Фред Колвин
Превъзходен път (9) (Любовта и библейската употреба на духовните дарби)

Въпроси от аудиторията

— Съгласен съм с вас, че трябва да бъдем внимателни при употребяването на духовните дарби, защото те са много ценни. В 1 Кор. 13:9 е казано, че ние отчасти знаем и отчасти пророкуваме. Ето защо не можем да считаме, че някой от нас знае съвършено всички неща. Ако дарбата за говорене на езици не е съществена и не е желателна, защо е трябвало Корнилий и неговият дом да я получат? Също и в 19 глава от Деяния на Апостолите — защо е трябвало апостол Павел да полага ръце на тези ученици и те да получат тази дарба? Друго нещо, което искам да кажа: Едната дарба не изключва другата — Бог може да даде дарба език и дарба пророчество. В 1 Сол. 5:21 е казано: «Всичко изпитвайте; дръжте доброто, а се въздържайте от всякакъв вид зло». С това искам да кажа следното: петдесятното движение се е появило в България след Първата световна война и за 10 години петдесятните църкви са се разраснали и са станали най-живите и най-влиятелните църкви в страната. Така че практиката показва — предполагам, че и в целия свят е така, че тези дарби — говорене на езици и други, дават една сила за служение. Последното нещо, което искам да кажа е, че има и фалшиво кръщение с езици; както и Вие казахте, някои говорят каквото им дойде, но има хора, които, като се кръстят с език, се изпълват с любов, което е знак за истинското кръщение с език.

— Скъпи братко, аз ти благодаря много за коментара. Той не звучеше съвсем като въпрос. Аз разбирам, че ние имаме не само въпроси, но и собствени мнения. Аз се опитах отново и отново да напомням, че говоря по въпроси, по които много мили християни не са на едно мнение. Аз те разбрах много добре — наистина нашето знание е частично и Господ още не е дошъл. Аз също така се уча. Аз нося със себе си коментара на един водещ петдесятник, Гордън Фей, който представлява една дебела книга, която е в стаята ми. Той е един от водещите теолози в САЩ и дори мисля, че е най-добрият. По много въпроси той има същото мнение като моето, а по други въпроси има същото мнение като твоето. Аз се опитвам да чета всичко с отворен ум и не съм взел тази дебела книга със себе си, защото не ме е грижа какво казва той.

Аз отново повтарям, че имам приятели петдесятници, но правя огромна разлика между петдесятниците и новите харизматици, и нео-петдесятниците. Това движение е започнало, както вие казахте, след Първата световна война и въпреки че аз не мога да се съглася с някои от интерпретациите на тези християни, споделям с тях техния стремеж към святост. Този стремеж изглежда често липсва сред харизматиците и сред някои от по-крайните петдесятници днес. Когато учех немски език, аз потърсих църква, където да мога да имам общение с вярващи. И тогава имах много хубаво общение в една Петдесятна църква. Мисля, че ние не се различаваме много в основните си схващания, нали?

Съгласен съм, че Петдесятното движение расте. Но не е вярно, че това е така по целия свят. В Австрия, където живея, познавам проповедници в петдесятни църкви, те ме поканиха да говоря на тяхната конференция, защото нашите църкви растат много по-бързо от техните. Те искаха да знаят как биха могли и техните църкви да растат по-бързо. Имам един приятел, който е петдесятен проповедник. Той много обича да ми говори за езиците и да ме кара да се кръщавам в Светия Дух по неговия си начин. Един ден той започна да ми говори за сила за евангелизиране. Тогава му казах: «Тони, когато вашите църкви тук започнат да растат толкова бързо, колкото нашите, тогава ще си говорим отново за кръщението в Светия Дух». Виждате, че този аргумент може да действа и в двете посоки. По същия начин можете да подкрепите и движението на мормоните. (Мормоните (секта, основана през миналия век от Джозеф Смит) имат много ефективен начин за печелене на последователи чрез посещения по домовете и лична работа с хората.)

