирали съчки в гората. Той я попитал къде отива. Горкото дете, което не знаело, че е опасно да се спира и разговаря с вълк, му казало:

— Отивам да навестя баба си и да й занеса яйчен крем и гърненце с масло от мама.

— Далече ли живее тя? — попитал вълкът.

— О, да — отвърнала Червената Шапчица, — отвъд мелницата, дето се вижда там, първата къща, като стигнеш в селото.

— Е — казал вълкът, — и аз ще ида да я видя. Аз ще тръгна по този път, а ти върви по онзи и ще видим кой ще стигне пръв.

Вълкът се завтекъл колкото могъл по-бързо, като поел по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се забавлявало да бере лешници, да тича след пеперудите и да прави китки от цветчетата, които срещало по пътя си.

Не минало много време и вълкът стигнал до къщата на бабата. Почукал на вратата: „Чук-чук-чук!“

— Кой е там? — обадила се бабата.

— Твоята внучка, Червената Шапчица — отвърнал вълкът с преправен глас, — която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, пратени за теб от мама.

Добрата бабка, която била на легло, защото била малко болна, извикала:

— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху добрата жена и я глътнал за миг, защото от три дни нищо не бил ял. После затворил вратата, легнал в леглото на бабата и зачакал Червената Шапчица, която пристигнала след известно време и почукала на вратата: „Чук-чук-чук!“

— Кой е там? — извикал вълкът.

Червената Шапчица, като чула дебелия глас на вълка, отначало се изплашила, но помислила, че баба й е прегракнала, и отвърнала:

— Твоята внучка е, Червената Шапчица, която ти носи яйчен крем и гърненце с масло, изпратени за теб от мама.

Вълкът й извикал, като малко си смекчил гласа:

— Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Червената Шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.

Вълкът, като я видял, че влиза, се скрил под завивките и й казал:

— Остави яйчения крем и гърненцето с масло на столчето и ела да си легнеш при мен.

Червената Шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се учудила, като видяла как изглежда баба й по нощница. Тя й казала:

— Бабо, какви големи ръце имаш!

— За да те прегръщам по-добре, мило дете.

— Бабо, какви големи нозе имаш!

— За да тичам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи уши имаш!

— За да чувам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи очи имаш!

— За да виждам по-добре, детето ми.

— Бабо, какви големи зъби имаш!

— За да те изям.

И като изрекъл тези думи, злият вълк се хвърлил върху Червената Шапчица и я нагълтал цялата.

Илюстрация: Д. Мънро