Красимира Ненова
Отварям вратата

Аз съм Вратата…

Исус

Открехвам вратата и излизам плахо навън;

хорски думи ми хвърлят пясък в очите;

в уж приятелски поздрав — крие се трън;

с остри думи ме ръфат шегите им.

Очаквам разбиране — а срещам досада;

търся опора — но падам във нищото;

радост споделям — а жъна омраза;

и злоба ме лъха в букетче от присмехи.

 

Тогава… отварям Вратата —

и влизам, Исусе, при Теб!

Сам ми избърсваш нежно сълзите;

тихо разказваш за светлия Ден

в Твоето Царство — там, над звездите…

Даваш ми Хляб, пия Жива вода,

смях и слънце изливаш в душата ми

и ме изпращаш отново навън —

но този път със крила:

Защитен и завинаги скрит в любовта Ти.

18.11.1996