Читателски коментари (за „Обявяването на лот № 49 “ от Томас Пинчън)

Двукилометрични изречения, описващи паническа параноя на изпаднала в нервна криза средностатистическа американска домакиня. Книгата я спасява хуморът, и безсрамните но интересни персонажи с които се сблъсква средностатистическата американска домакиня в нервен срив. Колкото и прозата да е усукана като макарон около вилица, посланието скача ясно и разбрано и те праска по зачетения нос, ако някой го забележи сред цялата параноична конспирация оплела дедуктивните способности на средностатистическата американка, а именно ако тази невероятна конспирация не бе натрапила своята загадъчна сим

Загадъчна символност, то от самата средностатистическа американска героиня няма да остане нищо. Нито един ред, нито един лист, към изобщо някаква история, нито допирателна до каквото и да е било, извън кулата от приказките, където са затворени неосъществените принцеси.

Не съм съгласен с констатациите ти, друже. Не знам как да започна, но искам да кажа, че първият път като затворих последната страница и си казах „Чакай! Какво изпуснах?!?“ И веднага почнах отново да я чета от начало, което не ми се е случвало от много време. Тогава установих, че съм чел с грешна нагласа книгата и съм изпуснал страшно много — едва ли не всичко. В тази книга главната героиня Едипа се бори едновременно с ентропията и съдбата, които са свързани и я тласкат винаги към ръба, докато тя е принудена да приеме Завещанието, което пък не е нищо друго освен синекдоха на самите Съединени щати. Отделно от всичко — това е най-компресираният текст, който съм чел. Всичката мазнина, всичко ненужно е премахнато, така че думите, изреченията са едва ли не под налягане, готови да избухнат всеки миг. Сумарно съм чел книгата три пъти в оригинал и два пъти преведена и все още не може да ми омръзне. Прочетох и другите две наскоро преведени на Пинчън, а опитах и „Гравитация на дъгата“ в оригинал, но нещо не ми се получи. „Обявяването на серия 49“ за мен ще си остане най-добрата книга на Пинчън, а също така една от най-хубавите книги въобще. Дайте й втори шанс, Пеков, няма да съжалявате.

Трябва да призная, че това ми е първият сблъсък с този автор. Реших да започна V и виждам допирни точки между двете книги. Да съм изпуснал много при първо четене ме подканя самият стил на писателя, така че мога призная за горният ми коментар, че е прибързан и повърхностен. След много хиляди страници по късно, ако не съм премахнат от потайна алтернативна комуникационна система, ще се обадя пак.