Красимира Ненова
Молитва

Колко е кратко времето ми, Господи,

И как бих искал да си почина

        от това напрежение.

Искам да мога да ставам сутрин с усмивка,

да глътна кафето набързо

        и да изтичам на спирката,

да срещна приятелски поглед, за поздрав да кимна,

в тролея да има спокойствие и място за сядане,

а в службата — хора, в които да имам доверие.

Искам да имам съпруга, която е вярна и тиха,

която с любов изтърпява мойто безредие,

която, преди да заспя, ми протяга ръката си,

за да ми каже колко много означавам за нея.

Искам да видя, как в малкото дворче съседа

не чака да свикат „бригада“ напролет за чистене,

а сам се заема да подреже дърветата,

и аз доброволно — да прекопая лехите …

И после да седнем — както някога,

        преди да се скараме,

и се погледнем отново кротко в очите …

Но това са само мечти — и молитва:

Ти можеш да сториш това във живота ми, Господи.

пролет 1993