Красимира Ненова
Подарък за теб

Ах, помниш ли,

ти каза ми, че искаш с мен да остарееш,

със мен да минеш през пустинята на този свят?

И аз ти казах просто: „Да, ще тръгна с тебе!

До твойто силно рамо нямам страх.“

 

А ако нещо, или някой друг „под слънцето“

ми стане някога от тебе по-любим,

то напомни ми, моля те, че Господ ни е свързал,

че съм за теб направена — докрай на мойте дни.

 

Разбира се, желала бих да съм единствена любима…,

помощник и приятел верен, в радост и в беда.

Би трябвало да бъда също твоя слава —

ах, Господи, как искрено ще се старая за това!

 

Но, моля те, когато хубостта ми като птиче,

прокудено от вятъра на времето си отлети,

не позволявай на очите и сърцето си да тичат

по друга, че ужасно ще ме заболи…

 

Когато вече няма да ти бъда нужна,

то Бог при Себе Си обратно ще ме вземе.

Защото,… знаеш ли,… аз Негова съм всъщност,

а само временно — ПОДАРЪК съм ЗА ТЕБЕ!

май 2001, Варна