Сяо Пин-шъ
Петте етапа на просветлението (2) (Рецитирането на името на Буда)

Напомняне

Практиката на рецитиране на името на Буда отначало изисква да се следват курсовете, предлагани от манастирите или храмовете, да се прочетат книгите на най-добрите учители и да се практикува редовно. Тези първи стъпки са достатъчни, за да донесат някои ползи.

По пътя към помненето на Буда без форма е възможно да се сблъскаме със свръхестествени явления (усещане на парфюми, виждане на Буда или на светлина и др.), към които в никакъв случай не бива да се привързваме. Много малко хора имат възможността да срещнат Буда и да получат напътствия от него. Но дори в такъв случай не трябва да се привързваме и е необходимо да проверим дали казаното отговаря на трите печата и на съдържанието на сутрите. Ако забележим противоречия, е задължително да забравим колкото се може по-бързо чутото. Така ще се предпазим от всякакво безпокойство.

Ако продължим да практикуваме помненето на Буда без форма, ще изпитаме особени усещания (телесна лекота, спокойно съзнание, непрестанна радост, състрадание, умерено влияние на егото, лесно постигане на концентрация), просто защото сме овладели достатъчно съзнанието си, за да можем да поддържаме непрекъсната концентрация. Трябва да продължим практиката си усърдно и без страх.

Напоследък често срещам практикуващи, които си въобразяват, че когато влязат в състояние без думи и нежелателни мисли, това е знак, че са се просветлили, като това им убеждение се подсилва от факта, че собствените им учители го потвърждават. Те не разбират, че това състояние все още принадлежи на фалшивото аз: мисловното съзнание. Доста разпространена грешка е да се смята, че състоянието без думи или мисли е състоянието на истинското аз. Ако тези хора са наистина просветлени, нека ми обяснят защо им липсва мъдрост или защо не са постигнали освобождението. Всъщност автентичният учител е незаменим, за да насочва хората по пътя на просветлението. Ако приемаме мисловното съзнание за истинското аз, никога няма да се просветлим и никога няма да стъпим на Средния път.

Нека всеки, който желае да практикува помненето на Буда, за да се просветли, да потърси истински учител, който да го насочва, т.е. някой, който вече е просветлен и е видял природата на буда; някой, който е упорит и решителен и продължава да напредва по пътя на практиката, познава първия смисъл на света и умее да преведе другите през всички етапи на помненето на Буда до самото просветление. Възможно е някои истински учители да са сравнително неизвестни, но ако те могат постепенно да водят практикуващите към просветлението, да разпознават различните им състояния, да им помогнат да различат мисловното съзнание от истинското аз, както и самите те да не се привързват към състоянието си на просветление, това е напълно достатъчно. Впрочем в Тайван има все повече такива учители. Основното е всеки практикуващ да има доверие на учителя си и освен това да намали силата на егото си. Необходимо е и да положи велик обет, за да може да следва пътя на бодхисатвите, защото в противен случай може и да не разпознае един истински учител, когато го срещне.

Петте етапа, които посочихме по-горе, позволяват на хората постепенно да следват този метод както на теория, така и на практика. Очевидно е, че не е лесно да се постигне и задържи състоянието на помнене на Буда без форма, но то не е и толкова трудно, ако отделим време, за да преодолеем различните етапи един след друг.

За много хора просветлението е толкова далечно, че им изглежда недостъпно. То обаче съвсем не е нещо невъзможно. Ако някой постоянства в практиката на помненето на Буда, ако отдава по-малко значение на егото си, ако положи някой от великите обети на бодхисатвите и се моли ежедневно на Буда, за да срещне учител, способен да му помогне да се просветли, със сигурност един ден необходимите условия за неговото просветление ще са налице. Може би ще е необходимо учителят му да му каже само две или три думи, за да успее да се просветли. От друга страна, ако не срещне добър учител, това просто означава, че необходимите условия все още не са налице. Няма причина да се отказва от търсенето си. Напротив ще трябва да продължи практиката си: може би условията за неговото просветление няма да са налице в този живот, но не е изключено в някой бъдещ живот отново да се роди като човешко същество и да намери истинското си аз. Ако пък практикуващият възприеме поведението на бодхисатвите, т.е. се проявява като мил и внимателен човек, две или три години, след като е овладял помненето на Буда без форма, той ще е способен да открие и докаже съществуването на Буда в себе си, т.е. да се просветли. Ще може дори да докаже солидността на своето откритие чрез сутрите. За сметка на това за онези, които не са положили велики обети и не искат да намалят влиянието на егото си, търсенето на просветлението е непосилна задача.

Тук искам да поздравя всички практикуващи и да им пожелая да си помагат взаимно. Надеждата ми е, че всички будисти ще успеят да практикуват помненето на Буда, без да спират, и че в този или в следващ живот ще намерят Буда в себе си и ще положат великия обет всички ползи, които извлекат от практиката си, да послужат на всички чувстващи същества.