Красимира Ненова
Последен час

Щом почука часът и на нашта врата,

не пита дали сме готови да тръгнем.

Дори да се вкопчим в тази тленна кора,

пак в неизвестната вечност отплуваме.

 

        А можем спокойно да отпуснем ръка,

        като знаем, какво ни очаква оттатък,

        ако вярваме в скъпата кръвна цена,

        която Исус е платил за душата ни!

 

Ний не знаем нито деня, ни часа,

в който Ти ще ни вземеш при Себе Си.

Отмахни от сърцето алчността и страха,

на плътта неизменните белези!

 

        Благодаря Ти, Исусе, за Твойта любов,

        с която отмахваш страха ми.

        Тя прави живота ми чуден и нов

        и с нея ще дойда пред трона Ти!

 

Твориме, градиме какви не блага —

има време за всичко под слънцето.

Но не дай да пропуснем, Исусе, мига,

в който Ти ни предлагаш спасението.

 

        Да можем за Теб да презреме света,

        Твойто Царство да търсим и чакаме!

        Когато тук свърши и дойде часът

        без страх да потеглим нататък!

март 1999