Хавиер Сиера
Тамплиерските порти (22)

ГОЛЯМАТА МЕЧКА

Кръчмата на Ерик бе препълнена. Групата възрастни туристи, които преди половин час бяха в базиликата Света Магдалина и разглеждаха изумени мощите на Дева Мария, за която злите езици говореха, че имала любовни отношения със самия Исус от Назарет и дори потомство, сега коментираха шеговито тази толкова известна легенда и подканяха припряно собственика да им сервира по-бързо гозбите.

Франсоа Бремен си проправи път до бара и поиска две бири, които плати веднага. После, внимавайки да не ги разлее, излезе от заведението и отиде до железните маси на терасата, където инженерът го чакаше с нетърпение, приглаждайки една снимка голям формат, която бе извадил от джоба на пардесюто си.

— Какво е това?

Облещил очи, Бремен остави двете препълнени халби на масата.

— Трябва да ви призная нещо — рече му Темоен много сериозно. — И е нужно да го направя, защото мисля, че ми дадохте някои важни сведения, без дори да ви моля.

— Е, това е наградата за такива като нас, които търсим със сърцето, не мислите ли?

Бремен намигна съучастнически на инженера, но той не се трогна.

— Точно за това исках да поговорим. Аз не търся със сърцето и дори не търся нищо трансцендентално тук. Дойдох във Везле — пое си въздух, — защото преди два дни един от нашите сателити направи доста снимки като тази — с някои аномалии, които аз не мога да разчета.

— Един от вашите сателити ли?

— Вижте — засука мустак Темоен, — работя като инженер по телекомуникациите в Националния център за космически проучвания в Тулуза, по-точно — отговарям за метеорологичните и картографските сателити. Единият от тях направи тази снимка. Другите са в колата ми.

„Официалният летописец“ на града протегна ръка към снимка номер САЕ 990111 и като я погледна, се взря внимателно в квадрата, който несъмнено отговаряше на „вечния хълм“ във Везле.

— Забелязвате ли нещо странно? — запита го Темоен.

— Предполагам, че става дума за бялото петно върху Света Магдалина, нали?

— Така е. Снимката бе направена преди два дни, на двайсет и трети, но това не е единствената регистрирана аномалия. Нещо подобно се появи и на още пет снимки. Интересното е, че на тези места се издигат готически сгради, строени горе-долу в ранния период на този архитектурен стил.

— И кои са тези места?

— Всички са градове на север: Еврьо, Байо, Шартр, Амиен и Реймс.

— Виж ти! — възкликна Бремен. — Градовете от съзвездието Дева!

Темоен едва не разля бирата по пардесюто си.

— Как! — заекна той, бършейки пяната с ръка. — Знаете ли нещо за съответствието с Дева?

— Че кой не знае, приятелю! — избоботи отново учителят. — Тази идея бе спомената най-напред в една от книгите на Луи Шарпантие^[1] и тутакси получи голяма популярност в някои, така да се каже, езотерични кръгове.

Нещо подобно се говореше и за някои строежи на древните египтяни, издигнати в съответствие със звездите на небосвода. Но в това, което казва Шарпантие, има една уловка, знаете ли?

— Уловка ли?

— Да — усмихна се широко Бремен, — но всъщност никой не я забелязва. Когато Шарпантие обяснява, че планът на съзвездието Дева се очертава върху територията на Франция като огледално отражение, е точно така.

— Не разбирам.

— Ако сте чели Шарпантие, сте се уверили, че при него главната звезда на Дева — Спика, съвпада с разположението на Реймската катедрала.

— Да, наистина — съгласи се Мишел.

— Но това не е така. Най-важната от всички катедрали, разбира се, е в Шартр. Защо иначе Шарпантие ще й посвещава творбата си? Още ли не разбирате? Планът на Шарпантие трябва да се гледа като огледално отражение! Така че, ако го гледате обърнат, като отражение, Спика вече не съвпада с Реймс, а с Шартр. И повдига друг въпрос: защо всички звезди от Дева не съвпадат с катедрали. Този проблем се отнася за малките звезди от съзвездието. Но ако се гледат като отражение, те съвпадат точно с някои градове, в които има катедрали.

— Чакайте малко — каза Темоен и извади от сакото си бележника с таблиците на Шарпантие за съответствията между звезди и катедрали. — Това, което казвате, променя всичко.

— Така е — потвърди Бремен. — Но ме учудва, че не сте го разбрали по-рано.

— Почакайте да променя таблицата, която направих.

Наведен над масата, Темоен взе грубия чертеж на Шарпантие и сравнявайки го с картата на съзвездието Дева, която преснима вкъщи, получи бързо новите данни. И като я разгледа по този начин — инвертно, дори най-малките звезди съвпаднаха с катедрали!

Получи се следната таблица:

— Трябва да призная, че успяхте да ме изненадате, мосю Бремен — каза Темоен, без да вдига очи от новата си таблица. — Така разрешаваме и явното противоречие, което открих при Шарпантие: основната звезда — Спика, или Alfa virginis, отговаряше на Реймс, чиято катедрала е по-нова, а не на катедралата в Шартр, която е първата в този стил.

Бремен кимна доволно.

— Но остава още един въпрос, на който не знам дали ще можете да ми отговорите.

— Кажете — отвърна учителят.

— Везле не влиза в схемата и въпреки това върху катедралата му, снимана от нашия сателит, се получава същата „енергийна“ аномалия, както върху катедралите от съзвездието Дева. Защо?

Туловището на Бремен — така казваше обикновено на по-едрите хора Мишел — се разгъна, сякаш той щеше да извади отговора от стомаха си. Взе халбата бира, която беше пред него, и преди да отговори, изпи половината на един дъх. Инженерът чакаше.

— Добре, драги приятелю. Явно не сте прочели задълбочено книгата на Шарпантие.

— Защо смятате така?

— Защото иначе щяхте да забележите, че той казва, че много преди да започне изпълнението на плана Дева, бенедиктинците се опитват да направят нещо подобно в абатствата на някои области от страната. Ако тук, в Бургундия, отбележите седемте главни абатства на този орден върху картата, ще получите приблизително формата на Голямата мечка, на Голямата кола^[2].

— Наистина ли?

— Естествено!

— И какъв е смисълът?

— Смисълът ли? — отвърна Бремен. — Това, приятелю, е нещо, което вие трябва да разберете. Аз мога да ви дам само някои напътствия, но ако искате да откриете защо вашият сателит е заснел в бяло тези места, то нямам и най-малката представа!

— Какви напътствия?

Преди да отговори, учителят изпи остатъка от бирата си с още една голяма, отмерена глътка, без да си поеме дъх.

— Добре. Може би трябва да говорите с отец Пиер. Той живее тук и знае най-много за тия неща. От него разбрах, че понякога Земята насища пространството със силна радиация, с електромагнитни и други потоци, които изглеждат може би свръхестествени. Ако успеете да го убедите да говори с вас, ще ви каже интересни неща. Потърсете го после, съгласен ли сте?

Темоен го погледна втренчено.

— Вие няма ли да дойдете?

— А, не! С отеца имаме някои разногласия и ако дойда с вас, едва ли ще ви приеме много добре.

— Жалко. Вие сте вторият човек, който ми споменава за него днес.

Бремен му подаде своя визитка и си тръгна.