Красимира Ненова
Есенни вечери

На моите приятели

Пак есен. Станаха късички дните.

Рядко е синьо небето отгоре.

Слънчице грейне, прокапят стрехите,

жълти листа се завихрят по двора —

 

Как искам да седнем вечер край „огъня“,

в уюта на топло домашно огнище,

да се погледнем, да поговорим —

въпроси за Бога, за вечност да нищим.

 

Как искам да разказваме кротко на някого

за Исуса — живият път към небето,

а не на екрана синьото мляко

да пием — самотни и чужди — с кафето.

 

Нека си бъдат късички дните,

но дългите вечери да са отново заети…

Нека есенни облаци крият звездите,

но в нашето огнище — огън да свети.

23.09.1997