Много е важно да забележите следното: начинът, по който говоря за петдесятниците на тези лекции и по който говоря с вас сега, показва, че аз ви ценя като мои скъпи братя в Христа, и несъгласието ми с вас по никакъв начин не накърнява любовта ми. Аз не казах, че тази духовна опитност, която имате, е от дявола и мисля, че и ние има какво да научим от петдесятните църкви. Също така и моето познание е частично и аз направих всичко, на което съм способен, за да прочета няколко глави от Библията по един приятелски начин. Опитах се да върна някои стихове обратно в техния контекст. Защото това, което много пъти съм преживявал, е следното: моят приятел си има неговия стих от Библията и аз си имам своя. Той ме замеря с неговия стих, аз го хващам, взимам своя стих и го замерям с него. Това изобщо не е братска любезност. Аз се опитах да бъда честен по отношение на аргументите на другата страна. Може би греша в някои неща, но аз съм наистина готов да уча.

Скъпи братя и сестри, Петдесятното движение е едно много голямо движение и на доста места има много грозни неща, а на други места в него има много красиви неща. Моля да не опростяваме мисленето си, като обобщаваме нещата, които засягат Божия народ.

Обяснението по двата примера, за които казвате — 10-та и 19-та глава от Деянията на Апостолите, бяха споменати вече преди две лекции. Факт е, че в къщата на Корнилий е имало невярващи евреи. Невярващи евреи? Да, Петър е бил един от тях. Той не е вярвал, че Бог приема другите народи по същия начин като евреите. На него му е трябвало видение, посещение от един ангел, личното впечатление от един много свят човек — Корнилий, и тогава той казва: «Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правото, Му е угоден» (Деян. 10:34-35). Това е било нещо съвсем ново. И докато той още говорел, «Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото», а неговите братя, които бяха дошли там с него, «се смаяли». Как е възможно? Тия езичници приеха Светия Дух, точно както и ние! Така те повярвали, кръстили езичниците и заминали за Ерусалим. Но преди да пристигнат там, мълвата вече била стигнала до другите апостоли. И така, те отишли при тях, Яков си запретнал ръкавите, обърнал големия си праведен нос към Петър и казал: «Знаеш ли какво: наистина, евангелизирането е добро нещо, но не мислиш ли, че сте попрекалили? Вие сте яли с този човек! И ти си го приел на същата основа като нас, а ние сме свети!». И Петър разказал на апостолите, които все още не можели да повярват, че Бог сега приема другите народи на базата на вярата им. Много по-късно, когато Евангелието достигнало до далечни страни като Антиохия, Сирия и Киликия, и християните от тези народи раждали деца, се повдигнал отново въпросът: «Ти имаш бебе. Обряза ли го? Трябва да го обрежеш, за да бъде спасено!». Но Петър размисля… «Не. Ние сме евреи. Ние обрязваме нашите деца, но Бог ни приема на основание на вярата ни — Деяния, 15-та гл.: »Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Светия Дух, както и на нас, и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра“. Тогава другите апостоли и старейшините на църквата прославят Бога за това. За тях е било трудно да приемат този факт. Дори за вярващия понякога е много трудно да повярва. И вие знаете, че Бог ги е убедил чрез говоренето на езици: Това е Деян. 10-та и 19-та гл., за която говорих преди две лекции.

— Вие говорихте за несъвършенството на дарбата за говорене на езици. Словото Божие казва: „Неговите дела са съвършени“. Така че всяка дарба е съвършена, стига да бъде използвана както трябва. И Павел казва в 1 Кор. 14:18 и 19: „Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви, но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си…“. И когато той казва в ст. 26: „Когато се събирате, тогава говорете с превод“. И след това, в ст. 28: „Ако няма преводач, такъв нека да мълчи в църква и нека да говори на себе си и на Бога“. Съгласен съм — в църква не трябва да се говори на непознат език, но в проповедта на планината, в Евангелието от Матей, Иисус говори за молитвената стаичка, която всеки човек трябва да има. И точно там да се изпълни това, което е писано в 14:2: „да изгражда себе си“: „Понеже никой не му разбира, но с духа си той говори тайни“. Точно това е искал да каже и Павел. Словото Божие е написано, за да бъде разбрано и от най-простите хора. И един най-прост овчар от полето, като прочете това Слово, ще го разбере така, както е написано, без да е слушал Вашите дълбоки разяснения.

