Не съм съгласен с констатациите ти, друже. Не знам как да започна, но искам да кажа, че първият път като затворих последната страница и си казах „Чакай! Какво изпуснах?!?“ И веднага почнах отново да я чета от начало, което не ми се е случвало от много време. Тогава установих, че съм чел с грешна нагласа книгата и съм изпуснал страшно много — едва ли не всичко. В тази книга главната героиня Едипа се бори едновременно с ентропията и съдбата, които са свързани и я тласкат винаги към ръба, докато тя е принудена да приеме Завещанието, което пък не е нищо друго освен синекдоха на самите Съединени щати. Отделно от всичко — това е най-компресираният текст, който съм чел. Всичката мазнина, всичко ненужно е премахнато, така че думите, изреченията са едва ли не под налягане, готови да избухнат всеки миг. Сумарно съм чел книгата три пъти в оригинал и два пъти преведена и все още не може да ми омръзне. Прочетох и другите две наскоро преведени на Пинчън, а опитах и „Гравитация на дъгата“ в оригинал, но нещо не ми се получи. „Обявяването на серия 49“ за мен ще си остане най-добрата книга на Пинчън, а също така една от най-хубавите книги въобще. Дайте й втори шанс, Пеков, няма да съжалявате.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.