Мужикъ и медвѣдь

Селянинът и мечокът

Овдовѣлъ мужикъ, осиротѣлъ, остался бобылемъ. Въ хозяйствѣ помочь некому.

Пришелъ мужикъ къ медвѣдю.

— Давай, Миша, вмѣстѣ хозяйство вести, огородъ садить, хлѣбъ сѣять.

Медвѣдь спрашиваетъ:

— А какъ дѣлить будемъ?

— Да какъ дѣлить? Ну, ты Миша возьмешь вершки, а мои пусть будутъ корешки.

— Ладно.

Посѣяли рѣпу. Выросла рѣпа хорошая. Работалъ Миша, таскалъ рѣпу, потомъ дѣлить стали.

— Тебѣ, Миша, вершки?

— Вершки.

Отрѣзалъ мужикъ всю ботву съ рѣпы, отдалъ Мишѣ, а самъ сидитъ корневища считаетъ.

Видитъ медвѣдь, что мужикъ обманулъ его.

Обидѣлся, залегъ въ берлогѣ и сосетъ лапу.

На другую весну пришелъ снова мужикъ къ медвѣдю.

— Что-же, Миша, давай опять хозяйство вмѣстѣ вести.

Медвѣдь говоритъ:

— Только ужь какъ хочешь-мнѣ чтобы корешки были, а тебѣ вершки.

— Ладно.

Посѣяли пшеницу. Уродились колосья-одно заглядѣнье. Стали дѣлить; взялъ себѣ мужикъ вершки съ зернами, а медвѣдю далъ солому да корни. Остался опять Миша ни съ чѣмъ.

— Ну, прощай, мужикъ! Не хочу больше съ тобою хозяйство вести! Очень ужъ ты хитрый!

Сказалъ и ушелъ въ лѣсъ.

Един селянин овдовял, осиротял, останал без семейство. Нямало кой да му помогне в стопанството.

Отишъл селянинът при мечока:

— Хайде, Миша, заедно да се грижим за стопанството, градината да засадим, житото да засеем.

Мечокът попитал:

— А как ще делим?

— Как ще делим ли? Ами ти, Миша, ще вземеш връхчетата, а за мене нека да бъдат коренчетата.

— Добре.

Засели ряпа. Израсла ряпата хубава. Трудил се Миша, извадил репите, после започнали да делят.

— За тебе, Миша, връхчетата, нали?

— Връхчетата.

Отрязал селянинът стъблата и листата на всички репи, дал ги на Миша, а той самият седнал корените да брои.

Видял мечокът, че селянинът го е измамил.

Обидил се той, легнал си в бърлогата и засмукал лапа.

На следващата пролет селянинът дошъл отново при мечока.

— Е, Миша, нека пак да се грижим заедно за стопанството.

Мечокът отговорил:

— Може, ама този път за мене ще бъдат коренчетата, а за тебе връхчетата.

— Добре.

Посели пшеница. Узрели пшеничните класове — за чудо и приказ. Започнали да делят. Селянинът взел връхчетата със зърното, а на мечока дал сламата и корените. Миша пак не получил нищо.

— Е, сбогом, човече! Не искам повече да се грижа за стопанство с теб! Ти си твърде хитър! — казал мечокът и заминал в гората.

Илюстрация: Валерий Каррик