Красимира Ненова
Последен час

1. Щом почука часът и на нашта врата,

не пита дали сме готови.

Дори да се вкопчим в таз тленна кора,

в неизвестната вечност отплуваме.

 

        Но нека спокойно отпуснем ръка!

        Знаем що ни очаква оттатък,

        // щом вярваме в скъпата кръвна цена,

        що Исус е платил за душата ни! // 2

 

2. Ний не знаеме нито деня, ни часа,

в който Ти ще ни вземеш при Себе Си.

Отмахни от сърцето алчността и страха,

на плътта неизменните белези!

 

        Благодаря Ти, Исусе, за Твойта любов,

        с която отмахваш страха ми.

        // Тя прави живота ми чуден и нов

        и с нея ще дойда пред трона Ти! // 2

 

3. Твориме, градиме какви не блага —

има време за всичко под слънцето.

Но не дай да пропуснем, Исусе, мига,

в който Ти ни предлагаш спасението!

 

        Да можем за Теб да презреме света.

        Твойто Царство да търсим и чакаме!

        // Когато тук свърши и дойде часът

        да литнем във Твойте обятия. // 2

март 1999