Как животните си избрали цар (Басня от Фенелон)

Умрял лъвът и останалите животни се събрали да изберат кой да го наследи като цар.

— Аз имам най-голямо право на трона — казал тигърът, — защото никое друго животно не прилича толкова много на нашия бивш владетел.

Мечката възразила на това и казала:

— Аз съм толкова силна и също така смела, както лъва. Освен това, аз мога да се катеря по дърветата, което е повече, отколкото един лъв може да прави. Аз имам най-голямо право на трона.

— Вие всички можете да се хвалите колкото си искате — казал слонът, — но кой от вас може да отрече, че аз съм най-голямото, най-силното и най-храброто от животните? Аз имам най-голямо право на трона.

После конят изложил своите доводи.

— Аз съм най-полезното, а някои казват, и най-красивото от четириногите създания. Полезността и красотата би трябвало да са важни, нали?

— Хитростта също би трябвало да има значение — казала лисицата. — А къде ще намерите по-хитро животно от мене?

— Аз не съм нито силна, нито красива — казала маймуната, — но съм даровита. Изберете ме за свой цар и ще ви забавлявам така, че няма нито ден да скучаете. И не забравяйте колко много приличам на човека.

— Ха! Аз мога също да се похваля, че съм като човека — казал папагалът. — Ти приличаш на него само в лицето, което е доста грозно. Аз му приличам в речта. Мога да говоря, говоря, говоря.

— Дръж си езика! — викнала маймуната. — Ти говориш, наистина, но не както човекът говори. Ти повтаряш едно и също нещо по много пъти, но не разбираш смисъла на нито една дума. Нещо повече, ти нямаш право да си тук, защото си птица, а не звяр.

— Всеки може да разправя за ценните си качества — казало кучето, — но делата говорят повече от думите.

Тогава животните решили да дадат царската власт на слона, защото, рекли те, той е и силен, и мъдър, не е жесток като тигъра и мечката, нито суетен като коня, нито лекомислен като маймуната.