— Мисля, че това е най-доброто съдействие, което сме получавали на тези лекции, и то по няколко причини:

Първо: аз никога не мога да преценя колко време ще продължи беседата ми, когато говоря с преводач. Така че аз имах намерение да говоря по този въпрос, но не стигнах до него. Така че Вашият въпрос ми дава възможността да кажа нещо и за това.

Второ: Вашите въпроси и забележки са полезни, защото показват на всички какво мислят хората от другата страна, когато те сериозно разглеждат този въпрос. Най-доброто, което аз бих могъл да направя, е съвестно да изложа становищата и аргументите на другата страна, но колко по-ясно е, когато ги чуем от самите й представители.

И така: всеки дар е съвършен. Всеки дар има своя собствена функция и цел. Един стих, до който не успях да стигна тази вечер, е 39 стих: „Копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици“. Защо Павел казва това? Кои сме ние, че да забраняваме употребата на някоя истинска Божия дарба? Всички Божии дарби са съвършени, включително и дарбата на езиците.

Трето: Вие говорите за „молитвената стаичка“. От 27-ми стих нататък Павел говори за използването на духовните дарби в църквата. Аз съм много благодарен за тези стихове, защото мисля, че те показват една определена свобода на Светия Дух в църквата, което рядко може да се види в евангелските църкви днес. Ако вие имате възможността да ме посетите в Австрия, ще бъдете насърчен да видите, че ние правим така, както е написано тук. Може би двама или трима ще проповядват, някои братя ще предложат песен, други може да ни водят в молитва. Ние искаме да бъдем отворени за Светия Дух и за всички Негови дарби. Бихте ли желали да ни говорите на език? Преди това ние ще искаме да поговорим с Вас, защото не оставяме хора да проповядват в църквата ни, без да ги познаваме; не бихме позволили и на Вас да говорите на език в нашата църква, без да Ви познаваме. Ще искаме да знаем дали сте търсили тази дарба. Ако ни кажете, че наистина сте я търсили, то това ще ни накара да бъдем скептични по отношение на християните, между които сте били, защото звучи доста „по коринтски“. Ако кажете, че някоя известна личност е положила ръце на главата Ви, и разберем, че тогава сте започнали да приказвате, тогава бихме били много предпазливи по отношение на Вашето говорене в църквата ни. Ще Ви попитаме дали можете да превеждате езика си, ще Ви помолим да поговорите и да преведете. И според нашето разбиране по този въпрос, ние бихме Ви казали: „Да, можете да говорите на език в нашата църква“, или: „Не, бихме предпочели да не го правите“. И, надявам се, Вие ще уважите солидната преценка на нашите старейшини. Но ако направите противното, това не ще ви се удаде втори път.

Да, дарбите са съвършени, но те могат да бъдат фалшифицирани. Аз имам няколко опитности с езици, но не мога да кажа, че съм имал някога опитност с това, което мога да нарека „библейска дарба говорене на език“. Елате и ще опитаме. Ние не бихме забранили говоренето на езици.

А що се отнася до Вашия молитвен език, аз се опитах тази вечер, по-специално чрез стиховете в началото, да покажа, че не това е била целта на езиците. Павел ни насърчава да бъдем зрели в мисленето си и ни показва чрез Стария Завет защо са били дадени езиците. Но Павел никога не би говорил срещу някоя дарба от Светия Дух. И така, той казва: „Ако нямаш преводач, тогава мълчи в църква и говори на себе си и на Бога“. Сега, ако Вие мислите, че това означава „идете си вкъщи и правете това в молитвената си стаичка“, то бих Ви напомнил, че това го няма в текста. Той просто казва: „Затваряй си устата“. По същия начин той казва в стих 34: „Жените нека мълчат в църквите“; говорещите на езици трябва да мълчат в църквите, ако няма превод. Тук не се споменава и дума за молитвената стаичка.

