Красимира Ненова
Разбойникът на кръста

1. „Разпни Го, разпни Го!“ — тълпата реве.

„Друг цар ни е нужен! Този нека умре!“

И ето Го — бледен, пребит, изтощен,

със кръст натоварен върви Той пред мен.

Палачите блъскат и бичът плющи;

тълпата се смее, ругае, крещи.

2. Той спира, обръща към мене очи;

от тръните кръв по челото струи.

Безпомощно пада под тежкия кръст,

но в погледа няма ни омраза, ни мъст.

И сякаш вълна от любов ме заля;

забравям за миг, че ме чака смъртта.

3. Разпятие, болки, в главата шуми,

въздух не стига, и жажда гори…

Отдолу се смеят, подават оцет,

викат и ругаят, гаври безчет!…

„Отче, прости им, не знаят що правят!

Боже мой, Боже, защо ме оставяш!“

4. Разбирам задъхан: Той Божий е Син!

О, милост! Невинен на кръста виси!

„Спомни си за мене, Господи, Христе!

когато се върнеш във Свойто небе!“

И чувам гласа Му — към мен?? — каква чест!!!:

„Със Мен ще си в рая — и то още днес!“

29.11.1993.