Красимира Ненова
Добрият Пастир

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.“

Йн. 10:11

1. Колко е чудно, Пастирю мой,

Теб от любов да последвам.

Пълниш сърцето ми с радост, покой;

Грижи безследно изчезват.

 

        Щом уморя се, поставям глава

        в Твойта прегръдка любима.

        Няма по-приказен миг от това,

        Свойта овца да помилваш.

 

2. Вее понякога вятър свиреп

в полето на Смъртната сянка.

Виждам се тръпнещ, но воден от Теб

към хълма славен и бляскав.

 

        Щом изостана, извиквам тоз час —

        чуваш ме и ме намираш.

        Ако ранен съм, ме вдигаш тогаз

        на Своето рамо, Пастирю.

 

3. Колко е нежен Твоят мил глас

вечер, кога ни събираш.

Гледаш внимателно всеки от нас;

радост и болка разбираш.

 

        После затваряш врата и резе —

        никой не ще да отпадне.

        Най си могъщ на земя и небе —

        никой не ще да ни грабне.

 

4. На кръста платил Си със Своя живот

цената за всяка овчица.

Как да обхвана аз тази любов,

що с трънен венец съм окичил?

 

        Не ще изгубиш Ти Свойте деца —

        волята туй на Отца е.

        Сигурно водиш ги във вечността,

        завинаги с Тебе, Овчарю!

14.02.1996