Ако Павел казва, че той говори повече езици от всички и после казва колко много предпочита да говори в църквата, то Вие сте прав, когато казвате, че много обикновени вярващи хора могат да разберат това по Вашия начин. Но, ако искате да кажете, че това е начинът, по който един обикновен вярващ автоматично би разбрал текста, то Вие предполагате, че всеки обикновен вярващ разсъждава по начина, по който разсъждавате и Вие. Аз познавам, а надявам се и Вие, стотици обикновени вярващи, които не мислят по Вашия начин. Нека бъдем честни в аргументите си. Аз мисля, че това е един от възможните начини да се четат тези стихове. Хора, които познават много добре Библията, също разбират така този текст. Моето скромно мнение е, че тук не непременно става дума за молитвена стаичка. Идеята за молитвената стаичка е свързана винаги с изграждане на себе си. И аз се опитах да ви покажа в тази лекция, че функцията и целта на говоренето на езици не е да изграждаме себе си.

Мисля, че отрязах поне три от краката на Вашия стол. Може би си мислите, че Ви е останал още един. За добър фермер, който иска да издои кравата си, това е напълно достатъчно, но не мисля, че можете да се облегнете на подобно нещо.

Това е моето честно мнение. Но аз наистина съм убеден от аргументацията Ви, че Вие размишлявате сериозно за тези неща; а за мен няма нищо по-приятно от това, да разговарям именно с хора като Вас.

— Има ли разлика между тълкуване и превод? Ако аз говоря на родния си български език и Вие не го знаете, но изведнъж започнете да ме разбирате, това какво е и кой Ви го дава? Кой е Този, който е разбъркал езиците при Вавилонската кула? Кой е Той, в Когото ние дишаме и живеем, Който ни знае мислите, и защо Той ми е дал на мен да говоря на български, а на Вас — на английски?

— През последните години е имало много спорове дали съществува разлика между превод и тълкуване. Аз честно съм се опитвал да разбера как би могло да има разлика. Петдесятните и харизматичните тълкуватели твърдят много усърдно, че има разлика. Сега аз ви питам: Какво прави в момента моята преводачка превежда ли или тълкува?

— Мисля, че тя превежда, защото е учила този език с усилия и труд. Но ако Вие започнете да разбирате какво говоря, без да сте учили български… Откъде идва това? Вие не сте се опитвали да го учите…

— Вие отговорихте на въпроса ми. Тя превежда. А тълкуване означава повече от превеждане — то означава да обясниш значението на нещо. Например: „Do you have coal?“ — това тя го превежда буквално като: „Имаш ли въглища?“. Но аз попитах всъщност: „Имаш ли пари?“.

Тълкуването е също като превеждането, то е обяснение на значението. Но не е възможно да тълкуваш, без да превеждаш. Павел използва толкова много стихове, за да ни каже, че ако говориш на непознат език на някой човек, който не го разбира, ти не можеш да имаш общение с него. Не можеш да имаш общение без превод. Доколкото разбирам текста (а аз съм употребил много време да мисля върху него), дарбата, за която се говори в него, е една свръхестествена дарба. Тук не става дума за учене на един език. Той казва: „Който говори на непознат език, нека се моли да тълкува“. Това не означава: „Ходете в университета“. Той говори за една дарба, за една свръхестествена способност да разбираш един език, който никога не си учил, да го превеждаш на езика на слушателите си, за да предадеш на тях посланието, което говорещият не разбира, но което ти разбираш чрез Бога.

Сега аз ще Ви попитам: Защо харизматичните теолози толкова много говорят за превеждане и тълкуване? На английски това е една и съща дума. И всъщност едното е невъзможно без другото.

Благодаря ви за вниманието.