Красимира Ненова
Молитвен час

На скъпата ми майка Лилия

Залез.

Една жена върви сама край морето,

забрадена, навела глава.

Над нея — огромният купол — небето.

В пищни багри угасва денят.

 

Зная,

това е нейният час за молитва

в „храма пясъчен“, окичен с морска трева,

а забързани чайки прелитат —

като свещи просветват с крила.

 

Ето, там!

Тя е винаги там в тази минута —

често гледам как бавно по плажа върви …

Понякога в облак е „храмът молитвен“ закътан,

понякога бял в разпенени вълни.

 

Чуй!

Не, ти нищо не можеш да чуеш,

та тя говори със своя небесен Баща!

И гласът й — мелодия в химна хвалебствен.

на морето, на вятъра, на онази скала…

 

Чудна гледка!

Имам чувство, че жената там ще остане,

като превито от вятър дръвче.

Не, Бог я вижда по-скоро като колона от злато

в неръкотворния храм под открито небе.

15.01.1996